Концесия за 47 години? Домусчиев взе бургаското пристанище срещу цената на един апартамент!

1
4567
Пристанище Бургас
Пристанище Бургас. Снимка: Искра.бг

Възможно ли е срещу цената на един апартамент в Бургас да вземеш на концесия огромно пристанище с 9 кейови места?

Вместо българите да теглят кредит за жилище, могат да теглят заем за пристанище. Това са десетки квадратни километри складова площ, които в момента се оценяват за над 1 милиард лева.

Компанията, спечелила търга, е на небезизвестния Кирил Домусчиев – „Адванс Пропъртис“ ООД едноличен собственик на „БМФ Порт Бургас“ ЕАД. Домусчиев е концесионер на Терминал Бургас-Изток 2 и Терминал Бургас-Запад. Пристанището в морския град е от стратегическо значение за България и едно от най-големите в Черноморския регион.

Домусчиеви бяха освободени от плащането на концесионно възнаграждение за двата терминала срещу задължението да изплащат японския заем, отпуснат на държавата за модернизацията на бургаското пристанище. Забелязва се и явната връзка с бившето правителство на Бойко Борисов. През 2019 година ГЕРБ удължават срока на концесията от 35 на 47 години – нещо, което не е правено за никой друг досега.

„БМФ Порт Бургас“ ще плаща на държавата 900 хил. лева фиксирана годишна такса без ДДС, както и променлива такса в зависимост от товарооборота. Отделно дружеството ще погасява 8% от дълга на България към японската банка „JBIC“, което в зависимост от курса на йената прави между 260 и 300 хил. лева годишно.

На 1 януари 2012 година влезе в сила концесионния договор на „БМФ Порт Бургас” ЕАД, стопанисващ пристанищен терминал „Бургас-Изток 2”. Договорът обаче е сключен още на 8 септември 2011 година. На 20 април 2013 година „Пристанище-Запад” също е отдадено на концесия за 35 години.

През 2018 година от дружеството обявяват, че вече са инвестирани 99 млн. евро за данъчен склад за горива, силозен комплекс за обработване на зърнени товари и други. В началото на юни 2019 година Министерски съвет /МС/ при решение за изменение на Договорите за предоставяне на концесия върху терминалите за насипни товари „Бургас Изток-2“ и „Бургас-Запад“.

През това време се възлага на концесионера да извърши допълнително строителство в пристанищната инфраструктура, както и увеличение на размера на инвестициите съответно с 22,3 млн. евро за „Бургас Изток-2“ и 26,6 млн. лева за „Бургас Запад“.

През 2021 година е била Издадена заповед от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията с тогавашен министър Росен Желязков и Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Петя Аврамова, за разрешение за изработване на проект за изменение на генералния план за развитието на пристанищен терминал „Бургас-Изток 2“.

Преди няколко години бившият транспортен министър и бивш шеф на бургаското пристанище Христо Алексиев коментира скандалната концесия пред медиите:

„Терминал Бургас-Изток 2 е отдаден на концесия през 2011 година, а Терминал Бургас-Запад през 2013 година. Направих си труда да проверя по концесията на пристанищен терминал Бургас-изток 2 какво е платено на държавата за 8 години. Единствено първоначално концесионно плащане от 400 хил. лева без ДДС, което е цената на един голям апартамент в града. Претекстът е, че ще се изплаща и японският заем, който беше точно за изграждането на този терминал и за неговото разширение.“

Христо Алексиев е направил и друга справка, която е показала как държавата е била ощетена с над 27 милиона лева. По думите му Домусчиев е трябвало да плати за 8 години концесия около 52 млн. лева без ДДС. Той твърди, че България изплаща най-голямата част от японския заем чрез Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и „Пристанище Бургас“ ЕАД, който в онзи период възлиза на 166 млн. лева по главници и лихви. Бившият министър подчертава:

„Държавата е трябвало да направи един анализ и този договор да бъде предоговорен, както през 2019 година е бил предоговорен. Тогава концесиите и за „Бургас-Изток 2“, и за „Бургас-Запад“ от 35 години са удължени до максималния период с 12 години. Това са единствените две концесии с максимален срок от 47 години. За „Бургас-Запад“ първоначалното концесионно възнаграждение е 400 хил. лева без ДДС. Общата стойност на концесията към 2019 година е изчислена на близо 490 млн. лева. До момента са платени около 12 млн. лева за тези 8 години.”

Кирил Домусчиев признава пред медиите, че през 2020 година „Адванс Пропъртис“, негова обща фирма с брат му Георги Домусчиев, в качеството си на едноличен собственик на капитала на „БМФ Порт Бургас“, е ангажирала базиран в Нидерландия финансов консултант, специализиран в сделки по сливания и придобивания в областта на морския транспорт и пристанищните операции, да организира частна тръжна процедура по евентуално привличане на инвеститор в „БМФ Порт Бургас“.

Процедурата по продажбата на акции в концесионера на пристанищните терминали съвпада като време с тази на подписването на договора за концесията на летище „София“ през лятото на 2020 година и последвалото отсрочване на плащанията за първите 10 години, което стана факт през април 2021 година – дни преди парламентарните избори. Относно продажбата на дял в концесионера на двата морски терминала Домусчиев казва, че е осъществен контакт и са водени разговори с над 30 компании, потенциални инвеститори.

