Децата са най-застрашени от изолацията и я понасят по-трудно. Психологът Ани Владимирова обясни, че пандемията е накарала хората да осъзнаят нуждата си един от друг. Тя уточни, че в някои семейства са се сближили, но в по-голямата част от тях не са успели да го направят. Психоложката сподели пред „NOVA“ за изказването на едно дете:
„Искам да стана някоя сутрин, да направя закуска и без някой да ми се кара.“
Според експерта децата имат нужда от сепарация, от самоинициатива, от активност, но те в момента са блокирани в семействата си. С тази изолация не могат да опознаят себе си и собствените си импулси, защото те са винаги в една и съща среда с едни и същи хора. Децата не могат да контролират своето поведение. При желанието им да отидат другаде извън дома е сигнал за опасност и тревога при тях.
Владимирова обясни, че в началото на изолацията самите деца са открили близостта с родителите си, но впоследствие това им пречи. Тя уточни, че те не са засегнати физически от пандемията, защото не боледуват от COVID-19. На тях им се отразява чрез емоциите, защото хората около тях са напрегнати и натоварени, при което те не могат да разберат мотивите на възрастните и тяхното държание. Отделно е електронното обучение, където не виждат лица и мимики, което им пречи да се ориентират.
Психоложката сподели, че преди ако децата са казвали, че им е скучно е било много притеснително, защото те са нямали никакви интереси. В днешно време е още по-страшен този израз. Владимирова беше категорична, че ако за един възрастен това е един кратък период от живота му, то за едно малко дете е все едно са минали години. В тази крехка възраст е много важно според експерта да се натрупват впечатления и да има познавателно развитие. Затова е належащо в най-скоро време децата трябва да се изкарат от домовете си и да ходят на детска градина и училище. Тя обясни:
„Последствията върху децата ще са много и дълги!“
Владимирова сподели за ваксините, че нацията ни оказва съпротива, защото през последните години всички са се чувствали невидими. Важно е хората да осъзнаят, че те не са толкова значими, а децата им. Направило й и силно впечатление, че повече млади хора осъзнават, че не материалните придобивки са важни, а семейните взаимоотношения. По този начин хората започват да осъзнават нуждата от реална близост и преживяване, което ги кара да усетят, че смисълът е в малките неща.
