Пандемията доведе до редица изменения в здравословния, социалния и обществен живот на хората. Никое неразположение не бива да бъде подценявано и е добре да се вземат нужните мерки, когато е налице дисбаланс. Особено такъв, касаещ нормалното функциониране на организма.
Възможно ли е COVID кризата да доведе до нарушения на съня и до каква степен промяната в начина ни на живот, тревожността и страховите изживявани са повлияли на ритъма сън-бодърстване? Тези и други аспекти от така наречената „короносомния“ коментира пред „БНР“ д-р Анелия Симеонова, невролог от клиниката по Неврология и медицина на съня в “Токуда“.
Нейните наблюдения са, че потокът от пациенти, оплакващи се подобни проблеми, се е увеличил значително през последните няколко месеца.
“Това в частност е свързано и с по-лесния достъп, предвид COVID ситуацията, особено през последните две-три седмици, когато броят на заразените отчетливо спадна“, смята специалистът.
Приблизително еднакъв е броят на пациентите с дихателни затруднения и обструктивна сънна апнея, показват статистическите данни. Регистриран е и ръст на хората, страдащи от безсъние, изразяващо се с трудно заспиване, продължителен период на заспиване от лягането в леглото до момента на настъпване на съня.
Д-р Симеонова разказва и че немалка част от хората се пробуждат често вечер, като тенденцията е наблюдавана не само при нас, но и в световен мащаб.
Основните оплаквания покрай напрежението и смяната на ежедневния ритъм на функциониране често са краен продукт на ниската физическата активност. Тя е резултат от работата тип „home office“ и промяната в хранителния режим. Фактори, които рано или късно започват да влияят и то сериозно, заключи неврологът.