„За да се удовлетвори общественият интерес, следва да се подчертае, че одобрената от продавача за момента най-изгодна оферта не е офертата на „Meridiam““, заявява Кирил Домусчиев, без да посочва кой е купувачът.

Тук идват въпросите: Как тези стратегически обекти, свързани с националната сигурност, нямат защитни клаузи против преобразуването от юридическо лице? Това означава ли, че някой може да продаде дружества на всеки и държавата дори да не разбере? Дали тогава обаче братя Домусчиеви ще подпишат подобни концесии?

Според закона за концесиите получилият правото да използва държавната собственост има право да получава приходите от стопанската дейност. Тези средства не отиват в държавния бюджет, а в частните сметки, които понякога са офшорни. Пред обществото спечелилият концесията е длъжен да опазва и поддържа обекта на концесията, като изпълнява предложената инвестиционна програма, а дори може да изпълнява строителство за своя сметка.

Ще ви запознаем и с какви ресурси разполагат двете пристанища в Бургас:

Пристанищен терминал „Бургас-Запад“ е с площ от 641 499 кв/м и на него са разположени 6 кейови места. Общата дължина на кейовия фронт е 958 метра, а максимално допустимото газене е 11 метра. Разполага с 442410 м2 открита складова площ и 31350 м2 закрити складове.

На територията на терминал „Бургас-Запад“ се обработват генерални товари, насипни товари, зърнени товари и контейнери. 24-то корабно място разполага с конвейерна система с прилежащи складове за товарене на насипни /зърнени/ товари. Системата е с голяма производителност – 8000/11000 тона товари за денонощие в зависимост от относителното тегло на товарите. Там е разположен хладилен склад със застроена площ 7000 кв/м. В него могат да се съхраняват различни хранителни стоки, не изискващи специален температурен режим. Складът е сертифициран от Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/. Складова база “Лозово” разполага със 71000 м2 открита складова площ и 20250 м2 закрити складове.

Терминал Запад има добре развита пътна и коловозна мрежа. За привличането на повече товари концесионерът влага около 35 млн. лева, с които закупува нова техника, за модернизиране на складовете и увеличаване на площта им.

Пристанищен терминал „Бургас-Изток 2“ е с площ от 419468 кв/м и на него са разположени 9 кейови места. Общата дължина на кейовия фронт е 1592 метра, а максимално допустимото газене е 15 метра, което позволява акостиране на крупнотонажни кораби тип „Panamax”.

Пристанищният терминал в защитен от вълнолом с дължина 1260 метра, което позволява извършването на пристанищни услуги дори при лоши атмосферни условия. Терминал 2А е най-дълбоководният пристанищен терминал в страната и там могат да акостират кораби с газене до 15 метра. „Бургас-Изток 2“ разполага с 163000 кв/м открита складова площ и 6000 кв/м закрити складове. Там се обработват и съхраняват различни видове товари – генерални, насипни и течни, и контейнери.

Терминалът за течни товари „Росенец“ опериран от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, обслужва рафинерията, откъдето преминават около 8 и 9 милиона тона суров нефт и течни горива годишно.

Инвестиционният фонд на инициативата „Три морета“ /3SIIF/ закупи значителен дял в „БМФ Порт Бургас“ от компанията на братя Домусчиеви „Адванс Пропъртис“ ООД, съобщиха от ведомството на фонда. „Три морета“ е насочен към инвестиции в енергийна, транспортна и цифрова инфраструктура в страните членки на ЕС от Централна и Източна Европа, граничещи с Балтийско, Адриатическо и Черно море. Инвестицията в „БМФ Порт Бургас“ е съобразена с целта на фонда за подобряване на свързаността в района на трите морета.

Припомняме ви, че по времето на ГЕРБ се раздаваха апетитни държавни имоти на олигарси, близки до властта. При управлението на Бойко Борисов действията на управляващите бяха напълно абсурдни и бяха в ущърб на държавата. Като се върнем 10 години назад виждаме, че във взетите решения е липсвала последователност и стратегически цели за развитието на България. Принципно концесионирането не е лоша идея, особено когато явно под държавно управление нещата не се получават, но се вижда ясно как те са се предоставили на приближени хора до властта.

От редакцията на Искра.бг се надяваме, че с настъпилите кадрови промени през последните месеци в страната да се прекратят не само тези порочни практики и пристанища да не се вземат на цената на един апартамент!

Абониране
Известие от
guest

1 Comment
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments
Познат
Познат
1 година по-рано

Видно от статията, която е повече от очевидно КРЕЩЯЩО ПОРЪЧКОВА, става ясно, че концесионера е направил огромни инвестиции както на Терминал 2А, а така също и на пристанище Запад. То просто е очевидно. Питам се защо авторът на статията не се разходи из пристанището като мине първо през пристанище Изток което е стопанисвано от държавният оператор и премине през концесионираното. А ми то разликата е от земята до небето. Управляваното от държавният оператор пристанище изглежда като пристанището в Мариупол след военни действия, даже бих казал, че Мариупол е по – добре инфраструктурно и технически след военни действия отколкото управляваното от… Прочети още »