Reuters: Китай държи в тайна неовладяна епидемия от свинска треска още преди избухването на коронавируса

0
415
Коронавирус/ африканска чума по прасетата
Снимка: Pixabay

След откриването на смъртоносния вирус в Китай, централното правителство заставя запознатите да пазят инцидента в тайна. Страхувайки се от евентуални репресии от страна Пекин, местните власти несъумяват да проведат нужните тестове, за да установят огнищата на вируса и не предупреждават своевременно обществеността за опасния патоген, който вся смърт из страната, пише Reuters в свой специален доклад.

Всичко това се случва далеч преди избухването на епидемията от коронавируса, която за по-малко от три месеца взе над 3000 жертви в световен мащаб. През последните 19 месеца мерки за предотвратяване на публичност възпрепятстват вземането на адекватни действия за овладяване на африканската свинска треска, която причини смъртта на милиони прасета. Reuters установи, че за бързото разпространение на вируса в голяма степен е допринесло систематичното укриване на данни за огнищата на вируса от страна на китайските власти. Дори и в момента бюрократична тайнственост и подмолни политически инициативи продължават да възпрепятстват вземането на адекватни мерки за борба с една от най-тежките в съвременната история животински епидемии.

Дезинформацията при овладяването на епидемията с коронавируса има притеснителни прилики с грешките, допуснати в овладяването на африканската свинска треска. Като най-трагичното в случая е, че подходът е един и същ, при все че залогът са човешки животи. Още с първоначалното установяване на коронавируса през декември 2019 в Ухан – столицата на провинцията Хувей, местните и централни власти се забавиха в алармирането на обществеността и вземането на нужните мерки за овладяване на смъртностното огнище. Пекин продължава да бълва притеснителни новини и онлайн публикации, свързани с болестта, както и да критикува правителствените действия.

В случая със свинската треска Пекин заложи тон на потайнственост сред местните власти, отричайки или омаловажавайки сериозността на патогена, който се смята, че е намалил наполовина китайската свинска популация от 440 милиона животни. Епидемията сне от световния пазар около една четвърт от свинското месо, значително ощети милиони фермери и многократно повиши цената на свинското, увеличавайки хранителната инфлация до рекордни за последните осем години нива.

Информационните затъмнения в Китай, заедно с липсата на финансиране за възстановяване на свиневъдството, както и слабото налагане на ограничения за транспортиране и обработване на заразенмо свинското месо, допринесоха за разпространението на смъртоносния за животните вирус в световен мащаб. Това коментираха ветеринари, анализатори и свиневъди. Следвайки огнището в Китай, африканската свинска треска се разпростря в 10 азиатски страни.

Вакумът, създаден от липсата на достоверна информация, прави невъзможно установяването на причините за бързото разпространение на вируса, както и възпрепятства фермерите, индустрията и правителството да вземат адекватни мерки. Това коментира Уейн Джонсън, ветеринар в Пекин и основател на консултантската агенция “Enable Ag-Tech Consulting”.

“За да се овладее епидемията, трябва да се знае, къде се намира тя”, добави Джонсън.

Китайското министерство на земеделието и селскостопанските въпроси коментира в своя защита, че многократно е обсъждало с всички райони важността от своевременно и акуратно докладване на случаите с африканска свинска треска и че е демонстрирана нулева толерантност към укриването или забавянето на информация.

Интервюта, проведени с фермери, анализатори и доставчици в китайския свиневъдски сектор, твърдят обратното. Над десет китайски фермери твърдят пред Reuters, че са докладвали огнища на вируса, които не са били включени в официалните доклади на Пекин. В голяма степен инцидентите не са достигали официалните статистики, защото местните власти не са разполагали с нужните средства, за да компенсират фермерите за загубения добитък, както следва да сторят по директива от Пекин.

Властите също са избягвали да докладват огнища, страхувайки се от политически последствия. Вследствие на това систематично са отказвали да изследват животните за наличие на вируса. Това сочат още проведените интервюта с фермери и крупни свиневъди.

Местен фермер на име Зао от провинцията Хънан, твърди, че властите са му дали шокиращи обяснения, след като отказали да докладват огнището, което избило цялото му стадо.

„До този момент нямаме и един случай на африканска свинска треска. Ако те впишем, вече ще имаме“, спомня си коментарите на инспекторите Зао. Въпросните местни власти не можаха да бъдат открити за коментар.

С избухването на коронавируса китайските власти усилено уверяваха обществеността, че всичко е под контрол. Първият официален смъртен случай от вируса, познат още като SARS-CoV-2, бе на 9 януари, взимайки за жертва 61-годишен мъж от Ухан. През идните дни Китайските власти обявиха, че вирусът е под контрол и че не е силно заразен.

Уверението дойде, въпреки липсата на достоверна информация и проведени изследвания. Нужните тестове за потвърждаването на заразата са били разпространени в местните болници едва на 20 януари, коментира за Reuters представител на Местния център за контрол и профилактика на заболяванията в Ухан. До този момент всички проби са били изпращани за изследвания до лаборатории в Пекин, като процедурата отнемала от три до пети дни, съгласно информация от здравните власти в Ухан.

В този период градските болници намалили броя на пациентите под медицински контрол от 739 на 82, позовавайки се на данни от здравните власти в Хубей и обработени от Reuters. Във въпросния времеви интервал няма докладвани нови случай на заболели на територията на Китай.

Върховенството в Пекин многократно затегна здравните мерки след първоначално допуснатите грешки. Правителството построи цели болници в рамките на дни за настаняване на болните, като на 23 януари предприе редица мерки за ограничаване епицентъра на вируса. Първоначално 11-те милиона жители на Ухан бяха поставени под карантина, след което публичният транспорт във всички големи градове на провинция Хубей бе ограничен.

Въпреки това, първоначалните опити да се ограничи информацията за случващото се, остави много хора незапознати с нужните мерки за предпазване от вируса и ограничаване на разпространението му. Дезинформацията и ограничаването на коментари продължава и до ден днешен. Властите в Ухан порицаха осем души с обвинения за разпространяване на “незаконна и фалшива” информация относно заболяването. Един от тях е 34-годишният лекар Ли Уелан, който впоследствие почива от коронавируса, предизвиквайки вълна от недоволство в социалните мрежи.

Известен брой критични коментари в интернет бяха допуснати за кратък и нехарактерен период в края на януари. Оттогава насам цензорният апарат на ПекинАдминистрацията на Киберпространството в Китай (АКК), започна да сваля публикации относно Ли, както и друга информация, считана от властите за негативна. Заповеди за цензуриране на информацията бяха изпращани до новинарски канали и хъбове, за което свидетелства Reuters. Една от заповедите на АКК към онлайн медиен хъб е да следи за “вредна информация”. Друга заповед гласи да се “свалят всякакви негативни новини”. АКК не отговори на молбата за коментар.

НЕДОКУМЕНТИРАНИ ОГНИЩА

Пекин разполага с годни, за да се подготви за овладяването на африканската свинска треска. Ветеринари често предупреждаваха китайските власти за рисковете още с разпространението на вируса в кавказкия регион през 2007.

Прасетата, заразени с вируса, първоначално преминават през треска, която преминава в диария и загуба на апетит. След това кожата на животните се зачервява вследствие на вътрешни кръвоизливи, които водят до подуване на органите и смърт в рамките на по-малко от седмица.

Предвид че няма ваксина или лекарство за болестта, експертите съветват заразените прасета, както и тези отглеждани в същите свинарници, да бъдат умъртвявани, а телата им да бъдат изгряни или зарявани, за да се избегне разпространението на вируса. Фермите, оборудването и селскостопанските машини, които може да са замърсени, следва да бъдат цялостно и многократно дезинфекцирани.

Първият случай на африканска свинска треска в Китай бе регистриран на 1 Август 2018 във ферма близо до Шънян, в североизточната провинция Ляонин. Само две седмици по-късно, вирусът бе открит на повече от 1000 км южно в прасета, транспортирани от един от най-големите свиневъди в Китай “WH Group”, които били внесени от друга североизточната провинция – Хъйлундзян. След двуседмично Пекин преустанови транспортирането на свине за целия регион, като тази и редица други мерки бяха неефективно приложени, коментира Джонсън заедно с други експерти.”WH Group” отказа коментар по темата.

Една от основните причини за епидемията е, че китайските консуматори предпочитат прясно месо – директно от кланиците, а не охладено. Поради тази причина стотицихиляди живи свине се транспортират ежедневно до кланици в големите градове. Това масово транспортиране драстично сподпомогна разпространението на вируса.

През последните четири месеца от епидемията Пекин ежедневно докладва за нови случай на свинска треска, като вирусът се разпространяваше от североизток надолу към централен Китай и на запад към Съчуан, достигайки огромната провинция Гуандун в края на годината. Ветеринарите смятат, че вирусът се разпростря с такава скорост, тъй като може да оцелее със седмици по замърсено фермерско оборудване.

