Правителството предлага държавен бюджет за 2027 г., насочен към стабилизиране на публичните финанси, като същевременно се запазва подкрепата за доходите, семействата и инвестициите. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев по време на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/, на което бяха обсъдени проектобюджетите на държавата, Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и държавното обществено осигуряване /ДОО/ за следващата година, съобщава „БТА“.
По думите на Донев кабинетът предвижда мерки за повишаване на събираемостта на приходите, ограничаване на укриването на данъци и осигуровки, както и намаляване на административната тежест и разходите за гражданите и бизнеса.
Финансовият министър определи Бюджет 2027 като бюджет на отговорността, който трябва да преодолее натрупаните дисбаланси в публичните финанси. Той подчерта, че постигането на финансова стабилност изисква общи усилия и конструктивен диалог между държавата, работодателите и синдикатите.
Донев посочи още, че България е изправена пред процедура по прекомерен дефицит, активизирана от Съвета на Европейския съюз. Затова бюджетната рамка за периода 2027-2029 г. е съобразена с европейските препоръки за стабилизиране на публичните финанси.
Какви са основните параметри на Бюджет 2027?
Според представените разчети бюджетният дефицит на касова основа през 2027 г. ще бъде 3,5% от брутния вътрешен продукт /БВП/. Прогнозата предвижда постепенното му намаляване до 3,1% през 2028 г. и 2,4% през 2029 г.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма се очаква да бъдат между 35,6% и 36,1% от БВП през трите години.
Предвижда се и съществено ограничаване на разходите. Докато през 2026 г. те възлизат на 43,5% от БВП, през 2027 г. трябва да намалеят до 39,6%, през 2028 г. до 38,9%, а през 2029 г. до 38%.
Държавният дълг се очаква да достигне 44,3 млрд. евро през 2027 г., което представлява 31,4% от БВП. Заложена е възможност за поемане на нов дълг до 8,6 млрд. евро, а минималният фискален резерв към края на годината е определен на 2,6 млрд. евро.
Минималната заплата става 660 евро, предвижда се увеличение на възнагражденията
Една от основните мерки в проектобюджета е определянето на минимална работна заплата от 660 евро през 2027 г. От 1 януари се предвижда и увеличение с 5% на разходите за персонал на първостепенните разпоредители с бюджет. Изключение ще бъдат изборните длъжности и служителите по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, свързани със секторите отбрана и сигурност.
За педагогическите специалисти е заложено увеличение на възнагражденията със 7,5% от началото на следващата година. За целта са предвидени 170,5 млн. евро. В същото време проектът включва целогодишна 10-процентна оптимизация на разходите за персонал, като са предвидени изключения, сред които делегираните бюджети и общините.
Друга промяна засяга държавните служители и работещите по Закона за съдебната власт, които ще трябва сами да заплащат осигурителните си вноски.
Пенсиите ще се увеличават по швейцарското правило
Проектобюджетът предвижда пенсиите за трудова дейност да продължат да се осъвременяват от 1 юли по т.нар. швейцарско правило. За увеличението през 2027 г. са заложени 552,6 млн. евро, като очакваният ръст на пенсиите е между 7% и 8%.
Управителят на Националния осигурителен институт Весела Караиванова представи и други промени в осигурителната система, сред които повишаване на минималния и максималния осигурителен доход и увеличаване на минималното и максималното обезщетение за безработица.
Очаква се тези мерки да доведат до допълнителни 989 млн. евро приходи от осигурителни вноски през 2027 г. Съотношението между осигурителните вноски за сметка на работодателите и работниците ще остане непроменено спрямо 2026 г.
Майчинството се увеличава на 450 евро, повече средства за семейни помощи
Сред социалните мерки е увеличението на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 398,81 евро на 450 евро. Предлага се и промяна за майките, които се връщат на работа през втората година от майчинството. Вместо досегашните 50% от обезщетението те ще могат да получават 75%.
За повишаване на девет от общо 12 вида семейни помощи за деца са предвидени 72,5 млн. евро. Допълнителни 114,3 млн. евро са заложени за увеличаване на социалните плащания във връзка с новата линия на бедност, която през 2027 г. ще бъде 443 евро. Минималното дневно обезщетение за безработица също се предвижда да нарасне от 9,21 евро на 13 евро.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви, че ведомството подкрепя проектобюджета на ДОО. Според нея предвиденият социален пакет ще осигури по-добра защита на осигурените лица и пенсионерите, както и необходимите средства за редовно изплащане на пенсии, болнични и обезщетения за майчинство и безработица.
Синдикати и работодатели подкрепиха принципно бюджета на ДОО, но с резерви
По време на заседанието социалните партньори изразиха позициите си по проектобюджета на държавното обществено осигуряване. КНСБ обяви подкрепата си за предложената финансова рамка. Представителят на синдиката Ася Гонева посочи като положителни мерки увеличаването на минималния и максималния осигурителен доход, осъвременяването на пенсиите, предвиденото повишение на максималната пенсия и ръста на обезщетенията за безработица.
КТ „Подкрепа“ също подкрепя принципно проекта, но настоява за отразяване на допълнителни предложения. Сред тях са по-голямо увеличение на разходите за персонал и определяне на обезщетенията за безработица съобразно осигурителния принос.
Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ се въздържа от подкрепа. Изпълнителният директор Добрин Иванов обясни, че организацията не приема повишаването на минималните и максималния осигурителен доход. От асоциацията настояват още социалните плащания да бъдат изведени от пенсионната система и да се преразгледа задължението на работодателите да заплащат първите два дни от временната нетрудоспособност.
Българската стопанска камара подкрепя проекта с резерви относно увеличението на максималния осигурителен доход и по-високия процент от обезщетението за майчинство при връщане на работа през втората година.
Българската търговско-промишлена палата също изрази принципна подкрепа, но възрази срещу административното определяне на минималните осигурителни доходи.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ подкрепиха проекта с изключение на повишаването на максималния осигурителен доход. Изпълнителният директор Боян Митракиев предупреди, че тази мярка може да се отрази негативно на ИТ сектора и дори да доведе до изтегляне на компании от страната.
Бюджетът на НЗОК достига 5,683 млрд. евро
На заседанието беше разгледан и проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2027 г. Председателят на НЗОК д-р Владимир Даскалов съобщи, че общата рамка на приходите и разходите възлиза на 5,683 млрд. евро. Това представлява увеличение с 8,1%, или близо 427 млн. евро спрямо 2026 г.
Очакваните приходи от здравноосигурителни вноски са 3,46 млрд. евро. Средствата за здравноосигурителни плащания се увеличават с над 478 млн. евро, или 9,7%, а резервът за непредвидени и неотложни разходи е около 169,06 млн. евро.
По думите на Даскалов основните приоритети са профилактиката, детското здравеопазване и извънболничната медицинска помощ. За профилактични дейности са заложени 8 млн. евро. Предвиждат се повече профилактични прегледи за ученици между 7 и 18 години, скрининг за детско затлъстяване и изследвания на холестерол и липиден профил при 16-годишните.
Разпределението на средствата включва 362,89 млн. евро за първична и извънболнична помощ, 368,81 млн. евро за специализирана медицинска помощ, 242,6 млн. евро за дентална помощ и 176,67 млн. евро за медико-диагностични дейности.
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова обясни, че проектът е съобразен с общата бюджетна рамка и приоритетите на правителството, Националната здравна стратегия и Националната програма „България 2030“.
Очаква се разходите за извънболнична медицинска помощ да нараснат с 12,48% спрямо 2026 г. Предвидени са и близо 82 млн. евро за амбулаторни процедури, диагностика, профилактика, диспансерно наблюдение и определени дейности в болничната медицинска помощ.
Трансферите от Министерството на здравеопазването са близо 33 млн. евро и са предназначени за дейности извън задължителното здравно осигуряване, които са отговорност на държавата.
В общия държавен бюджет са заложени допълнително 493 млн. евро за здравноосигурителни плащания към НЗОК.
Различни позиции за бюджета на здравната каса
Обсъждането на бюджета на НЗОК предизвика различни реакции сред синдикатите и работодателските организации. КТ „Подкрепа“ заяви, че няма да подкрепи проекта, въпреки че оценява положително предвидените мерки за профилактика и детско здравеопазване.
От синдиката смятат, че липсват достатъчно реформи за решаване на проблемите в здравната система. Главният икономист Атанас Кацарчев обърна внимание на високото доплащане от пациентите в България, което според посочените от него данни достига 34% при средноевропейско равнище от 15%.
Той възрази и срещу намаляването с 1% на издръжката на НЗОК и настоя за увеличение на възнагражденията на служителите в касата с 14%. КНСБ обяви, че ще подкрепи бюджета на НЗОК, но също изрази критики. Председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването д-р Пламен Радославов приветства по-високото финансиране за профилактика и извънболнична помощ, но подчерта необходимостта от реформи, които да гарантират качествен достъп до медицински услуги. Според него в проекта не се виждат достатъчно мерки за подобряване на положението на лекарите, медицинските сестри и лаборантите.
АИКБ се въздържа от подкрепа заради големия дял на разходите за болнична помощ. Председателят на Управителния съвет на организацията Румен Радев посочи, че посоката на развитие е правилна, но трябва да се постигне по-високо качество на здравните услуги. От асоциацията оценяват положително запазването на здравноосигурителната вноска от 8% и увеличението на максималния осигурителен праг до 2400 евро.
Българската стопанска камара също подкрепя принципно проекта, но настоява за реални реформи, по-добър контрол върху разходите и намаляване на доплащането от пациентите. Организацията предупреждава и за липсата на устойчиво решение за общинските болници.
Българската търговско-промишлена палата и КРИБ подкрепиха бюджета на здравната каса, но изразиха притеснения от прехвърлянето на допълнителни дейности към здравноосигурителните плащания, което увеличава натиска върху финансовата рамка на НЗОК.
Повече средства за отбрана, инвестиции и компенсации за електроенергия
Сред останалите параметри на държавния бюджет за 2027 г. са разходите за отбрана, които ще достигнат 2,23% от БВП. До 2029 г. се предвижда те да нараснат до 2,55%.
За капиталови разходи през 2027 г. са заложени 6,0186 млрд. евро. От тях 3,6284 млрд. евро са с национално финансиране, а останалите средства са предвидени от европейски източници, включително по Националния план за възстановяване и устойчивост.
За компенсации по програмите за временно облекчаване на цените на електроенергията чрез фонд „Сигурност на електроенергийната система“ са предвидени 634,9 млн. евро.
Представеният проектобюджет за 2027 г. съчетава мерки за ограничаване на бюджетния дефицит и разходите с планирано увеличение на редица социални плащания и възнаграждения. Обсъжданията в Националния съвет за тристранно сътрудничество показаха принципна подкрепа за част от предложенията, но и съществени разногласия между социалните партньори относно осигурителните доходи, разходите за персонал и необходимите реформи в здравеопазването.
Присъединете се към нашия Телеграм
