Анализаторът Евгений Кънев предупреди, че според него руското ръководство се намира под нарастващ натиск, а подобни ситуации увеличават риска от внезапна ескалация във войната срещу Украйна. В позиция, публикувана във Facebook, той прогнозира, че такава ескалация може да се случи още до края на юни.
Кънев обвързва оценката си с развитието на бойните действия и ударите по руската логистика в Крим и окупираните територии в Южна Украйна. По думите му Украйна е успяла да превърне Крим от стратегически актив в тежък пасив за Русия, като поставя под натиск мостове, пътища, морски връзки, горивни доставки и военна инфраструктура.
В публикацията си анализаторът посочва, че основната цел на Киев остава прекъсването на нефтените и газовите доставки, които според него са ключови за функционирането на руската военна машина. Той твърди, че ударите по логистични маршрути и енергийна инфраструктура вече създават сериозни затруднения за снабдяването на Крим, включително проблеми с горивата за цивилното население.
Международни медии също съобщават през последните дни за засилени украински удари по руски логистични линии към Крим и за недостиг на горива на полуострова. Според публикации на „Reuters“, в Севастопол и Евпатория са отчетени липси на бензин и опашки пред бензиностанции, а руските власти са въвели или обсъждат режими за ограничено разпределение на горива. Москва отрича да има мащабен общонационален проблем, но признава затруднения в отделни региони.
Кънев обръща внимание и на сухопътната връзка между Крим, Херсонска област, Запорожието и Донбас. Според него прекъсването или затрудняването на движението по тези маршрути може да създаде риск за снабдяването на значителни руски части в Южна Украйна. Той твърди, че руската армия вече е принудена да използва по-рискови и прикрити начини за прехвърляне на доставки, включително чрез граждански превозни средства.
В анализа си Кънев поставя военния натиск върху Крим в по-широк икономически контекст. Той посочва постоянните украински удари по руски нефтопреработвателни мощности, ограниченията върху износа на горива и нарастващите бюджетни затруднения на Русия. Според него комбинацията от намаляващи приходи, високи военни разходи и необходимостта Москва да поддържа окупираните територии увеличава вътрешния натиск върху Кремъл.
Отделно Кънев отбелязва и руското военно строителство по северозападното направление — в близост до границите с Финландия и Норвегия. По думите му това е сигнал, че Москва продължава да инвестира в дългосрочно военно противопоставяне със Запада, въпреки тежестта на войната в Украйна.
Във втората част на публикацията анализаторът пренася темата към българската политика. Той критикува премиера Румен Радев и политическия кръг около него, като твърди, че позициите им не отчитат достатъчно променящата се международна обстановка. Според Кънев тезата за „по-силен глас в Европа“ все повече се превръща в линия на самоизолация, защото влиза в противоречие с основната европейска позиция — натиск върху Русия, а не върху Украйна.
Кънев коментира и темата за договора с турската държавна компания „Боташ“. Той изразява опасения, че евентуално предоговаряне може да доведе до нови зависимости на България от Турция, включително в енергетиката и инфраструктурата. Анализаторът поставя това в по-широк контекст на отношенията на София с авторитарни режими, като споменава още Китай и Русия.
В заключение Кънев предупреждава, че България отново рискува да заеме двусмислена позиция в момент, когато геополитическата среда се променя бързо. Според него страната „седи на два стола“, но вместо да избере стабилния европейски курс, е застрашена да се насочи към по-рискови зависимости.
Присъединете се към нашия Телеграм
ВАС окончателно отстрани Антон Бранков от СОС, Иван Алексиев се връща като общински съветник
