За пореден път отношението на държавата България към бежанците звучи като просташко ехо. Не от вчера в обществото ни се налагат такива крясъци на неприязън. Дори сме готови да приемем, че това махленско отношение към непознати странници, натрапили своята чуждоземност, е част от генетичиния ни еснафлък. Само че властниците в последните 70-80 години имат огромна вина за общото ни отношение към страдащите бегълци, без значение откъде или накъде бягат.
По време на соца граничарите биваха награждавани с домашен отпуск като застрелят нещастниците, опитващи се да избягат от кочината. Тоталитарният режим дори създаде собствени бежанци, прогонвайки официално и арогантно хиляди свои сънародници към съседна Турция.
Годините след подмяната на социализма със социнизъм прекарахме в строеж на телени огради и закупуване на проходими граничарски джипове – показни акции, не просто лишени от съпричастност, но и без реален смисъл.
Кризите с бежанците изискват разработени държавни процедури и бързи, адекватни действия от страна на компетентни органи. От първия миг, в който украинските бежанци се доближиха до границите ни, държавата не беше там. Тези изплашени, набързо събрали живота си хора, влязоха в хаос. Именно за този хаос сега ги обвиняваме. Това не е просто нелогично. Това си е безчовечно.
Източник: Radoslav Bimbalov
