Любимата лятна храна – миди, предлагаща се по магазините и заведенията по нашето Черноморие, крие сериозни рискове за здравето на консумиращите я. Причината е, че са зачестили лошите практики за продажба на черни черноморски миди, уловени с неизяснен произход и недоказани показатели относно качество и безопасност на продукта. Проблемът е много сериозен и за него ни информираха собственици на мидени ферми. Те посочиха пред Искра.бг, че недобросъвестни търговци купуват по-евтино черупчестия деликатес, който е с неясен произход и без сертификати.
Тук има две отговорни институции за разрешаване на проблема – Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, които трябва да осъществят нужния контрол. Той касае проверка на законността, качеството и безопасността на продукта при предлагане за продажба в търговските обекти рибни продукти.
Пред Искра.бг Николай Георгиев, собственик на мидена ферма в Несебър, разказа за некомпетентно и арогантно отношение на служители от Областната дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ в Бургас при подаден от него сигнал за бракониерска дейност на миди. Той посочи, че го е подал съвместно с негов колега от Созопол – Митко Момчилов. Собствениците на мидените ферми са подали сигнал до ОДБХ за конкретен случай от преди няколко дни, където са видели бракониери на миди.
Възмущението им дошло, след като от ОДБХ отказали да приемат сигнала:
„Оттам ми казаха, че не можели да го приемат и трябва да се обяда на тел.: 056/813 280. Обадих се и ми казаха да изчакам хора, които да дойдат на място и да конкретизирам точно заведенията, които получиха тези миди. Аз и още един човек чакахме инспекторите над два часа, но никой не дойде. А получихме уверението, че на сигнала ща бъде отреагирано незабавно.“
Георгиев е искал да покаже на ОДБХ кои са заведенията, закупили мидите, за да може да се извърши проверка и да се установи кой е доставчикът, от коя партида е мидата, от коя мидена ферма и дали има всички необходими документи.
Двамата собственици на мидени ферми – Николай Георгиев и Митко Момчилов, са се срещнали лично със служители на Областната дирекция по безопасност на храните, за да се вземат конкретни мерки по този случая.
„С колегата Момчилов, дойдохме при д-р Ахмедов, който е ръководител на една от проверяващите група в Бургас. Той ни помоли да изложим фактология по казуса пред цялата комисия. Разказах им всичко на проверяващите“, заяви Георгиев. По думите му само две от служителките са се държали възмутително. Той твърди:
„Д-р Станимира Чавдарова и инж. Елена Чалъмова от Пловдив, които са от отдел „Контрол по храните“, се държаха изключително арогантно и грубо. На няколко пъти правеха опит да прекъснат мен и колегата ми в изложението, тъй като тяхното работно време приключвало и нямали намерение да ни слушат. Д-р Чалъмова каза, че този казус не касаял тях, т.е. продажбата на миди, които не са от контролиран хабитат, които не са от мидени ферми, а са събрани от разни водолази и разни канали, не било техен проблем. Всичките наши опити да помислят по същество, че е необходима координация между ОДБХ, ИАРА и други институции, така че да се гарантира на хората, че мидата, която е на пазара, е чиста от салмонела, ешерихия коли и от токсини. Всички наши опити бяха буквално парирани от тези две дами, само те. На няколко пъти д-р Ахмедов се намеси съвсем професионално и обективно, опитвайки се да им обясни, че проблемът е структурен и трябва да се предприемат конкретни мерки и предложения. Този проверяващ беше изключително коректен и адекватен. Това беше възмутително поведение на тези две служителки.“
„Вие сте институцията, която следва да провери магазина като търговски обект, така и заведението, което предоставя храна за консумация. Доставките към ресторанта и какъв е произходът на храната и дали е годна за консумация. Говорим за миди, които се берат от хабитат, който не е контролиран и директно отиват за продажба в заведения или в пунктове, които разпределят продажбите“, подчерта собственикът на мидената ферма.
Николай Георгиев уточни, че от ИАРА са му се обадили заради този казус. Той посочи, че от Агенцията са били с откритото намерение да работят съвместно.
Той сподели и друго негово наблюдение, че в „Краснодар“ в Бургас мидите се продават изложени отвън в каси, което е в абсолютно нарушение на Наредбата за продажба на миди. Георгиев посочи, че деликатесът трябва да се продава от хладилна витрина при температура до 6 градуса, а не в каси при 25-26 градуса.
Собственикът на мидената ферма обясни схемата на търговците:
„Взимат се 100 кг миди от мидени борси и още 900 кг от бракониери, смесват ги. После на проверяващите инспектори се дават сертификата на фермата. Това е абсолютно безобразие, тъй като мидите с неизяснен произход крият рискове за здравето на хората.“
За него проблемът е структурен по отношение на самата процедура по продажбата. По думите му трябва да се направи промяна за продажбата на миди в търговските обекти и заведенията, т.е. Агенцията по храните да излезе с конкретно предложение. Георгиев предложи да се забрани да се продават миди, които са вадени от морето от водолази, а трябва да са само от контролиран хабитат. Той призова институциите, да предприемат необходимите промени и да се въведе ред върху контрола на храните, за да „няма ниши за бракониерите“.
„Аз възнамерявам да изготвя един сигнал до новия директор на БАБХ и да изложа цялата тази фактология. Ще запозная и местната власт в Бургас, ако е необходимо ще отида и при премиера лично, за да му кажа, какво безобразно отношение имат служители в нашата държава. Ние сме хората, които плащаме данъци, осигуровки и ДДС, а тези които вадят миди от каналите, те не плащат нищо“, заяви Георгиев.
Собственикът на мидената ферма сподели още пред Искра.бг, че той е крайно обиден и огорчен от отношението, което е срещнал отстрана на тези служителки. Освен това той призова всички сблъскали се с подобно поведение в държавните институции да не си мълчат, а да дават гласност. Само по този начин подобно отношение няма да се превърне в практика, а служителите ще си вършат своевременно и качествено работата.
Очакваме и вашите сигнали на iskra@iskra.bg
