Каква е реалността в една следпразнична и след правителствена България? Какви са възможните политически и културни посоки? От мнозинство или от лидери се нуждае промяната?
“Обществената среда е много фрагментирана в момента. Това, което виждаме в 45-ия парламент, е отражение на това“, коментира темата социологът Стефан Георгиев пред „БНР“.
По негови думи политическите сценарии в страната ни не протичат през институционалност, а „през лични взаимоотношения, шуробаджанащина, минава през задкулисни схеми, договорки и кой на кого ще даде и по какъв начин, за да може да получи една или друга привилегия“.
Задачата, пред която българското общество и политическият елит са изправени, е наистина особена и сложна. Причината е, че „от една страна трябва да отговори на предизвикателството за тази фрагментираност и на очакванията – и на общественото мнение, и на разделенията, които ни съпътстват, и неравенствата, които са част от българското общество“. Тук става въпрос конкрeтно за културите неравенства, както и социалните и икономически такива, поясни Стефан Георгиев.
Правейки опит във въпросните насоки, управляващите трябва да положат усилия, за да възвърнат и отдавна загубеното доверие на гражданите. Правителствата у нас, както знаем, се славят с изключително нисък рейтинг. Социологът е на мнение, че само лидери не са достатъчни, за да се стигне до качествената промяна в цялостен план. Необходимо е преосмисляне на основни фундаменти и ценности в политиката.
Замисълът на проекта „Лидери на промяната“ на фондация „Фридрих Еберт“ е именно такъв, казва Стефан Георгиев. Той и колегата му Станислав Додов работят с млади хора, за да помогнат на участниците да развият компетенции, „с които те да насърчават демократичния живот на местно, регионално и национално ниво“.
Лекционните форми са редки, за сметка на богато разнообразие от актуални примери и казуси, горещи политически теми за дискусия и предизвикателства към участниците.
“Лидерски качества, лидерски компетенции, технически умения, говорене пред публика са важни, но те биха били прекалено кухи, ако зад тях няма фундамент, който да изпълва със съдържание едно или друго политическо действие“, убеден е Георгиев.
В България ставаме свидетели на постоянни лайфстриймове, брифинги и публични изказвания, които след като приключат, оставят усещането за несъщественост. На комуникационно ниво не е бил проведен истински разговор с народа, представляван от управниците, чиито думи носят носят кухо послание. Такова просто няма.
Макар да липсват доста части от политическия пъзел в страната, както и разбирането за правилното функциониране на такъв, „не бива да си представяме, че до такава степен е атрофирало и се е разкъсало обществото, до такава степен се е разкъсала социалната структура, че няма такива практики и подобно осмисляне за важността на всичко това“, обнадежден е социологът.
Осмисляне има, но то е извън медийния дискурс. Присъства някъде другаде, може би в дребни жестове от благотворителност. Нашата роля е да открием тези неща и да ги направим обект на дискусии, да ги засилваме и поставяме в центъра на общественото внимание, подчерта, апелирайки, Стефан Георгиев.
