Франция и Германия имат общ реален враг – Русия, но изразходват много енергия, за да спорят помежду си по отношение на отбранителната политика, пише “Politico”. Френско-германският двигател традиционно задвижва Европейския съюз /ЕС/, но има дълбоки различия по отношение на твърдата сила и военните сили – въпроси, които се откроиха по време на кризата, която се разрази при инвазията на Русия в Украйна. Сега противоречията между двете нации изглеждат още по-остри заради действията на бившия американски президент Доналд Тръмп, който подкопава американските гаранции за сигурност на алианса НАТО.
Франция, която е ядрена сила, отдавна изтъква това, което нарича стратегическа автономия – способността на Европа да действа самостоятелно в защита на собствения си военнопромишлен комплекс. Германия от друга страна е по-склонна да поддържа стабилни отношения със САЩ в областта на сигурността. Освен разногласията по отношение на стратегическата визия, двете държави са в противоречие и по редица други въпроси – от военната помощ за Украйна и противовъздушната отбрана до бойните танкове и износа на оръжия. Засега няма изглед тези конфликти да приключат скоро, тъй като нациите ще трябва да постигнат единодушие по въпроса дали искат Брюксел да играе по-голяма роля в отбраната на континента. Тъй като Париж настоява за съвместни заеми, за да финансира разрастването на отбранителната си индустрия, одобрението на Берлин ще бъде от съществено значение за осъществяването на тази идея.
„Отношенията с германския ни партньор са сложни, защото целите ни са различни, както и визията ни за развитието на европейската отбрана. Трябва да се разбираме по-добре, за да изградим основа на доверие,“, заяви френската сенаторка Елен Конуей-Муре след посещение в Берлин миналия месец.
От френска страна законодателите признаха, че обмислят идеята да се обърнат и към други потенциални сътрудници в областта на отбраната.
Париж и Берлин се опитват да не допуснат противоречията им да излязат извън контрол – усилия, подпомогнати от съживяването на тристранния съюз с Полша, наречен „Ваймарски триъгълник“. Въпреки това, списъкът със взаимни поводи за недоволство и търкания е дълъг: Ето пет от тях.
- Военна помощ за Украйна
По данни на Института в Кил Париж е обещал да предостави само около 3% от обещаните от Берлин 17,1 млрд. евро за оръжия в помощ на Украйна. В своя защита Франция обяви, че за разлика от Германия тя доставят оръжия, които „променят правилата на играта“ на бойното поле, като например крилатите ракети с голям обсег „Scalp“. Германският канцлер Олаф Шолц, от друга страна, все още отказва да изпрати на Киев крилати ракети „Taurus“.
Париж е предпазлив по отношение на оповестяването на собствените си данни, като същевременно настоява, че Институтът в Кил занижава данните, които дава.
По време на посещението на френски депутати в Бундестага в края на януари недоволството по този въпрос се прояви с пълна сила, като един от френските представители определи дискусиите, проведени при закрити врата, като „остри“.
- Танкове и бойни самолети
Франция и Германия работят по два ключови проекта – съвместен изтребител от следващо поколение (FCAS) и съвместен боен танк от следващо поколение (MGCS), но между тях има търкания, особено по отношение на танковете.
Германският ентусиазъм за проекта, свързан с танка, не е бил особено изявен по време на обсъждането при закрити врата, разкри френско високопоставено лице, пожелало анонимност, което е присъствало на посещението на Бундестага миналата седмица.
„Разбрахме, че нищо не е решено и че Франция е много по-заинтересована от Германия,“, добави източникът.
За разлика от Германия, която произвежда и продава танкове „Leopard“, Франция вече не произвежда танкове „Leclerc“ и се нуждае от замяна, когато те излязат от употреба през 2040 г. Серията „Leopard“ се използва активно на бойното поле в Украйна, а добрата им издръжливост срещу оръжията на Русия е причина за големия брой нови поръчки, което означава, че серията MGCS вече не е приоритет за германската промишленост. Въпреки че германската и френската армия са се споразумели за общите оперативни нужди за MGCS, разделението на труда все още не е уредено от страна на индустрията, заявиха няколко френски служители. Това се случва въпреки обещанията и на Париж, и на Берлин да го направят до края на 2023 г.
- Износ на оръжия
Двете развити държави са в противоречие по отношение на политиката за износ на оръжия, което засяга както проектите за производство на танкове, така и на изтребители. Берлин ясно е показвал да се разбере, че предпочита по-хармонизирани разпоредби на ниво ЕС, докато Париж не желае да позволи на други държави, особено на Германия, да имат думата за това на кого да продават оръжия.
Актуален пример за противоречия по темата са продажбите на оръжия за Саудитска Арабия. Франция е била един от водещите доставчици на военно оборудване за кралството в периода между 2018 и 2022 г., според данни на института „SIPRI“. Германия, от друга страна, доскоро отказваше да продаде изтребители „Eurofighter“ на Рияд поради опасения, свързани с човешките права. Това притеснява Франция, която се опасява, че отказа на Германия може да повлияе на продажбите на съвместните им оръжия от следващо поколение.
- Противовъздушна отбрана
Франция настоява европейските държави да купуват оборудване предимно от други европейски държави, докато Германия няма категорична позиция по този въпрос и често е прибягвала до закупуването на готово американско военно оборудване. Това е разногласие, което сега се проявява ясно при укрепването на въздушната отбрана на континента.
Германия е водеща в инициативата „Sky Shield“, която стартира през есента на 2022 г. Проектът включва общи покупки на германско, американско и израелско въоръжение. Френският президент Еманюел Макрон публично разкритикува проекта. Въпреки това през януари „Sky Shield“, в който членуват 19 държави и се очаква тази седмица да бъдат добавени още две, получи подкрепата на НАТО.
Междувременно Париж стартира конкурентна, по-слабо популярна инициатива за съвместно закупуване на ракети „Mistral 3“ от европейския производител на ракети MBDA, в която участват Белгия, Кипър, Унгария и Естония. Първият договор беше обявен по-рано този месец.
- Въздушно пространство
Разногласията между Франция и Германия се простират дори отвъд Земята.
Макар че програмата за ракетите „Ариана“ се представя като общоевропейско начинание, в което аерокосмически гиганти от целия блок произвеждат компоненти, в действителност тя се управлява от базирани в Париж компании, контролира се от френски високопоставени лица и се субсидира основно от френските данъкоплатци. Ракетите се изстрелват от френска територия – Френска Гвиана в Южна Америка. Сега обаче, когато „Ариана“ има проблеми със следващото си поколение ракети-носители, известни под името „Ариана 6“, чието производство е забавено, започва да се появява напрежение.
Германия и Италия принудиха Франция да сключи споразумение в края на миналата година, според което Берлин и Рим се съгласиха да помогнат за изплащането на милиони евро под формата на субсидии, за да се гарантира, че „Ариана 6“ ще може да се похвали поне с 42 ракети носители. В замяна Франция ще позволи на потенциални конкуренти от частния сектор да участват в търгове за договори за изстрелване. Френският президент Макрон не крие недоволството си.
