През VIII век, период на военни превратности и политически интриги, се извисява фигурата на кан Токту, владетел от рода Угаин. По време на неговото кратко управление той се изправя срещу засилващото се натрапване на Византийската империя в българските земи.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков от ПП „Единение“ разкрива интересни събития от този период.
В книгата може да се запознаете как през 767 година в отговор на бунт византийският император изпраща мощен флот по Дунав с цел да опустоши и покори североизточните райони на България. Следствието от тези действия бележи не само ограбване и изселване на населението, но и нова политическа криза, която ще доведе до падението на Токту.
Това е историята на един владетел и неговия народ, изправени пред външни завоевания и вътрешни предателства, които оформят дълбоките следи в историята на българската държава.
Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:
„Кан Токту /Азан-Асен Тукта/ е от рода Угаин. По време на бунта той е начело на онези сили, които са противници на засилващото се политическо влияние на Византия. Управлението му продължава по-малко от година.
През 767 г. византийския император предприема нова акция като изпраща голям флот по Дунав с цел да плячкоса североизточните български земи. Ограбените и прокудените се отправят към Плиска за да търсят закрила и спасение. Липсата на военен отпор става причина да избухне нов заговор и новият кан се оказва изправен срещу обединените сили на опозицията които открито се обявяват против провизантийската политика.
Обстоятелствата принуждават кан Токту и брат му Баян да се спасяват с бягство. Тръгват на север, като известно време се крият в трудно-достъпни места в горите на Добруджа, знаейки, че няма да ги последват заради ромейското присъствие. Планът им е да изчакат и да видят дали бунта ще отшуми. Но след като получават информация, че в столицата боилите са заседавали и избрали нов кан, решават да търсят спасение отвъд Дунав.
Преди да достигнат реката се натъкват на византийски патрул. Завързва се битка в която брат му и повечето от приближените му са избити. Токту с малцина от останалите е заловен и откаран в лагера на ромеите, където демонстративно е заклан.“
Героизъм и саможертва: Ролята на Панайот Волов в българската история
