Сериозни критики към финансовата политика на правителството и предложения бюджет за 2027 година отправи икономистът и анализатор Евгений Кънев. В публикация в социалната мрежа Facebook той предупреди, че държавата продължава да увеличава задлъжнялостта си, без да предприема необходимите структурни реформи и без да насочва достатъчно средства към инвестиции, които биха осигурили дългосрочен икономически растеж.
Според Кънев основният проблем е, че както действащият бюджет, така и предложената финансова рамка за следващата година са насочени предимно към покриване на текущи разходи, вместо към преодоляване на системните слабости в управлението на публичните финанси.
Държавният дълг расте, но липсват инвестиции за бъдещето
Икономистът смята, че управляващите представят финансовото състояние на държавата като изключително тежко, за да оправдаят необходимостта от поемането на нови задължения. По думите му обаче зад увеличаващия се дълг не стоят достатъчно инвестиции, които да създадат предпоставки за бъдещо развитие.
Кънев поставя под съмнение и част от текстовете в действащия бюджет, които определя като спорни, а някои от тях и като противоконституционни.
Той предупреждава, че стремителното нарастване на държавния дълг представлява сериозен риск, особено когато допълнителното финансиране се използва за покриване на текущи бюджетни дефицити, а не за дейности с дългосрочна икономическа възвръщаемост.
Критики към разходите за инфраструктура, администрация и съдебна система
Според анализатора в проектобюджета за 2027 година липсват признаци за промяна на досегашния модел на разпределение на публичните средства. Кънев твърди, че значителни финансови ресурси продължават да се насочват към определени икономически интереси чрез капиталовата програма на държавата и най-вече чрез проектите за пътна инфраструктура.
Той изразява съмнения и относно разходите за възнаграждения в силовите структури и съдебната система. Според него високото заплащане в тези сектори не е съпроводено с достатъчно ефективни действия срещу корупцията. Икономистът определя съдебната система като една от най-добре финансираните, но същевременно я критикува за липсата на резултати, съответстващи на направените публични разходи.
Особено внимание Кънев отделя на раздутата държавна администрация и недостатъчното развитие на електронното управление. Според него именно в тези области съществува значителен потенциал за оптимизиране на разходите, който правителството не използва.
Кънев: Държавата ще трябва да събере още 2 милиарда евро
Анализаторът предупреждава, че отказът от съкращаване на административните разходи ще доведе до допълнителна финансова тежест за гражданите и бизнеса. По негови изчисления държавата ще трябва да осигури още около 2 милиарда евро, като част от средствата ще бъдат събрани чрез допълнително данъчно облагане.
Кънев посочва, че управляващите предвиждат и облагане на т.нар. свръхпечалби, но според него дори тези приходи няма да бъдат достатъчни за покриване на планираните разходи. Това ще наложи поемането на нов държавен дълг.
По думите му вместо да намали неефективните разходи и да оптимизира администрацията, правителството избира да търси допълнителни приходи от населението и бизнеса.
Предупреждение за поскъпване на храните заради натиска върху търговските вериги
В публикацията си Евгений Кънев обръща специално внимание и на политиката на управляващите спрямо големите търговски вериги. Той определя действията на правителството като противоречиви, тъй като, от една страна, управляващите обещават мерки за понижаване на цените, а от друга, според него оказват натиск именно върху търговците, които предлагат едни от най-конкурентните цени на пазара.
Икономистът оспорва внушенията, че големите вериги са основен източник на високите цени на хранителните продукти. Според него тяхната популярност сред потребителите се дължи до голяма степен на конкурентните условия, които предлагат.
Кънев предупреждава, че налагането на значителни финансови санкции на тези компании може да има обратен на желания ефект. Според неговата оценка допълнителните разходи на търговците неизбежно ще бъдат прехвърлени върху други участници във веригата на доставки.
Това би могло да стане чрез повишаване на крайните цени за потребителите или чрез натиск върху доставчиците да продават продукцията си на по-ниски цени. По този начин, смята анализаторът, мерките, представяни като защита на потребителите, могат да доведат до допълнително поскъпване на храните и до влошаване на условията за българските производители.
Икономистът вижда риск за чуждестранните инвестиции
Кънев поставя под въпрос и отношението на правителството към големите чуждестранни инвеститори в България. Той посочва, че търговската верига, към която са насочени критиките на управляващите, заедно с друга компания от същата бизнес група, е сред големите работодатели и инвеститори в страната.
Според икономиста публичното противопоставяне между представители на изпълнителната власт и подобни компании изпраща неблагоприятен сигнал към международния бизнес. Кънев допуска и възможността зад натиска върху определени търговски вериги да стоят интереси на други икономически играчи, които биха могли да се възползват от евентуалното им оттегляне от пазара. Това обаче е предположение на анализатора, за което в публикацията не са представени конкретни доказателства.
Той изразява особено безпокойство от противопоставянето на западни инвеститори, включително от Германия, която определя като най-големия търговски партньор на България. Според него подобна политика може да навреди на инвестиционния климат и на международния икономически авторитет на страната.
Кънев предупреждава за опасност от възприемане на практики от Русия и Унгария
В заключение икономистът прави паралел между действията на българското правителство и управленски практики, които според него са характерни за Русия и Унгария. Той изразява опасения, че засиленият държавен натиск върху бизнеса, липсата на административни реформи и продължаващото разрастване на публичните разходи могат да доведат до задълбочаване на икономическите проблеми.
Кънев призовава гражданите да бъдат по-активни и да не очакват, че натрупаните проблеми ще се разрешат без обществен натиск за промяна.
Присъединете се към нашия Телеграм
S&P Global Ratings преразгледа перспективата пред рейтинга на България
