„През последните 20 години съм работил под една или друга форма с всяка от най-големите търговски вериги за хранителни стоки в България, вкл. с някои на корпоративно ниво в Германия. Тази работа включва основно изготвяне на доклади за устойчивост, оценки на социално-икономическо въздействие, анализи на ползите и разходите от различни бизнес модели и практики. Многократно ми се е налагало да обсъждам трудни теми с ръководствата им.“
Това написа в социалната мрежа Facebook експертът Боян Рашев след новината за глобата от 75 млн. евро, наложена от КЗК на „Кауфланд“. Ето какво още посочи той по този повод:
„Силата на търговските вериги е в съчетанието на достъпни цени, постоянни доставки, контрол на качеството и удобство за милиони потребители. Кауфланд, Лидл, Билла, Фантастико и Метро имат различни формати, но общо икономическо предимство – мащабът позволява разходите, а оттам и цените за всяка продадена стока да бъдат по-ниски.
Имат ли и веригите „кирливи ризи“? Убеден съм, че имат – та кой няма…
Трябва ли регулаторът да си върши работата? Безспорно…
Трябва ли да плащат глоби, ако наистина има доказателства за нелоялна конкуренция и натиск върху доставчици? Разбира се, че трябва…
Не е лошо обаче да си даваме ясна сметка срещу какво тръгва да „се бори“ държавата, когато де-факто обявява „война на веригите“. Тук изброявам някои от най-важните ползи от техния модел на работа в България, които не бива да пренебрегваме с лека ръка.
1. По-ниски разходи, които позволяват по-ниски цени. Големите поръчки, преките отношения с производители и разпределянето на разходите върху огромен оборот намаляват себестойността на търговията. Бруталната конкуренция между веригите – от първо лице знам, че дори и сестринските Кауфланд и Лидл водят люта битка за всеки клиент – превръща тази ефективност в промоции и достъпни предложения. Това не означава най-ниска цена на всеки артикул във всеки момент, а устойчив капацитет да се предлага изгодна потребителска кошница. Тълпите в магазините го доказват буквално всеки ден.
2. Логистика, която работи безотказно 24/7. Зад пълните рафтове стоят складове, температурни зони, информационни системи и планирани маршрути. Централизираните доставки спестяват транспорт, време и загуби. Всички ги имат. Новата база на Билла край Стара Загора например е инвестиция за над 60 млн. лв., предназначена да обслужва повече от 60 магазина. Това е инфраструктура, която отделният търговец не може да изгради. Веригите са отлично смазани логистични машини.
3. Допълнителен контрол за безопасност на храните. Веригите могат да си позволят да финансират лабораторни анализи, одити на доставчици и проверки за пестициди, микробиологични рискове и други замърсители. В това се инвестират милиони евро всяка година. Тази допълнителна защита в много случаи функционира по-добре от държавния контрол, за съжаление.
4. Свежест и проследимост от доставката до рафта. Безопасността зависи и от правилното съхранение. Непрекъснатата хладилна верига, проверките при приемане и наблюдението на сроковете ограничават риска от разваляне. Данните за партидите позволяват конкретна стока да бъде проследена и изтеглена при проблем. Практически всяка верига разполага с подобна многостепенна система за контрол.
5. Избор за различни бюджети и потребности. Веригите съчетават основни храни, местни продукти, международни марки и специализирани предложения. Вече всяка верига добавя собствени пекарни, готова храна и сладкарско производство – в това отношение Фантастико е абсолютен лидер за мен – удобство за хората, които търсят и продукти, и готово решение за вечерята. Хипермаркетите като Кауфланд и Метро залагат на безкрайно широк асортимент, дискаунтърите като Лидл – на внимателно подбран набор и ефективност.
6. Собствени марки с конкурентно съотношение цена–качество. При тях търговецът задава спецификацията и поръчва големи количества, а производителят получава достъп до широка мрежа. Спестяват се част от разходите за отделна реклама и дистрибуция. Така клиентът получава достъпна алтернатива, а утвърдените марки – постоянен конкурент.
7. По-предвидим пазар за българските производители. Договорените количества, графиците и достъпът до множество магазини улесняват планирането на производство, персонал и инвестиции. Един партньор може да замени стотици отделни търговски отношения. Метро например свързва този модел и с туризма – по програмата „Отгледано с грижа в България“ над 200 български фермери снабдяват директно магазините му.
8. Износ през вече изградени международни канали. За българска фирма самостоятелното навлизане в чужбина е скъпо. Международните вериги предоставят логистика, пазарни контакти и познати на клиентите собствени марки. По данни на Лидл през 2025 г. български компании са реализирали чрез мрежата му износ за 66,4 млн. евро в 28 държави. За тях това е осъзната политика, която води до непрекъснат ръст на износа на българска продукция през последното десетилетие.
9. Формална заетост и принос към бюджета. Магазините и складовете създават работни места с трудови договори, осигуровки и възможности за обучение. Продажбите и плащанията оставят документална следа. Kaufland например е най-големият частен работодател в България и отчита за 20 години над 1 млрд. евро данъци и такси. Организираното счетоводство и вътрешният контрол подпомагат законовото съответствие, макар да не гарантират липса на нарушения.
10. Нови потребителски навици и по-малко разхищение. Още през март 2023 г. Лидл и Кауфланд въведоха автомати за връщане на пластмасови бутилки и кенове срещу ековаучери – практическа подготовка за национална депозитна система, която някой ден може и да доживеем на национално ниво. Успоредно с това прогнозирането на търсенето, правилното съхранение, намаленията на продукти с наближаващ срок и даряването на годни храни помагат да се ограничат загубите по пътя от склада до дома. По-малко изхвърлена храна означава и по-малко пропилени вода, енергия и труд.
11. По-високи стандарти в българското земеделие. Достъпът до рафта на веригите изисква повече от добра реколта – проследим произход, документирана употреба на препарати, хигиена, контрол на остатъчните вещества и постоянно качество. Например Лидл изисква от производителите на плодове и зеленчуци сертификация GLOBALG.A.P. и допълнителния модул GRASP за социални практики. Така веригите създават икономически стимул за модернизация и професионално управление на стопанствата. Неспазването на изискванията може да затвори достъпа до този пазар. Покриването им отваря възможности и за износ.
12. Местни търговски центрове с услуги под един покрив. В редица градове Кауфланд изпълнява и ролята на квартален или градски търговски център. Освен хипермаркета, според конкретния обект има аптека, оптика, заведения, каси за битови сметки, застрахователни и куриерски услуги. За клиентите от града и околните селища това позволява няколко задачи да се свършат с едно посещение, а при налична на място специализирана услуга – да се спести пътуване до по-голям град. Потокът от посетители създава пазар и за малките предприятия, които работят в тези търговски зони.
13. Спестено време за домакинствата и бизнеса. Покупките на едно място, дългото работно време и установените процедури за рекламации имат реална стойност. Метро пренася удобството и към ресторанти и хотели – професионалните клиенти поръчват храни, консумативи и оборудване с доставка до обекта. Така спестяват обикаляне и координация с множество доставчици и могат да се съсредоточат върху бизнеса си. Истината е, че и огромен брой квартални магазини всъщност съществуват, благодарение на зареждане от Метро.
Спестеното време за пазаруване за мен е най-важното предимство на веригите. За масовия потребител на пиедестал си остава цената. Никой не би могъл да предлага такова разнообразие и качество на толкова ниски цени, както го правят търговските вериги. Просто факт.“
Присъединете се към нашия Телеграм
