Независими лабораторни анализи, възложени от Сдружение „За достъпна и качествена храна“ на световен лидер в сферата на изпитванията и биоаналитичните услуги, което гарантира максимална точност и международно признание на резултатите, показват съществена разлика в съдържанието на транс мастни киселини, между осем конкретно изследвани проби от млечни и растителни-алтернативни продукти. Изследвани са масло и маргарин, Краве и Бадемово мляко, Краве сирене и имитиращо сирене, сметана на млечна и сметана на растителна основа. При четирите изследвани млечни продукта са отчетени между 2,77 и 3,43 g транс мастни киселини на 100 g мазнини.
При четирите растителни/алтернативни продукта стойностите са между 0,34 и 0,45 g/100 g мазнини. При най-контрастните проби тези на маслото и марагарина и на млечната сметана и сметаната на растителна основа, разликата достига приблизително 10 пъти.
Резултатите поставят под въпрос широко разпространеното внушение, че растителната и палмовата мазнина автоматично означава повече трансмазнини и вреди на здравето.
Лабораторните резултати показват ясна и значителна разлика в съдържанието на трансмастни киселини между кравето масло и маргарина например. В млечната мазнина са установени 3,43 g трансмастни киселини на 100 g мазнини, докато в растителната мазнина те са само 0,40 g, или около 8,6 пъти по-малко.
Разликата става още по-голяма на 100 g готов продукт, защото маслото съдържа 82,2% мазнини, а растителният продукт – 38,8%. Така изчисленото количество е приблизително 2,82 g трансмастни киселини в 100 g масло срещу 0,16 g в 100 g растителен продукт, или около 18 пъти азлика.
Значителна част от трансмастните киселини в маслото са естествено присъстващи в млечната мазнина,което се вижда и от високото съдържание на trans-vaccenic acid – 1,38 g/100 g мазнини срещу под 0,05 g в растителния продукт.
Това показва, че широко разпространеното схващане, че растителните продукти задължително съдържат повече трансмазнини, не се потвърждава от тези лабораторни резултати.
Напротив, конкретният изследван растителен продукт съдържа многократно по-малко трансмастни киселини както спрямо количеството мазнина, така и спрямо 100 g готов продукт. За цялостна хранителна оценка обаче трябва да бъдат изследвани и сравнени още множество показатели, затова такова сравнение не може коректно да бъде направено само от тези анализи.
Еднозначният извод, който данните позволяват, е: изследваният растителен продукт има значително и многократно по-ниско съдържание на трансмастни киселини от изследваното краве масло.
Аналогична е ситуацията и при Млечна сметана и такава на растителна основа. Транс-мастните киселини са в десетки пъти повече в млечният в сравнение с растителният продукт. При млякото и сиренето разликите не са в десетократен порядък, но отново показват, че растителните продукти съдържат значително по-малко трансмазнини от млечните.
За човек без медицинско образование е важно да се подчертае един принцип, който е добре установен в медицината: качеството и количеството на мазнините в храната имат значение за сърдечно-съдовото здраве, независимо от това как се маркетира храната.
Трансмазнините са сред най-неблагоприятните хранителни фактори за сърдечно-съдовата система. СЗО посочва, че те повишават риска от коронарна болест на сърцето и смърт от сърдечно-съдови заболявания.
Според кардиолога, д-р Динко Господинов, трансмазнините допринасят за повишаване на LDL – „лошия“ холестерол и увеличават риска от инсулти и инфаркт на миокарда.
Същевременно съвременните медицински препоръки препоръчват ограничаване и на наситените мастни киселини, тъй като високият им прием е свързан с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания.
СЗО препоръчва наситените мазнини да осигуряват не повече от 10% от дневната енергия, а трансмазнините – не повече от 1%, като се предпочита заместването им с ненаситени мазнини, особено полиненаситени и мононенаситени мазнини от растителни източници.
Д-р Господинов посочва, че атеросклерозата е процес, който се развива в продължение на години и се влияе от множество фактори.
Храненето и липидният профил са сред тях, а напредналата атеросклероза може да доведе до тежки сърдечно-съдови събития. Именно поради това е важно обществото да не приема автоматично, че дадена храна е по-безопасна само защото е определяна като „натурална“, или по-опасна само защото съдържа растителна мазнина.
Тези резултати дават отговор и на отдавна задаваният въпрос защо палмовата мазнина присъства във преобладаващата чат от сладоледи, вафли, шоколади и тн. Продукти насочени и предлагани към деца. И защо тези продукти свободно се предлагат на европейските пазари.
В ЕС законодателството ограничава наличието на трансмазнини в хранителните продукти до 2% на 100гр. Изключение правят единствени храните с животински произход където трансмазнините естествено се съдържат.
Световната здравна организация /СЗО/ обаче определя транс-мазнините като еднакво вредни за човешкия организъм независимо от произхода си.
СЗО препоръчва прием от 1% от дневният т прием /при 2000 калории средно-дневен прием/ или по малко от 2.2 гр. на ден.
Лабораторните данни показват, че храните трябва да бъдат оценявани според реалния им състав, а не според етикети и предразсъдъци. В конкретно изследваните проби растителните продукти съдържат многократно по-малко трансмастни киселини от млечните. Това е сериозен аргумент срещу автоматичното демонизиране на растителните мазнини. Когато говорим за здравето на хората, водещи трябва да бъдат лабораторните резултати и научните доказателства, а не икономически интереси макар и на цял отрасъл .
Сдружението подчертава, че резултатите не доказват, че растителните продукти са по-здравословни от млечните и данните се отнасят единствено до конкретно изследваните проби. Същевременно резултатите показват защо е необходимо оценката на храните да се основава на измеримия им състав, включително съдържанието на транс-мазнини, а не на „общоизвестни факти“.
Присъединете се към нашия Телеграм
Без инжекция: Назална протигрипна ваксина за деца ще е достъпна у нас от 1 октомври!