И все пак пропуските в преброяването и следенето на болните свине се превърна в практика навсякъде из страната. Reuters откри шокиращи липси на данни за огнища в едни от най-продуктивните свиневъдски региони на Китай.

Например нито едно от докладваните огнища не е регистрирано в ключовите свиневъдски провинции Хебей, Шандонг и Хънан. В трите граничещи северни провинции са регистрирани близо 20% от общо 700-те милиона избите свине в Китай през 2017. Много от тях са от частни ферми, които имат голям дял от китайската индустрия и са благоприятно поле за разпространението на вируса. Въпреки това всяка от трите провинции е докладвала едва по един случай на африканска свинска треска, въпреки множеството сигнали за огнища, които се смята, че са довели до избиването на милиони свине.

Шандонг и Хънан не отговориха на моблата за коментар. Властите в Хебей коментираха, че са следвали стриктно процедурите и са докладвали всички случай, като ситуацията към момента се счита за “стабилна”.

Шест фермери от Хънан коментираха пред Reuters, че са докладвали огнища в края на 2018 и в началото на 2019. В някои от случаите властите са помогнали за увладяването на ситуацията, но фермерите твърдят, че никога не се тествали животните за вируса.

Същата ситуация се развива, когато Уанг Шаси, фермер от провинцията Хънан, загубва над 400 прасета през март 2019. Уанг твърди, че е имал опасения за заразяване с африканска свинска треска, но властите така и не са тествали животните. Същевременно той не е можел да тестова животните сам, тъй като към момента е имало забрана от Пекин за продажбата на тестове за вируса. При свинете му се проявили всички симптоми на заболяването.

„Целите им тела ставаха червени“, коментира той. Поставянето на инжекции за справяне с треската, не довели до резултат. „Отказваха да се хранят и въпреки инжекциите, треската се връщаше”, коментира още. „Ако не може да се излекува, можеш да си сигурен, че е свинска треска.“

Местните и централната власт имаха силна мотивация да избягват докладването на огнищата, предвид указа от Пекин за компенсиране на пострадалите фермери, коментира Хуанг Янжонг, здравен специалист към Съвета по външните отношения в Ню Йорк.

Съгласно предварителния план за овладяване на африканската свинска треска от 2015, Пекин заповяда избиването на всички свине във фермите, където е открит вируса и на всички животни в радиус от три километра. Централната власт увеличи компенсациите през 2018 от 800 на 1200 юана за всяко умъртвено животно. Пекин обеща да осигури от 40% до 80% от нужните средства, в зависимост от провинцията, като местната власт следва да заплати остатъка.

През април 2019 национално министерство на земеделието обяви, че властта е разпределила 630 милиона юана за умъртвяването на 1,01 милиона свине с цел ограничаване на вируса. Но средствата или не са били достатъчни, или не са изплащани редовно, коментираха фермери за Reuters. Никой от десетките фермери, които заявиха пред Reuters, че са докладвали огнища, не е получил обещаните 1200 юана за умъртвено животно.

Много не са получили нищо. Уанг, фермерът от Хънан, твърди, че повече от година, след като прасетата му са умъртвени не е получил финансова компенсация. Местните власти не можаха да бъдат открити за коментар.

Много от фермерите, отчаяни да намалят загубите си, са прибегнали до обработването на свинското месо още при първите прояви на болестта, като по този начин директно са инжектирали вируса в човешката хранителна верига. Вирусът не е опасен за хората, но наличието му в месо, където може да оцелее със седмици, затваря инфекциозен цикъл, тъй като много фермери хранят свинете си с остатъци от храна, включително и от свинско.

Храненето с остатъци доведе до 23 огнища през 2018, коментира Хуанг Бао Су, заместник-директор на Китайския център за здравеопазване и епидемиология, на среща с журналисти през ноември същата година. Неговите коментари бяха рядък пример за оповестяване на новооткрита информация от страна на централните власти. Центърът за епидемиология отказа последващи коментари.

Фермери, посещаващи кланици, които са имали  контакт с болни животни, също е много вероятно да са пренесли вируса обратно във фермите си, коментира Джонсън.

В южната провинция Гуанси, болестта вилня от пролетта на 2019 до ранното лято, както коментираха редица фермери за Reuters. Окръг Бобай е ударен най-тежко.

Хуанг, фермер от Бобай, твърди, че е загубил близо 500 свине за периода април – май. Тя твърди, че е направила опит да докладва случая на местните власти, но е била пренебрегната. Длъжностните лица, с които е разговаряла по телефона, така и не са се явили. Служителят обяснил на Хуанг, че прасетата й не могат да бъдат спасени, но не са болни от африканската свинска треска. Съветът му бил: “побързай и продай прасетата, докато все още можеш.”

