Общинският съветник в Столичния общински съвет Симеон Ставрев отправи критики към правителството за политиката му по отношение на инфлацията, бюджетния дефицит и данъците. В публикация във Facebook той постави под въпрос последователността на кабинета по темата за еврото и поиска конкретни отговори за мерките срещу поскъпването на живота.
Повод за реакцията му са изявленията на представители на изпълнителната власт, че високата инфлация в България не е следствие основно от въвеждането на европейската валута, а е свързана в значителна степен с поскъпването на енергийните ресурси и горивата след кризата в Персийския залив.
Ставрев коментира, че ако кабинетът приема тази теза, трябва да обясни какви мерки предприема за овладяване на цените и по какъв начин високият бюджетен дефицит се вписва в подобна политика.
„Щом е така, къде са мерките за овладяването на цените и рекордния дефицит в бюджета как точно помага за това?“, пита общинският съветник.
Той поставя въпроси и за данъчната политика на управляващите, включително относно облагането на автомобилите, както и за позицията на премиера Румен Радев по отношение на еврото. Радев прекрати предсрочно президентския си мандат през януари 2026 г., а след парламентарните избори през април беше избран за министър-председател.
Ставрев припомня и позицията на Радев от периода, в който беше президент, за провеждане на референдум по темата за приемането на еврото, като противопоставя това на настоящите положителни послания на правителството за членството на България в еврозоната.
В същото време данните на Европейската централна банка показват, че непосредственият ефект от преминаването към еврото върху инфлацията е ограничен. Според публикуван през април анализ на ЕЦБ ценовото равнище през януари 2026 г. вероятно би било с около 0,3–0,4 процентни пункта по-ниско без ефекта от смяната на валутата. Институцията определя отражението като ограничено и до голяма степен еднократно, концентрирано основно при услугите.
България официално въведе еврото на 1 януари 2026 г. и стана 21-вият член на еврозоната.
Спор и около бюджета и данъците
Ставрев поставя под съмнение и заявките на финансовото министерство за ограничаване на бюджетния дефицит през 2027 г. По думите му управляващите едновременно говорят за фискален контрол и липса на увеличение на данъчните ставки, а в същото време предлагат промени, които предвиждат допълнително облагане.
Министерството на финансите действително обяви през септември пакет от данъчни промени, сред които е и облагане на т.нар. свръхпечалба. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова заяви на 25 септември, че мерките целят както увеличаване на бюджетните приходи, така и намаляване на административната тежест и въвеждане на определени данъчни облекчения. Тя потвърди, че част от предлаганите промени означават по-високо облагане.
„Последно ще се или няма да се увеличават данъците?“, пита Ставрев.
Темата за дефицита беше обсъдена и по време на конференцията на високо равнище за членството на България в Европейския механизъм за стабилност. Управляващият директор на ЕМС Пиер Граменя посочи, че според заявеното от българското финансово министерство целта е дефицитът да бъде понижен от около 5% до приблизително 3% през следващата година, така че страната да се върне в рамките на европейските фискални правила. Граменя отказа да коментира конкретните данъчни решения на българското правителство.
Ставрев критикува и икономическите послания на кабинета
Общинският съветник коментира и изказването на премиера Румен Радев по време на конференцията за Европейския механизъм за стабилност.
Радев заяви, че пълната интеграция на България в Икономическия и паричен съюз е важна стъпка за развитието на страната. По думите му правителството ще работи за промяна на икономическия модел – от такъв, основан преимуществено на потребление и преразпределение, към модел с по-висока производителност, конкурентоспособност, технологии, инвестиции и износ.
Премиерът подчерта също необходимостта от привличане на инвестиции и използване на стратегическото географско положение на България за развитието на транспортната и икономическата свързаност. Кабинетът заявява и намерение да използва европейски финансови механизми за стимулиране на инвестициите.
Ставрев обаче настоява, че обществото трябва да получи повече конкретика за планираните инфраструктурни проекти и тяхната цена за гражданите.
„Още нямаме информация колко ще ни струва преминаването по бъдещите нови магистрали, ако кабинетът въобще ги построи“, пише той.
ЕМС отчита положителни показатели за България
На фона на критиките на Ставрев управляващият директор на Европейския механизъм за стабилност Пиер Граменя даде положителна оценка за част от макроикономическите показатели на България и подчерта значението на членството в еврозоната и ЕМС за финансовата стабилност.
По време на посещението си в София той заяви, че членството в еврозоната и механизма може да подпомогне привличането на инвестиции и икономическия растеж. Граменя подчерта и че България вече участва пълноправно във вземането на решения в рамките на еврозоната.
Самата ЕЦБ също посочва сред очакваните ползи от приемането на еврото по-ниски транзакционни и финансови разходи, по-добра интеграция на финансовите пазари и пълно участие на България в решенията на еврозоната.
Присъединете се към нашия Телеграм
