Израелците търсят възможности навън на фона на размириците в страната им

0
40
Израел - протест
Израел - протест. Снимка: Пиксабей

След като десетки хиляди израелци продължават да се присъединяват към седмичните протести срещу силно противоречивите планове на правителството да промени съдебната система, всеки трети гражданин мисли да напусне страната, сочи проучване, цитирано от „BBC“.

Професор Чен Хофман е един от тези. Той, заедно със съпругата си и децата си, започва еврейския шабат със съвместно хранене всеки петък вечер. Днес те завършват тази традиция на огромен антиправителствен митинг.

„Не е нещо обичайно за нас да излизаме и да протестираме по улиците, но сме принудени да го направим, защото губим страната си, така се чувстваме“, изтъква лекарят, докато е на седмичната демонстрация в събота вечер в центъра на Тел Авив.

Водещият израелски рентгенолог сега е в процес на преместване на местоработата си в болница в Обединеното кралство. Освен това той се опитва да убеди други членове на семейството си, които всички имат европейски паспорти, също да обмислят да напуснат Израел. Мъжът обяснява:

„Отивам в Лондон за почивка и това ще бъде моя тестов период, в който ще видя дали мога да живея извън Израел. Ако ситуацията е толкова лоша – а тя се влошава всеки ден – ще намерим ново място за живеене.

Сред тълпите, които надуват клаксони и развяват израелски знамена по улица „Каплан“ в Тел Авив, се усеща гняв срещу приемането на законодателство за ограничаване на властта на Върховния съд. Протестиращите смятат, че това застрашава демокрацията. Твърдолинейната управляваща коалиция на Израел обаче твърди, че нейните действия укрепват демокрацията, като фиксират съдебна система, в която избраните политици са прекалено лесно заменяеми.

Докато демонстрантите все още се надяват новите закони да бъдат отменени, мнозина признават, че емиграцията е нещо, за което те или близки до тях хора вече обмислят. Сара, която е майка и също присъства на протеста, споделя:

„Би било сърцераздирателно, но няма да отглеждам децата си в страна, която не е демократична. Ако не мога да съм сигурна, че правата на дъщеря ми като млада жена са гарантирани, няма да останем тук“.

Израелски експерти по преместването издадоха, че през последните няколко месеца са станали свидетели на скок в бизнеса. Очакваните отрицателни икономически последици от съдебните промени на правителството и нарастващите разходи за живот също са подтикващи фактори за тези, които искат да напуснат Израел. Шей Обазанек, главен изпълнителен директор на една голяма фирма- Ocean Relocation, коментира:

„Видяхме драстично увеличение в търсенето на повече информация от типа „искаме да се преместим в друга държава, как да започнем процеса?“ Хората със задгранични паспорти, които могат да се движат спокойно, молят за съвет.

Рут Нево, базиран в Португалия специалист по преместване, започва да вижда израелски клиенти за първи път.

„Беше абсолютна лудост, от нито едно от години до около 25 запитвания на ден.“

„И хората, които питат, са много добре образовани. Говоря за адвокати, съдии, полицаи, университетски преподаватели, IT специалисти. Те просто са много загрижени за това, което се случва.“

Международните тенденции показват, че повечето хора, които се замислят за емиграция по политически причини, в крайна сметка не реализират желанията си. Преди и след избирането на Доналд Тръмп през 2016 г. много американци, които първоначално заплашиха да се преместят в чужбина, се отказаха от тези си усилия. В Израел обаче неотдавнашните политически сътресения разкриха дълбоки социални разделения и предизвикаха тревога за променящите се демографски данни.

Сегашното коалиционно правителство разчита на ултраортодоксални евреи и религиозни националисти, които имат социално консервативни ценности и представляват бързо растящи части от населението поради относително високата си раждаемост. Тъй като светските израелци се превръщат в малцинство в страната, те все повече виждат заплаха за своя либерален начин на живот. Сега тези хора се опасяват, че съдилищата вече няма да могат да защитят гражданските им права. Професор Алон Тал, ръководител на катедрата по обществена политика в университета в Тел Авив, изтъква:

„Това, което според мен се случи през последните шест месеца, е, че един бавен, нарастващ демографски процес, внезапно, стана изключително очевиден.“

Той посочва, че светските евреи продължават да поемат най-голямата част от данъчното бреме в Израел и изпълняват по-голямата част от задължителната военна служба, като често прекарват години в резерва. Ултраортодоксалната общност се възползва от десетилетни изключения от армията.

Професор Тал предупреждава, че изселването, ако се случи, може да бъде опустошително, с непропорционално въздействие върху ключови сектори като високите технологии, медицината и академичните среди. Той допълва:

„Когато истински кадърните хора, които носят на плещите си иновациите и икономическото развитие, от които тази страна е толкова зависима, когато решат, че им е писнало и не искат да живеят в държава, която вече не ги представляв , тогава можем да видим колапс, икономически колапс.“

В медицинския център Шеба, точно до Тел Авив, професор Хофман се вглежда в MRI сканирането на бременни жени. Той е един от четиримата експерти по фетална неврорадиология в Израел. Току-що беше публикувано ново проучване, в което повече от една трета от младите израелски лекари и студенти по медицина признават, че планират скоро да напуснат страната. Професорът казва, че познава и много опитен медицински персонал като него, който иска да отиде в чужбина, и признава, че се чувства конфликтен. Той отбелязва:

„Дори и сега имаме недостиг на лекари. Така че, ако предположим, че дори 5% няма да се върнат, това ще бъде катастрофа.“

На седмичните протести в центъра на Тел Авив звучи националният химн. Демонстрантите смятат себе си за всеотдайни патриоти. Много от тях са израелски военни ветерани или резервисти. Някои настояват, че каквото и да се случи, те никога няма да отидат другаде.

„Наистина съм притеснена, но оставам, защото се чувствам солидарна“, споделя Рут – лекарка, която също идва на протестите всяка седмица и преди това е работила в други страни. Тя е на мнение:

„Това е моя отговорност да се противопоставя. Приемам го като втора армейска служба за мен. Вече сме като армия.“

На фона на шумни скандирания за демокрация, борбата продължава с пълна сила, за да се опита да принуди правителството да промени курса на съдебната си реформа. В същото време обаче тихо се ражда друго предизвикателство, като все повече израелци изготвят своите планове за излизане в чужбина.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments