Пътят: От Пламен Петров до „Легендата“

0
2953
Пламен Петров - Легендата
Снимка: Пламен Петров

Преди повече от 15 години един мъж се записва на състезание по кикбокс след близо 6-годишно отсъствие от света на спорта. И печели мача. Не просто взима срещата, той бележи победа с нокаут в четвъртата секунда! От публиката назряват бурни реакции, от които най-открояващи са скандиранията. Хората викат не името на победителя, а „Легенда! Легенда!“. Прозвище, което от тогава до сега става неизменна част от Пламен Петров. След множеството успехи, които той извоюва с много труд, и 13 златни медала без нито една загубена точка на татамито, Пламен се превръща в Легенда.

Освен ММА съдия и предприемач, той е собственик и треньор на бургаския клуб по бразилско джиу-джицу „GFTeam“, както и президент на единствения български МС клуб в морския град „Хулиганите“.

В период от 5-6 години Пламен Петров стои настрана от спорта, защото се занимава с предприемачество. „Когато развиваш свой бизнес и печелиш добре, ти си толкова ентусиазиран, че това ти отнема от цялото време и енергия.“ Тогава разбира, че „спреш ли веднъж, после е много трудно да се върнеш, нужни са месеци. Може да тренираш с много ниски темпове, но е важно да не прекъсваш“.

Пламен Петров - Легендата
Снимка: Пламен Петров

Биографията на Легендата определено е интересна за проследяване, защото спортистът, който никога не е отивал на състезание с идеята, че трябва да стане първи на всяка цена, е доста колоритна личност. Един непримирим характер, търсещ и намиращ най-различни прозвища за изява и самореализация.

Защо джиу-джицу?

В началото тренирах кикбокс. След това започнах да се занимавам с ММА от 2007 година. Изучавал съм джиу-джицу като неотменна част от ММА – с удари, с всичко, което се наблюдава при него, но с чисто джиу-джицу се захванах от 2018 година. Попаднах на клипове и когато гледах първото UFC (най-голямата ММА организация в света) и видях как човек, владеещ бойното изкуство, се справя с противниците, имах чувството, че гледам някаква магия. Не можех да разбера какво прави. Просто подсъзнателно усетих, че това е нещо, което искам да науча. Да го наречем любов от пръв поглед.

На трудностите, които Пламен среща по пътя на спорта, той гледа по малко по-различен начин, подхождайки практично и същевременно философски към въпроса.

„Думата трудност не е точна. Винаги всичко е свързано с финанси. Изградих зала с помощта на приятели, която струва немалко пари. Черните колани, които канихме и стояха тук година и половина да ни учат – бразилец и канадец, струваха доста средства. По-скоро контузиите са проблемът. При мен най-често те се изразяват в болки в кръста. На не едно или две състезания, включително и на Европейското, играех на инжекции, които ме вдигат, колкото да имам сили да се боря. И тук е мястото, където ще цитирам Ричард Марчинко, създателя на „Тюлен 6“ (най-елитната специална част във Военноморските сили на САЩ): „Боли, значи съм жив!“. Ако отидеш на тренировка с цел да не се изпотиш и да не усетиш болка, значи просто си си изгубил времето. Има доста хора, които се занимават със спорт, но пулсът им не стига даже до 70 удара. По-добре за тях е да играят шах, много повече биха се развълнували.“

„GF TEAM“
Снимка: Пламен Петров

Какво е важно да знаем за победите?

„Като във всеки един спорт в света има много федерации, но когато влезете в официалните им сайтове, когато чуете, че еди кой си е световен шампион, имайте предвид само от федерацията IBJJF. На никоя друга не се броят титлите. Аз съответно участвах само на състезания на IBJJF, от които имам 12 златни медала, три, от които са от Европейски шампионати в рамките на година и половина. Имам и един златен от България. Никога не съм губил, взех първите си точки въобще като победих на финала на абсолютна категория.“

Изглежда, че за възстановяването си, Пламен не отделя излишно време и внимание. „Ако състезанието е в събота, в неделя летя наобратно, а в понеделник съм отново на линия в залата.“, неглижирано вметва той.



Какво е чувството винаги да си на първо място?

„Знаеш ли, в началото като видиш, че нямаш загуба, че нямаш загубена точка, ти става някак интересно вътрешно. Впоследствие се превръща във вид рутина и това може да ти изиграе лоша шега. Повече се замислям какво ще стане, ако някой ден загубя. Дали ще се ядосам или ще се стимулирам да тренирам по-сериозно… най-вероятно ще е съчетание от двете. Повече би ме било яд, ако загубя от някаква моя грешка, отколкото, ако противникът ми ме надиграе, тоест е реално по-добър.“

Какво ти дава спортът като изключим завидната колекция от златни медали?

„Труден въпрос. В спорта ти не търсиш да получиш нещо, ти му се отдаваш, ако наистина ти е страст. Когато се измориш накрая на тренировката и стоиш целият плувнал в пот, изпитваш неимоверна наслада от това как си се справил. Трудно обяснимо е за този, който не го е изпитал.“

Пламен Петров - Легендата
Снимка: Пламен Петров

Как се става „Легенда“?

„Бях състезател по кикбокс и след дълго прекъсване през 2003 година имаше мач в Бургас. Просто така реших да се върна и да опитам. За онези години беше много странно човек над 30-годишна възраст да се състезава, имаха го за ветеран. И на първото състезание нокаутирах другия играч в четвъртата секунда. Имаше мои познати зрители и започнаха да викат от публиката, че съм толкова възрастен, че чак съм се превърнал в легенда и бия младите. Сега, както виждате, вече е съвсем нормално хора над 54 години като Майк Тайсън да се състезават, но тогава беше различно. Между другото рекордите по най-бърз нокаут в кикбокса и в ММА ги държа аз. В ММА нокаутирах противника в 7 секунда, а в кикбокса – в 4.“

Какви са били лишенията, които ти се е налагало да правиш?

„Винаги ми е било интересно, когато някой спортист се оплаква от режима, при условие, че сам си е избрал да тренира и да се занимава със спорт. Никога не съм го считал за тежест, мисля, че водя доста правилен начин на живот. Ползите от него не се свеждат само до това да изглеждаш по-различно. Плюсовете са много – повече енергия, по-бърза мисъл, по-позитивен мироглед. То не е диета или тренировъчен план, в един момент да живееш осъзнато се превръща в твоя втора природа. В никакъв случай не приемам това да се определя като лишение. Вече сякаш не са и толкова много онези атлети, които недоволстват, защото всеки разбира, че без усилия не може да постигнеш успех.“
 
Кои са храните, които избягваш?

„Нямам нужда да консумирам сладко и не консумирам. Ако от време на време ми се дояде, взимам си един бонбон, не се лишавам, просто не усещам потребност. Газирано не пия. Алкохолът е въпрос на вътрешно усещане. Проблемът при него е в количеството му. Пия, например, едно хубаво малцово уиски като се съберем с приятели, но не злоупотребявам и не се случва всеки ден.“

Когато човек остане сам със себе си и започне да анализира живота, който е изградил до момента, стремежите, както и най-искрените си копнежи, той често не поставя онези практични граници на своето въображение. „Определено, ако имам финансова възможност да обикалям света, моят багаж щеше да бъде няколко кимона и два-три чифта тениски. Щях да обикалям, да стоя по месец или два в тези зали, в които искам да бъда, а те са толкова много, че сигурно животът ми няма да стигне“, споделя най-искрено Пламен Петров-Легендата.

Спомняш ли си за какво си мечтал, когато за пръв път прекрачи света на бойните изкуства?

„Всеки, който се е запалил да тренира бойни спортове по моето време, се е вдъхновявал от Брус Лий или от Жан-Клод Ван Дам. Съответно няма да крия, че и аз съм искал да бъда на тяхно място, да стана толкова известен или толкова добър. Тогава не се знаеше дали искаш да си известен или добър като умение. По-късно вече осъзнахме, че това са филмови актьори, особено Ван Дам. За Брус Лий казват, че е бащата на съвременния ММА.

Пламен Петров - Легендата
Снимка: Пламен Петров

Дали съм мечтал да стана най-добрият? Едва ли има човек, който е влезнал в залата, сложил е боксовите ръкавици или трикото и не е мечтал да стане, примерно, олимпийски или световен шампион. Няма такъв. После като се сблъскат с реалността, голяма част от хората проумяват, че не притежават нужния талант, но продължават да се занимават с бойни изкуства, защото им хареса. Тук има един парадокс. Често тези, които имат най-голям талант, са най-мързеливи. Смело мога да кажа, че упоритият труд побеждава таланта.“

На какво възпитава спортът?

„Спортът не те възпитава. Влизаш и тренираш, възпитава те околната среда, приятелите. Ти възприемаш или отказваш да възприемеш това, което те правят, цялостният им начин на поведение. Бих казал, че спортът учи единствено и само на дисциплина, или по-точно – на упоритост.“

Има ли някой, от който си черпил вдъхновение?

„Фьодор Емеляненко (боец в тежка категория по смесени бойни изкуства, самбист и джудист, настоящ спортен функционер и регионален политик от Русия). Други тук просто нямаше. Ние създадохме ММА в Бургас, аз и някои близки мои приятели.“

Грешките, които Пламен е допускал, спорно биха могли да се окачествят като такива. „Това, което съм правил най-често, е, че съм прекалявал в тренировките, чувствал съм се много изморен, обаче упорито съм продължавал в залата.“

Ако един ден има филм за теб, какво би искал да покаже той?

„Измислици. Ще се оставя на фантазията и на холивудските режисьори, реалният живот е твърде скучен“, отговаря скромно и с лека усмивка Пламен.

А за какво си мечтае? „То не е точно мечта – ще ми се да свърши пандемията, да започнат отново състезанията и да се върнем към нормален начин на живот.“

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments