През 2013 година на българския книжен пазар излиза книгата на Джон Холоуей „Пропукай капитализма“. В нея авторът представя идеите си относно това как капиталистическата система и нейното сърце от турбо пазарното мислене могат да бъдат пропукани, пише Станислав Тодоров в най-новия си анализ.
В началото на труда си Холоуей представя капитализма през един метафоричен разказ за стая без никакви стени и прозорци, но пълна с мебели. Стаята е добре обзаведена, някои са седнали удобно на мебелите, а други напълно обратното. Стените на стаята започват да се стесняват бавно и постоянно, това поставя под заплаха всички намиращи се в стаята – и тези, които са удобно разположени, и останалите.
В стаята се водят дебати, но те не са свързани с надвисналата опасност от стесняването на стените, а са насочени към това, как да бъдат подредени мебелите. Тоест в стаята от време на време се провеждат избори, които определят как мебелите да бъдат подредени, сякаш хората не забелязват, че стените се стесняват. Изборите не са без значение, те карат някои хора да се чувстват по- удобно, а други – напълно обратното.
Някои от хората в стаята напълно отказват да приемат факта, че стенните напредват и продължават да прегръщат един свят ала „Дисни“. Други се втурват към стените опитвайки се да открият пукнатини в тях или да създадат такива, като удрят по стените – това са хората, които искат да предотвратят пагубното обществено състояние, което постоянно произвежда капитализмът. Според Джон Холоуей е съвсем нормално тези хора да бъдат ядосани на останалите, които стоят спокойно в креслата си и обсъждат разположението на мебелите в стаята. Ако тези пролуки наистина бъдат отворени, тогава съществува възможността да видим свят, който досега умишлено ни се представял като затворен.
Метафоричният разказ на Джон Холоуей разкрива необходимостта от създаването на представата за един различен свят отвъд капитализма и неговото „безчувствено сърце“ следващо безчувствената линия на турбо пазара. В различния свят тези, които са настанени в удобните кресла ще мислят повече за останалите, сътрудничейки си със тях в преодоляването на препятствията, пред които са изправени, а мисленето от типа щом „Аз съм добре, светът е розов“ ще бъде заменено от всеобщото усещане за солидарност в центъра, на което ще e разположена мисълта за другия.
Началото, процесът за създаването на пукнатини в капитализма, за Джон Холоуей трябва да стартира с възгласа „НЕ”. Отказът, т.е „Не“-то, несъгласието, според автора се изразява в съпротива от страна на все повече хора да следват логиката на капиталистическата система и да обслужват интересите й. Независимо дали става въпрос за интелектуална работа, физическо производство, разпространение на стоки и или други дейности, отказът ще покаже, че капиталът е зависим от тези, които му съдействат.
Отказът обаче не е самодостатъчен като действие за Джон Холоуей, а той трябва да бъде съчетан с правенето на нещо друго. Авторът излага в книгата си и пример за това как отказът е последван от конкретни действия, които оказват ползотворно влияние, като нанасят промени в текущата ситуация. Защото „Не“-то само по себе си е само отрицание на сегашното положение без да разкрива възможността да си представим друго положение.
Джон Холоуей представя случай от 2008 г. на учители в Мексико, които казват „Не“ на наложения нов план в училищата от правителството, обслужващ капиталистическата логика, който акцентира върху индивидуализма и силната конкуренция между учениците. Учителите дисиденти не казаха просто „Не“ на плана, но започват разговори с широк кръг от родителите и изготвят алтернативен план за подобряване на образованието, който акцентира върху сътрудничеството между учениците, кооперативната работа и стимулира критическото мислене.
Излагам тези фрагменти от книгата на Джон Холоуей, защото мисля, че обществото ни наистина има нужда от друг алтернативен дневен ред и друг дискурс в публичната политика. Въпреки, че се появиха нови политици отново няма нова политика и нов дискурс. В момента политическата сцена в България се нуждае от съживяването на социалдемократическата политика, която да произведе политически дискурс, който да насочи погледите ни към пукнатините на капиталистическата система. За това е необходим политически субект, който да е сътворен отдолу нагоре, защото както казва Холоуей – тези, които не са настанени в креслата, много по-добре виждат проблемите и не са склонни да си затворят очите за тях, чувствайки се комфортно. А казването на „Не” на капиталистическата цел за умножаване на печалбите трябва да бъде съпроводено от други действия, които да изискват защита на обществените социални права. Това „Не” от своя страна може да е двигател за възвръщането на силата на синдикалните организации, които да продължат защитата на социалните права и на институционално ниво.
Всичките тези неща са възможни, ако имаме дързостта да погледнем през пукнатините на капиталистическата система, няма нужда да създаваме такива, те са достатъчно и достатъчно очевидни. Една от тях е стимулирането на индивидуализма и конкуренцията в основата, на които е разположен индивидуалният икономически интерес, а демократичната държава се крепи на колективните действия и сътрудничеството между различните интереси в обществото. Като нито един от интересите не трябва да доминира в прекомерна степен над останалите, а затова е необходимо да превъзмогнем индивидуализма и да започнем да мислим през призмата емпатията.
Джон Холоуей дава добър пример с учителите от Мексико, които казват „Не” на тази пукнатина, т.е той не греши също, че представите за този алтернативен дискурс, е добре да присъстват и в училищната среда. Аз, ти, той също може да кажем „Не” и да предизвикаме и изискваме този алтернативен дискурс, но само изричането на думата „Не” не е достатъчно, необходимо и да започнем действия в тази посока. Не стартира ли този процес възможно e още две десетилетия да слушаме антикорупционна риторика, а през това време старият свят ще възпроизвежда отново и отново, а моите, твоите и неговите социални права ще са без значение. В капиталистическата система е така от значение е този само, който умножава печалбите си.
Кой е Станислав Тодоров?
Роден в град Силистра на 13 юли 1984 г. Завършва Политически мениджмънт в СУ „Св. Климент Охридски”. През 2021 г. защитава дисертационен труд в същия университет на тема „Пряката демокрация като инструмент за активизация на гражданското общество (Случаят България 2013-2017), /Ролята на информацията за гражданската активност в трите национални референдума/“. Има редица научни статии в реферирани издания.
