Иран заяви, че ще „подпали“ всеки кораб, който се опита да премине през Ормузкия проток – най-натоварения канал за превоз на петрол в света. Обикновено около 20% от световния петрол и газ преминават през този тесен морски коридор в Персийския залив. Иранският генерал Сардар Джабари заяви, че Техеран „няма да позволи нито една капка петрол да напусне региона“, предава „BBC“.
Несигурността и смущенията в международната търговия, предизвикани от отговора на Иран на американските и израелските удари, вече доведоха до рязко повишаване на цените на петрола. Блокирането на протока може допълнително да увеличи цената на стоки и услуги в световен мащаб и да засегне някои от най-големите икономики в света, включително Китай, Индия и Япония, които са сред водещите вносители на суров петрол, преминаващ по този морски път.
Какво представлява Ормузкият проток и къде се намира?
Ормузкият проток е един от най-важните морски маршрути в света и ключова точка за транзит на петрол. Ограничен на север от Иран и на юг от Оман и Обединените арабски емирства (ОАЕ), коридорът – широк около 50 км при входа и изхода си и приблизително 33 км в най-тясната си част – свързва Персийския залив с Арабско море.
Протокът е достатъчно дълбок, за да позволи преминаването на най-големите танкери за суров петрол, и се използва от основните производители на петрол и газ в Близкия изток, както и от техните клиенти. През 2025 г. около 20 милиона барела петрол дневно са преминавали през Ормузкия проток според оценки на Американската администрация за енергийна информация (EIA) – това представлява близо 600 милиарда долара (447 милиарда паунда) годишна енергийна търговия.
Този петрол идва не само от Иран, но и от други държави от Персийския залив като Ирак, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ.
Какво би било въздействието от затварянето на протока?
Около 3000 кораба преминават през протока всеки месец. Анализатори предупреждават, че колкото по-дълго продължават заплахите срещу корабите, толкова по-висока ще бъде цената както на петрола, така и на транспортирането му.
„На практика той е затворен, защото никой не смее да премине“, заяви Арне Ломан Расмусен, главен анализатор в Global Risk Management, пред CBS News – американския партньор на BBC.
„Може да бъдете атакувани, а не можете да получите застраховка или тя е изключително скъпа, така че трябва да изчакате, докато ситуацията със сигурността се подобри… Ако петролът и газът, идващи от протока, бъдат прекъснати, това ще има значителни последици за пазара“, добави той: „Макар да няма физическа блокада, заплахите от страна на Иран, както и атаките с дронове и ракети, означават, че танкерите не преминават през протока.“
Световният бенчмарк Брент достигна за кратко 82 долара (61 паунда) за барел в понеделник, след като през уикенда поне три кораба бяха атакувани близо до Ормузкия проток.
Според агенция „Ройтерс“ около 150 танкера са останали блокирани. Данни на London Stock Exchange Group показват, че цената за наемане на супертанкер за превоз на петрол от Близкия изток до Китай почти се е удвоила спрямо миналата седмица и е достигнала рекордно ниво от над 400 000 долара (298 300 паунда).
Затварянето на жизненоважния морски коридор ще засегне и държави от Персийския залив като Саудитска Арабия, чиито икономики разчитат силно на износа на енергия. За сравнение, Иран изнася около 1,7 милиона барела дневно според Международната агенция по енергетика. През финансовата година, приключила през март 2025 г., Иран е изнесъл петрол на стойност 67 милиарда долара (50 милиарда паунда) – най-високите му петролни приходи за последното десетилетие според оценки на Централната банка на Иран.
Блокадата на протока ще засегне тежко и Азия. През 2022 г. около 82% от суровия петрол и кондензатите, напускащи Ормузкия проток, са били насочени към азиатски държави според оценки на EIA. Само Китай купува приблизително 90% от петрола, който Иран изнася на световния пазар. Тъй като Китай използва този петрол за производство на стоки, които след това изнася, по-високите цени на петрола могат да доведат до по-високи цени за потребителите по целия свят.
Как Иран може да затвори протока?
Правилата на ООН позволяват на държавите да упражняват контрол върху териториалните си води до 12 морски мили (13,8 мили) от бреговата линия. В най-тясната си част Ормузкият проток и корабоплавателните му маршрути попадат изцяло в териториалните води на Иран и Оман. Не е ясно точно как Иран възнамерява да затвори протока, но според експерти един от най-ефективните начини би бил поставянето на мини чрез бързи атакуващи лодки и подводници.
Редовният флот на Иран и военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция биха могли потенциално да атакуват чуждестранни военни и търговски кораби. Големите военни кораби обаче могат да се превърнат в лесни цели за въздушни удари от страна на САЩ, а президентът Доналд Тръмп заяви, че една от целите му е да унищожи иранския флот.
Бързите лодки на Иран често са въоръжени с противокорабни ракети, а страната разполага също с различни надводни съдове, полуподводни плавателни средства и подводници.
САЩ и преди са използвали военната си мощ, за да възстановят морския трафик през протока. В края на 80-те години, по време на осемгодишната война между Иран и Ирак, ударите по петролни съоръжения ескалират в т.нар. „танкерна война“, при която двете държави атакуват неутрални кораби с цел икономически натиск.
Кувейтските танкери, превозващи иракски петрол, били особено уязвими. В крайна сметка американски военни кораби започват да ги ескортират през Персийския залив в операция, превърнала се в една от най-големите морски военни операции след Втората световна война според Американския военноморски институт.
Могат ли алтернативни маршрути да компенсират блокадата?
Постоянната заплаха от затваряне на Ормузкия проток през годините е накарала страните износителки на петрол в региона да развият алтернативни маршрути. Саудитска Арабия разполага с петролопровод с дължина 1200 км, способен да транспортира до 5 милиона барела суров петрол дневно според EIA. В миналото страната временно е използвала и газопровод за транспортиране на суров петрол.
Обединените арабски емирства са свързали вътрешните си петролни находища с пристанището Фуджейра в Оманския залив чрез тръбопровод с дневен капацитет от поне 1,5 милиона барела.
Петролът може да бъде пренасочен по тази алтернативна инфраструктура, за да се избегне Ормузкият проток, но според Ройтерс това би довело до спад в предлагането между 8 и 10 милиона барела дневно.
Присъединете се към нашия Телеграм
Ракети над Дубай: Разклатен ли е имиджът за „сигурното убежище“?
