Природозащитникът и общественик Тома Белев отправи остри критики към начина, по който България прилага европейските политики за опазване и възстановяване на природата. Повод за коментара му е навършването на две години от влизането в сила на Регламент /ЕС/ 2024/1991 за възстановяване на природата.
„Регламентът за възстановяване на природата 2024/1991 направи две години, откакто е в сила за всички страни в ЕС. За всички, без България“, пише Белев във Facebook, като поставя акцент върху продължаващото според него изсичане на дървета и застрояване в българските градове.
Регламентът беше приет през 2024 г. и влезе в сила на 18 август същата година. Като регламент на Европейския съюз той е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, включително България.
Една от основните му цели е да бъдат възстановени увредени екосистеми в ЕС. До 2030 г. държавите членки трябва да въведат мерки за възстановяване на най-малко 20% от сухоземните и 20% от морските територии на Европейския съюз, а до 2050 г. такива мерки трябва да обхванат всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване.
Белев обръща специално внимание на разпоредбите, свързани с градската среда.
„Някой да е чул в поне един български град да са спрели да секат градски дървета? А да сте чули да са спрели да застрояват?“, пита природозащитникът.
Съгласно член 8 от европейския регламент до края на 2030 г. държавите членки трябва да гарантират, че няма да има нетна загуба на общата национална площ на градските зелени пространства и на площите, покрити от короните на дърветата в определените градски екосистеми, спрямо равнището от 2024 г. Предвидени са и определени изключения за градски територии, които вече имат високи нива на озеленяване и дървесна покривка.
От 1 януари 2031 г. страните трябва да постигат тенденция към увеличаване на общата площ на градските зелени пространства, включително чрез интегрирането им в сгради и инфраструктура. Регламентът предвижда и нарастваща тенденция при покритието от дървесни корони в градските екосистеми. Напредъкът трябва да се измерва на всеки шест години до достигането на определени като задоволителни равнища.
Това означава, че европейският акт не въвежда обща забрана за строителство или за премахване на всяко отделно дърво. Задължението е свързано с недопускането на нетна загуба на градски зелени пространства и дървесно покритие на национално ниво до 2030 г., последвано от тенденция към увеличаването им.
Според Тома Белев философията на регламента е именно развитието на градовете да се съчетае със запазването на условията за живот в тях.
„Този регламент не спира строителството изобщо, а се опитва да го концентрира там, където вече е застроено или на нови площи извън старите граници“, посочва той.
По думите му целта е да бъдат запазени и увеличени качеството на живот и възможността градовете да останат обитаеми в условията на климатичните промени.
Европейската комисия също посочва градските зелени пространства и дървесната покривка сред ключовите елементи на законодателството. Наред с тях регламентът предвижда възстановяване на естествената свързаност на реките, обръщане на тенденцията към намаляване на опрашителите, възстановяване на торфища и подобряване на биоразнообразието в земеделските и горските екосистеми.
Белев обаче смята, че реалните процеси в българските населени места продължават да бъдат в противоречие с посоката, зададена от европейската политика.
„Ама на нас в България не ни минават такива работи. Ще правим каквото си знаем, както досега“, завършва критично публикацията си природозащитникът.
Присъединете се към нашия Телеграм
Пулия през есента: Италианското „скрито бижу“ с плажове, 25 градуса и по-малко туристи
