С високи очаквания стартира управлението на служебния кабинет. Ставаме свидетели на една сериозна поляризация и конфронтация да се демонстрират възможностите му, макар и за кратък период от време. Сигурните привърженици на временното правителство са около 30%, безапелационните критици са близо 20 на 100. Противоречиво мнение или липса на такова се наблюдава във всеки втори у нас. Това каза пред „БНТ“ социологът от „Алфа Рисърч” Боряна Димитрова.
Близо 54% от хората са сигурни, че ще повторят вота си от последните парламентарни избори на 4 април у нас, 25% отбелязват, че няма да гласуват за никоя политическа формация, а останалите смятат да решат в зависимост от последните събития преди 11 юли.
Първоначално масовите реакции на българите са били позитивни, промяната е била жадувана, особено след едно дълго 10-годишно еднотипно поведение. До началните противоречия се е стигнало след първите смени и назначения в държавните служби. Спорни са нагласите към предприетите от министрите действия, отбеляза социологът.
Второто притеснение на хората е било свързано с това да няма съсредоточаване в една политическа сила или определена личност, тъй като целта а да успеем да постигнем ефективно разпределение на властите.
Формирането на определени нагласи в обществото от страна на външния министър е създало сериозно смущение в гражданите. То е било допълнително подсилено от „новата бомба (…) за този анонимен свидетел“.
Димитрова подчерта, че човек с такава власт, какъвто е външният министър, има достъп до класифицирана информация. Подаването „в общественото пространство на фрази от анонимен свидетел, които категорично целят да формират мнение, защото доказателства нямаме, това е толкова тежко обвинение, че ако то съществува, моето лично разбиране на гражданин е, че трябва да бъде разгледано, дадено на прокурор, и когато има доказателство, тогава да се изведе“.
Така желаният баланс вероятно няма да бъде открит в посоката, в която сме тръгнали, допуска Димитрова. Единственото, което виждаме сега, е как се създава голяма омраза и тя със сигурност не спомага за уравновесяването на различните позиции.
Боряна Димитрова е категорична, че да „имаш силни анонси за злоупотреба, личностни обвинения, не дава никакви гаранции, че моделът ще бъде сменен“, напротив. Възможността да стигнем до политика, подобна на тази, от която бягаме, изглежда доста логичен завършек на цялата драматургия.
