ЮНЕСКО наблюдава как Венеция се бори с прекомерния туризъм

0
46
Венеция.
Венеция. Снимка: Пиксабей

Далеч от влудяващите някога тълпи на площад “Сан Марко”, малкият остров Чертоза може да бъде шаблон за изграждане на устойчиво бъдеще във Венеция, тъй като се опитва да възобнови туристическата си индустрия, без да се връща обратно към предпандемичното положение, когато ежедневно се тълпяха хора там, пише “BBC”.

Частната инвестиция превърна забравения публичен остров само на 15 минути път с воден автобус от площад „Сан Марко“ в многостранен градски парк, където венецианците и венецианските познати могат да се смесват, без да има напрежение, присъщо на многогодишната чума на масовия туризъм в лагуната.

“Това е B-страницата на венецианския LP”, каза Алберто Сонино, който ръководи проект за развитие, включващ хотел, яхтено пристанище, ресторант и гориста местност.

“Всички знаят първата песен от A-страницата на нашата дълга пиеса, почти никой, дори и най-големите експертите или местните жители обаче не познават лагуната като интересна природна и културна среда.”

Моментът за Венеция може да е сега или никога, тъй като градът и лагунната му среда са защитени като обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Позовавайки се на свръхтуризма, ЮНЕСКО предприе тази рядка стъпка тази седмица, като препоръча Венеция да бъде включена в списъка ѝ със световно наследство от обекти, които са под опасност. Решение се очаква следващия месец.

След 15-месечна пауза в масовите международни пътувания, венецианците обмислят как да приветстват посетителите обратно към каналите с картичките и византийските фонове, без да страдат от миналите последствия на тълпи, задръстващи тесните улички, еднодневни екскурзоводи, пикник на стопове и претъпкани обекти на селфита като мостът Риалто.

Препоръката на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО отчита като проблем масовия туризъм, по-специално преминаването на круизни кораби през историческия център, постоянния спад на постоянните жители, както и проблемите с управлението и управлението. Мехтилд Рьослер, директор на Центъра за световно наследство заяви пред “Асошиейтед прес”:

“Това не е нещо, което предлагаме с лекота. Трябва да се предупреди международната общност да направи повече, за да разгледа тези въпроси заедно.”

Регионалните служители на Венето представиха план за рестартиране на зависимия от туризма град, който призовава за контролиране на пристигането на екскурзоводи, стимулиране на постоянните жители, насърчаване на стартиращи предприятия, ограничаване на наличността на частни апартаменти под наем и получаване на контрол върху търговското зониране за защита на венецианските занаятчии.

Предложението, представено през март, има за цел да превърне Венеция в “световна столица за устойчиво развитие” и се надява да усвои част от 222-те милиона евро (265 милиона щатски долара) от фондовете за възстановяване на ЕС, предназначени за подпомагане на тежко засегнатата Италия да се рестартира от пандемията. Никола Пианон, родом от Венеция и управляващ директор на Boston Consulting Group, компанията, която оформя предложението за региона, заяви:

“Има опасност Венеция да изчезне. Ако не спрем и не обърнем тази тенденция, Венеция след 10 години ще бъде пустиня, в която включваш светлините сутрин и ги изключваш вечер.”

Предложението отговаря на неотложността на венецианците да си върнат града от масовия туризъм, който достигна 25 милиона индивидуални посетители през 2019 г., и да задържат изселването на 1000 венецианци всяка година. То предвижда инвестиции до 4 милиарда евро за привличане на 12 000 нови жители и създаване на 20 000 нови работни места.

Колкото и венецианците да недоволстват от огромните туристически потоци, пандемията разкрива и степента, до която връзката е симбиотична. Заедно със загубените туристически приходи, венецианците претърпяха драстично намаляване на обществения транспорт, силно субсидиран от туристическия трафик. Дори градските музеи не можеха да си позволят да отворят врати отново за жителите, когато заключванията намаляха. Ана Морети, експерт по управление на дестинации от университета Ca ’Foscari във Венеция, казва:

“Венеция без туристи се превърна в град, който не може да обслужва собствените си граждани.”

Пандемията постави на пауза плановете на града да въведе еднодневна такса за посетители, които спят на друго място – 80% от общия туристически поток. Около 19 милиона еднодневни туристи са посетили града през 2019 г., като са похарчили само от 5 до 20 евро, според Boston Consulting. От другата страна на това уравнение, 20% от туристите, които прекарват поне една нощ във Венеция, допринасят за повече от две трети от всички туристически приходи.

Очаква се система за резервации за управление на дневните посетители с такса за достъп да стартира някъде през 2022 г.. С наблюдение на ежедневните пристигания на туристи, градът създаде модерна интелигентна контролна зала близо до главния железопътен мост миналата година. Това съоражение идентифицира колко посетители са във Венеция във всеки момент, използвайки данни от мобилните им телефони, които също разкриват тяхната държава на произход и местоположение в града. Технологията предрича, че бъдещите резервации могат да бъдат наблюдавани с QR кодове, изтеглени на телефони, без да е необходимо да се създават контролни пунктове. Пианон обясни още, че планът е осъществим в град като Венеция, който има ограничен брой точки за достъп и е с площ само 5 квадратни километра (2 квадратни мили).

Възобновяването на по-устойчив туризъм във Венеция ще изисква отклоняване на туристите към нови дестинации, насърчаване на повече нощувки, обезсърчаване на еднодневните екскурзии и позволяване на пренаселването на града с нови жители.

От всичко описано дотук много може да се обърка. Туристическите оператори отчаяно се стремят бизнесът да се завърне и има отчаяно глобално желание за пътуване. В допълнение, много промени, които се търсят от регионалните и градските власти, трябва да бъдат взети на ниво Рим, включително всички ограничения върху търговското зониране или имотите под наем в приложението Airbnb. Карло Баньоли, ръководител на иновационна лаборатория VeniSia от университета Ca Foscari, коментира положението по следния начин:

“Мисля, че нивото на дистопия, което бяхме достигнали, беше от такъв мащаб, че трябва да има реакция. Има много проекти, произтичащи от много места.”

Остров Чертоза, след повече от десетилетие, все още е в процес на развитие, но успехът му е в броя посетите: 3000 идват всеки уикенд. Сонино вижда още 10 обществени обекта в лагуната с потенциал за преустройство, включително бивши болници, изоставени острови и военни бази. Той обвинява самите венецианци за тежкото положение на града – наличие на дълги разговори и незначителни действия. Той обаче смята, че пандемията – заедно с постоянния интерес на света към бъдещето на Венеция – може би е тласъкът, който е нужен на града, за да се промени.

“Предпочитам да се надявам, че ще хванем възможността. Carpe diem е не само лозунг, но и възможност, каза Сонино и добави:

“Нуждаем се от много идеи и много страст, за да пренесем Венеция от миналото в бъдещето.”

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments