В началото на 70-те години на миналия век ЦРУ построява гигантски кораб, наречен „Hughes Glomar Explorer“, за да извади потънала съветска подводница от дъното на Тихия океан, според разсекретената история на американската разузнавателна агенция. След време обаче сложната история, представена от ЦРУ, че корабът е построен, за да добива манганови конкреции от океанските дълбини, започва да се разплита след публикация в „Los Angeles Times“ от февруари 1975 г., което в крайна сметка принуждава агенцията да се откаже от проекта.
Изправянето пред съда по-рано днес на Джак Тейшейра, 21-годишен член на Националната въздушна гвардия на САЩ, обвинен в непозволено публикуване на строго секретни военни разузнавателни документи в интернет, съживи въпросите дали изтичането на информация вреди на сигурността на САЩ в случаи, които не са толкова ясни, колкото този, свързан с кораба „Hughes Glomar Explorer“. Доказването на твърдението, че изтичането на информация, независимо дали става въпрос за единичен архив от данни или за цял куп документи, е навредило на правителството на САЩ, е трудно, като се има предвид, че самите вътрешни оценки се пазят в тайна. Анализатори обаче смятат, че щетите могат да бъдат драматични.
Четири типа щети
Марк Заид, адвокат по въпросите на националната сигурност във Вашингтон, описва четири типа потенциални щети. Те включват разкриване на самата информация (като например местоположението на военните сили); източник или метод на събиране (което може да застраши лицето или потока от информация); самите факти, които са в интерес на САЩ (което може да помогне на противниците да идентифицират и използват така наречените „катализатори“ на САЩ); и публичното разкриване (което може да злепостави или провокира други държави, включително съюзници).
Според юриста един такъв скандал често има дипломатически последствия. Във вторник президентът на Мексико обвини Пентагона в шпионаж, след като вестник “ Washington Post “ съобщи за очевидно напрежение между армията и флота на Мексико, и заяви, че ще започне да засекретява информацията от въоръжените сили, за да защити националната сигурност на своята страна. Друг пример за това е публикуването на американски дипломатически и военни документи в Wikileaks, започнало през 2010 г., което допринесе за това двама американски посланици да загубят назначенията си. През 2011 г. посланикът на САЩ в Мексико подаде оставка, след като се появиха публично негови критики към мексиканските власти за липсата на координация срещу лидерите на наркокартелите, а Еквадор освободи от длъжност американския посланик заради телеграми за предполагаема корупция в полицията.
Все пак, трябва да се има предвид, че на практика е невъзможно външни лица да направят пълна оценка на щетите от изтичане на информация, тъй като самите вътрешни оценки са класифицирани, за да се избегне по-нататъшно разкриване.
В случая с кораба „Hughes Glomar Explorer“, който е построен за стотици милиони долари и е бил използван за възстановяваме само на част от съветската подводница, след като прикритието му е било разкрито, не е бил полезен за ЦРУ. В крайна сметка плавателният съд е бил използван за дълбоководни петролни сондажи, а през 2015 г. е предвиден за бракуване.