Хуанг твърди, че е продала над 30 прасета, за които е имала съмнения, че са болни, въпреки, че изглеждали здрави. Други фермери продавали очевидно болни животни на изключително ниски цени. “Търговците взимаха всички прасета, включително и болните, стига да можеха да стигнат до камионите”, коментира тя.

Хуанг заравяла мъртвите свине ежедневно в продължение на седмици, докато други изхвърляли животните в канавките или в планините, коментира още. Местната власт не е оказала никаква помощ.

Едва в края на май, окръгът Бобай докладва един единствен смъртен случай на вируса, както сочат официалните статистики. Властите в Гуанси не отговориха на молбата за коментар, както и властите в Бобай.

Министерството на земеделието обяви в официално изявление, че през август 2019 е наредило да се санкционират местните органи, в случай че не съумеят своевременно да докладват огнищата. Министерството коментира, че след проведени разследвания в проблемните области, е наложило дисциплинарни наказания на повече от 600 мести служители, за недостатъчни действия за овладяването на разпространението на вируса.

Обработването на заразено свинско месо е продължило въпреки разпоредбите на Пекин от юли, съгласно които всички доставки на свинско следва да се тестват за вируса. Министерството коментира, че 5% от над 2000 проби, взети от кланици, са били позитивни за наличието на вируса.

Австралийско проучване от септември миналата година, установило, че 48% от конфискуваното от пристигащи азиатски туристи месо е било заразено с вируса.

“Това сочи, че има изключително силно разпространение на заразата, която не е докладвана на официалните власти”, коментира Тревор Дю, директор на Австралийската лаборатория за опазване на животинското здраве.

Подобна информационна дупка се наблюдава и на върха на индустрията в лицето на крупните корпоративни свиневъди в Китай. Те също понесоха тежък удар, въпреки по-стриктно прилаганите мерки от тяхна страна в сравнение с малките производители.

Нито едно от най-големите акционерни дружества на Китай, занимаващи се със свиневъдство, не са докладвали случаи на свинска треска, въпреки че ръководни кадри признават в интервюта, че добитъкът им е тежко пострадал.

Тайландският конгломерат “C.P. Pokphand” – един от водещите производители на свинско месо в Китай, е имал огнища във ферми в провинициите Ляонин, Шаньдун, Хенан и Джансу, коментира за Reuters в рядко изявление на голяма корпорация Бай Шанлин, изпълнителен директор на компанията за Китай. Ръководни кадри от три други акционерни дружества, също сред водещите китайски производители на свинско, са потвърдили огнища в редица техните ферми, но са отказали да ги идентифицират.

Нито едно от огнищата, коментирани от въпросните компании пред Reuters, не са включени в докладите на Пекин, след като медията направи справка с официалните данни на министерството на земеделието.

През август 2019, една година след първия случай на свинска треска в Китай, цените на свинското надминаха рекордните нива от 2016, като цените продължават да се покачват. С наближаването на ключовият национален празник през октомври – 70-тата годишнина от основаването на Китайската Народна Република, китайската власт прояви отстъпчивост. Свинското месо е основен продукт в китайската кухня и увеличеният добив на месо е един от основните символи на просперитет на Китайската комунистическа партия през последните десетилетия.

Във видео конферентен разговор от този месец с длъжностни лица от 34 провинции, вицепремиерът Ху Чунхуа отправи предупреждение, че достатъчното свинско месо е от изключителна важност за живота на хората и стабилността на страната. Той адресира възстановяването на свинската популация като ключова политическа цел.

Пекин излезе с редица нови мерки и инициативи за възстановяване на свиневъдството. Същевременно случаите на африканска треска драстично намаляха. Броя на огнищата, докладвани от министерството на земеделието белязаха чувствителен спад през август 2019. През януари, аграрният министър Хан Чанфу коментира, че ситуацията се стабилизира.

Официалните данни на правителството обаче са пълни с противоречия. Спрямо статистическата информация 163 огнища са регистрирани от Август 2018 насам, като 1,19 милиона свине са били умъртвени, едва 1% от общата им популация в Китай. Други данни на министерството, следящи свинската популация, сочат, че през септември 2019, общият брой на животните е спаднал с 41% спрямо миналата година.

Играта на дезинформация продължава. Местни фермери твърдят, че официалните власти драстично изкривяват подадената към тях информация и държат цялата нация в неведение.

Превод: Ивайло Йотов

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments