„Днес се навършват 70 години от гибелта на един от най-бележитите българи на 20 век – Атанас Буров. Смайващи са неговите прозрения за България и българите с тяхното проникновение. Уви, далеч не само ласкателни.“
Така започва последната Facebook публикация на икономиста Евгений Кънев, която продължава по следния начин:
„Винаги ме е занимавала мисълта – как така, този гениален българин, един от най-опитните политици и банкери, тази енциклопедична личност е решила да остане в България при настъпващия червен варварски грохот от Изток. И тук вероятно в неговите разсъждения са надделели аргументите, че:
- щом е участвал в правителството на Муравиев, което излиза от Тройния пакт, значи няма да го закачат;
- щом е бил против “фашисткото” управление на Цанков, значи ще бъде припознат като полезен;
- щом е познавал и преговарял с комунисти, те ще се застъпят за него и пр.
Ето че дори един от най-интелигентните българи се е оказал наивен за болшевизма. За да се озове първо в лагер, където мой заточен роднина ми е разказвал десетилетия по-късно как го е учил да коси, за да не го бият пазвантите. А след това го ликвидират в Пазарджишкия затвор.
Мисля си също за наивния ни днес политически елит, който още не разбира, че падне ли Украйна – ние сме вече почти 1944 г. Особено ако Тръмп спечели.
И тогава, дори тези, които построиха „Турски поток“ и уредиха БОТАШ за газа на Путин – няма да са пощадени. Защото както нашите политици през 1944 г – играят на няколко фронта за сигурност.
И Путин няма да ги пожали.
„Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г., в Пазарджишкия затвор. Когато получават известието, жена му и дъщеря му заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща, когото цял живот ще носи в сърцето си. Намират мястото изравнено с булдозер и трамбовано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат сили дори да заплачат.“
— из „Атанас Буров. Живот за България“, книга написана от Жоро Цветков по документи и спомени на роднини,
изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х, с.193 – 194.“
[…] Евгений Кънев: Днес се навършват 70 години от гибелта на… […]