Понякога цифрите говорят повече от всяка пропаганда. Докато Русия и САЩ обсъждат изграждането на подводен тунел под Беринговия проток – проект, който би свързал два континента за 8 години и с инвестиция от 8 милиарда долара, в България вече повече от половин век не можем да завършим една магистрала.
Магистрала „Хемус“ – пътят, който трябваше да свърже София с Варна, се строи от 1974 година. 51 години по-късно тя е все още недовършена, въпреки че данъкоплатците вече са платили милиарди левове. В експлоатация са по-малко от 2/3 от трасето, а останалите участъци се губят между процедури, отчуждавания и нови обещания.
И докато България затъва в асфалт, обещания и скандали, светът планира технологични чудеса под морското дъно. Според обявеното от Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за преки инвестиции, тунелът между Чукотка и Аляска ще бъде два пъти по-дълъг от Евротунела – между 98 и 113 километра, и въпреки това може да бъде построен за по-малко от десетилетие. Използването на технологията на The Boring Company прави задачата не просто възможна, а постижима.
Контрастът е болезнен. В страна, в която един километър магистрала често струва повече от европейските стандарти, а резултатът е все още наполовина път, някой се готви да прокопае под океан, за да свърже два континента.
Не става дума само за пари или инженерство. Става дума за манталитет, за начин на действие. Докато други държави планират бъдещето в десетилетия, ние още спорим за трасета, за отклонения и за поредния лот.
Хемус се превърна в символ на българската безкрайност – проект, който винаги започва, но никога не свършва. Един тунел под океана изглежда по-реален от завършването ѝ. И може би точно това е най-тежкият урок – че не дължината на пътя е проблемът, а посоката, в която се движим.
Присъединете се към нашия Телеграм
„Моля те, помогни ми, умирам“ – последните думи на невинна жертва от гонка на Подбалканския път
