Европа отново ще плати цената на климатичната обсесия и газовата си зависимост, прогнозира енергийният експерт Боян Рашев. Той написа във Facebook профила си:
„Войната в Персийския залив много бързо ескалира до обстрел на енергийна инфраструктура и спиране на трафика през Ормузкия проток. Последствията ще зависят изцяло от продължителността на конфликта.
Иран очевидно не може да спечели битката по въздух и вода, но може изключително много да навреди на целия свят. Това е единственият им полезен ход, с който да принудят света да ги остави намира. САЩ и Израел пък трудно могат да им попречат, защото това би изисквало мащабна сухопътна операция, за която никой не е готов. Ситуацията на фронта изглежда патова, което не пречи ние отново да се наредим сред най-губещите.
При допускане за спиране на износа на нефт, газ и торове от Залива за продължително време най-пряко засегнати (освен страните-износителки) ще бъдат азиатските вносители (Япония, Корея, Индия, Китай). Европа ще бъде по-скоро непряко ударена, но отново е най-неподготвена. Тук споделям някои наблюдения и мисли, свързани само с въздействията върху цените на природния газ и електричеството в Европейския съюз.
Консултантската компания ICIS е направила някои сметки за цените на газа в ЕС при затваряне на Ормузкия проток за три месеца (графиката). Трябва да се има предвид, че хранилищата в ЕС са рекордно празни за зимата (под 30%), а остава още поне месец отоплителен сезон. Според ICIS до броени дни газът ще стигне 90 евро/MWh, като цената се нормализира чак в средата на лятото. Тогава пък ще трябва тепърва да се мисли за пълнене на празните хранилища.
Ето простата сметка за горивната компонента на газовите ТЕЦ при такава цена на газа и цена на емисионните квоти от 70 евро/тон СО2 (към днешна дата):
- 90 евро/MWh x 50% КПД = 180 евро/МWh => гориво;
- 70 евро/тон СО2 х 0.45 тон СО2/MWh = 31.5 евро/MWh => емисии;
Това практически значи цена на тока доста над 210 евро/MWh в продължение на много големи периоди от денонощието в почти цяла Европа. Пак ще има масови молебени за вода, вятър и слънце.
От другата страна слагам нашите ТЕЦ, които използват нискокалорични маришки лигнити:
- 45 евро/ТУГ (тон условно гориво) х 0.45 тона/MWh = 20 евро/MWh => гориво;
- 70 евро/тон СО2 х 1.3 тон СО2/MWh = 91 евро/MWh => емисии.
Българската енергетика отново ще стане конкурентна, ще започне да изнася и да сваля цените в региона. Защото мините и ТЕЦ в Маришкия басейн все още работят. Ясно видими за мен са няколко извода:
- Въглищните ТЕЦ в Европа, вкл. нашите лигнитни ТЕЦ пак ще спасяват положението. При такива цени на газа въглищата са напълно конкурентни, дори и при скъпи емисионни квоти.
- Горивната компонента на нашите лигнитни ТЕЦ е забележително евтина (20 евро/MWh). В отсъствието на плащания за въглеродни квоти, газовите ТЕЦ не могат да се конкурират с местния лигнит. Подобно е положението и в Германия, Полша и др. страни в ЕС.
- Ако утре плащанията за въглеродни квоти бъдат преустановени, цената на тока в България може спокойно да се върне на нива под 60 евро/MWh (2017 г.). Нашите ТЕЦ ще печелят достатъчно, а индустрията ще има достъп до много по-евтина енергия.
- При спиране на плащанията за квоти газовите ТЕЦ в цяла Европа ще се ползват доста по-малко – за баланс и пиково потребление – както преди въвеждането на търговията с емисии. Европа ще си върне голяма част от загубената енергийна независимост. Цените на газа ще паднат към по-нормални стойности, защото той няма просто да се гори за ток в огромни количества, а ще се ползва за дейности с повече добавена стойност – производство на торове, влакна, пластмаси, индустриални процеси, когенерация, отопление, транспорт. Точно за това се ползва природния газ навсякъде по света, вкл. Китай, Южна Корея и Япония, където няма голям собствен добив и се разчита на внос.
Затова там има индустрия, а тук скоро няма да има.
Очевидно Европа не научи абсолютно нищо от допусната тежка газова зависимост от Русия и газовата криза през 2021-2023 г. Ние просто заменихме зависимостта от тръбите със зависимост от добив и инсталации за втечняване в размирни региони и кораби, чиито пътища не можем да опазим. Решението е много просто и зависи единствено и само от наличието на политическа воля.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Ормузкият проток: Какво ще се случи, ако Иран затвори световния петролен коридор?
