Тук, в пръстта на едно от най-радиоактивните места в света, руски войници копаха окопи, пише „Асошиейтед прес“. Украинските власти се притесняват, че всъщност копаят собствените си гробове.
Хиляди танкове и войници влязоха в залесената Чернобилска зона на изключване в първите часове на инвазията на Русия в Украйна през февруари, разбивайки силно замърсена почва от мястото на аварията през 1986 г., която беше най-тежката ядрена катастрофа в света. В продължение на повече от месец някои руски войници лежаха в земята в очите на масивната структура, построена да съдържа радиация от повредения ядрен реактор в Чернобил. Внимателната инспекция на техните окопи беше невъзможна, защото дори ходенето по пръстта е обезкуражено.
Тъй като 36-ата годишнина от бедствието на 26 април 1986 г. наближава и руската инвазия продължава, става ясно, че Чернобил – реликва от Студената война – никога не е бил подготвен за това.
Докато учени и други наблюдаваха с недоверие отдалеч, руските сили прелетяха над отдавна затворения завод, игнорирайки ограниченото въздушно пространство около него. Те държаха персонала, който все още работи в завода, под прицел по време на маратонска смяна от повече от месец, като служителите спят на плотове и се хранят само два пъти на ден.
Дори сега, седмици след като руснаците напуснаха, „трябва да се успокоя“, коментира пред „Асошиейтед прес“ главният инженер по сигурността на завода Валерий Семенов. Той работил 35 дни наред, спал само по три часа на нощ, разпределял цигарите и оставал, дори след като руснаците са позволили идването на друга смяна. В интервю мъжът коментира:
„Страхувах се, че ще инсталират нещо и ще повредят системата.“
Работниците държаха руснаците от най-опасните райони, но в това, което Семенов нарече най-тежката ситуация, която е виждал през своите 30 години в Чернобил, централата беше без електричество, разчитайки на дизелови генератори за поддържане на критичната работа на циркулиращата вода за охлаждане на изразходваните горивни пръти.
„Беше много опасно да се действа по този начин“, заяви Максим Шевчук, заместник-ръководител на държавната агенция, управляваща зоната за изключване. Той се почувствал уплашен от всичко това.
Инвазията на Русия е първият път, в който заемането на ядрена централа е част от военната стратегия на нацията, каза Ребека Хармс, бивш президент на групата на Зелените в Европейския парламент, която е посетила Чернобил няколко пъти. Тя го нарече „кошмарен“ сценарий, при който „всяка ядрена централа може да се използва като предварително инсталирана ядрена бомба“.
Посещението в зоната на изключване, по-пуста от обикновено, установи, че инвазията рискува катастрофа, по-лоша от първоначалната експлозия и пожар в Чернобил, които изпратиха радиоактивен материал в атмосферата и станаха символ на последните години на препъване на Съветския съюз. Милиарди долари бяха похарчени от международната общност, включително Русия, за стабилизиране и обезопасяване на района.
Сега властите работят с министерството на отбраната на Украйна по начини за защита на най-критичните места в Чернобил. В горната част на списъка са системи против дронове и противотанкови бариери, заедно със система за защита срещу бойни самолети и хеликоптери. Нищо от това няма да има голямо значение, ако руският президент Владимир Путин прибегне до ядрени оръжия, което Шевчук казва, че вече не може да изключи като възможност. Той заяви:
„Разбирам, че могат да използват всякакъв вид оръжие и могат да направят всяко ужасно нещо.“
Чернобил се нуждае от специална международна защита със силен мандат на ООН, смята Хармс. Както при първоначалното бедствие, рисковете са не само за Украйна, но и за близката Беларус и извън нея. Тя подчерта:
„Зависи откъде духа вятърът.“
След като наблюдаваха хиляди съветски войници, които работят, за да овладеят последиците от инцидента от 1986 г., понякога без защита, Хармс и други бяха шокирани от пренебрегването на безопасността или невежеството на руските войници при неотдавнашната инвазия. Някои войници дори откраднаха силно радиоактивни материали като сувенири или евентуално за продажба. Шевчук е категоричен:
„Мисля, че от филмите имат въображение, че всички опасни малки неща са много ценни.“
Той вярва, че стотици и дори хиляди войници са увредили здравето си, вероятно без никаква представа за последствията, въпреки предупрежденията на работниците в завода до техните командири. Той заяви:
„Повечето от войниците бяха на около 20 години. Всички тези действия доказват, че тяхното управление и в Русия като цяло човешкият живот е равен на нула.“
Пълният мащаб на дейностите на Русия в зоната на изключване в Чернобил все още е неизвестен, особено след като войските разпръснаха мини, които украинските военни все още търсят. Някои са детонирали, което допълнително нарушава радиоактивната земя. Руснаците запалиха и няколко горски пожара, които са потушени.
Украинските власти не могат да наблюдават нивата на радиация в зоната, защото руски войници откраднаха главния сървър на системата, прекъсвайки връзката на 2 март. Международната агенция за атомна енергия заяви в събота, че все още не получава отдалечени данни от своите системи за наблюдение. Руснаците дори заеха лични радиационни монитори на служителите на Чернобил.
В комуникационния център, една от сградите в зоната, която не е обрасла от природата, руснаците ограбиха и оставиха килим от натрошено стъкло. Сградата се чувства дълбоко от 80-те години на миналия век, с карта на стена, която все още показва Съветския съюз. Някой в някакъв момент беше взел розов маркер и проследи границата на Украйна.
В нормално време в зоната работят около 6000 души, около половината от които в АЕЦ. Когато руснаците нахлуха, на повечето работници беше казано да се евакуират незабавно. Сега около 100 са останали в атомната централа, а 100 са другаде. Семенов, инженерът по сигурността, припомни как руснаците проверяват останалите работници за това, което те наричат радикали.
„Казахме: „Вижте нашите документи, 90% от нас са от Русия.“
„Но ние сме патриоти на нашата страна“, имайки предвид Украйна.
Когато руснаците напуснаха набързо на 31 март като част от изтеглянето от региона, което остави след себе си обгорени танкове и травмирани общности, те отведоха повече от 150 членове на украинската национална гвардия в Беларус. Шевчук се опасява, че сега са в Русия.
В бързината си руснаците дадоха на управителите на атомни централи избор: да подпишат документ, в който се казва, че войниците са защитили обекта и няма оплаквания, или да бъдат отведени в Беларус. Мениджърите подписаха.
Една защитна мярка, която руснаците, изглежда, предприеха, беше да оставят отворена линия, насочваща комуникациите от атомната централа през работническия град Славутич и до властите в столицата на Украйна Киев. Използван е няколко пъти, каза Шевчук.
„Мисля, че разбраха, че това трябва да бъде за тяхната безопасност“, коментира случилото се той. МААЕ съобщи във вторник, че централата вече може да се свърже директно с ядрения регулатор на Украйна.
Друга украинска ядрена централа в Запорожие в Югоизточна Украйна остава под руски контрол. Той е най-големият в Европа. Шевчук, подобно на други украинци, го е имал с Путин. Той заяви:
„Каним го в новия безопасен приют. Тогава ще го затворим.“
