Миналата седмица Международният валутен фонд (МВФ) одобри отпускането на 1 млрд. долара (756 млн. паунда) на Пакистан – ход, който предизвика острото неодобрение на Индия, тъй като военните действия между ядрените съседи се разразиха, преди неочаквано да бъде обявено ръководеното от САЩ прекратяване на огъня, предава „BBC“.
Въпреки протестите на Индия управителният съвет на МВФ одобри втория транш от заема в размер на 7 млрд. долара, като заяви, че Исламабад е демонстрирал силно изпълнение на програмата, което води до продължаващо икономическо възстановяване в Пакистан.
Той също така заяви, че фондът ще продължи да подкрепя усилията на Пакистан за изграждане на икономическа устойчивост към „климатичните уязвимости и природните бедствия“, като в бъдеще ще осигури допълнителен достъп до финансиране в размер на около 1,4 млрд. долара.
В силно формулирано изявление Индия изрази загриженост във връзка с решението, като посочи две причини.
Делхи постави под съмнение „ефикасността“ на подобни спасителни мерки или липсата на такава, като се има предвид „лошият опит“ на Пакистан в прилагането на мерки за реформи. Но по-важното е, че тя отбеляза възможността тези средства да бъдат използвани за „държавно спонсориран трансграничен тероризъм“ – обвинение, което Исламабад многократно е отричал – и заяви, че МВФ излага себе си и своите донори на „рискове за репутацията“ и се „подиграва с глобалните ценности“.
МВФ не отговори на молбата на „BBC“ за коментар на индийската позиция.
Дори пакистански експерти твърдят, че в първия аргумент на Делхи има известно основание. Пакистан е склонен упорито да търси помощта на МВФ – от 1958 г. насам е спасяван 24 пъти – без да предприема значими реформи за подобряване на публичното управление.
„Да се обърнеш към МВФ е все едно да отидеш в интензивното отделение [отделение за интензивно лечение]. Ако пациентът отиде 24 или 25 пъти в интензивното отделение, тогава има структурни предизвикателства и проблеми, които трябва да бъдат решени“, коментира пред „BBC“ Хюсеин Хакани, бивш пакистански посланик в САЩ.
Другите опасения на Делхи – че МВФ „възнаграждава продължаващото спонсориране на трансграничния тероризъм“, като по този начин изпраща „опасно послание към световната общност“ – са много по-сложни и може би обясняват защо Индия не успя да окаже натиск за спиране на спасителната помощ.
Решението на Индия да се опита да предотврати отпускането на следващия транш от спасителната помощ за Исламабад тогава беше по-скоро въпрос на оптика, отколкото на желание за някакъв осезаем резултат, казват експертите. Според наблюденията на самата страна фондът е имал ограничени възможности да направи нещо по отношение на заема и е бил „ограничен от процедурни и технически формалности“.
Като един от 25-те членове на управителния съвет на МВФ, влиянието на Индия във фонда е ограничено. Тя представлява група от четири държави, включваща Шри Ланка, Бангладеш и Бутан. Пакистан е част от групата на Централна Азия, представлявана от Иран.
За разлика от системата на ООН „една страна – един глас“, правото на глас на членовете на управителния съвет на МВФ се основава на икономическия размер на страната и нейните вноски – система, която все по-често е критикувана за това, че облагодетелства по-богатите западни страни пред развиващите се икономики.
Така например САЩ имат най-голям дял от гласовете – 16,49%, докато Индия има само 2,6 %. Освен това правилата на МВФ не допускат гласуване против дадено предложение – членовете на съвета могат да гласуват „за“ или „въздържал се“ – и решенията се вземат с консенсус в съвета.
„Това показва как личните интереси на силните държави могат да влияят върху решенията“, заяви пред „BBC“ икономист, който не пожела да говори официално.
Преодоляването на този дисбаланс беше ключово предложение в реформите, предложени за МВФ и други многостранни кредитори по време на индийското председателство на Г-20 през 2023 г.
В своя доклад бившият индийски бюрократ НК Сингх и бившият министър на финансите на САЩ Лорънс Съмърс препоръчаха да се прекъсне връзката между правото на глас в МВФ и финансовите вноски, за да се осигури по-справедливо представителство както за „глобалния Север“, така и за „глобалния Юг“. Досега обаче не е постигнат напредък по изпълнението на тези препоръки.
Освен това неотдавнашните промени в собствените правила на МВФ относно финансирането на държави в конфликт усложняват допълнително въпроса. Заемът от 15,6 млрд. долара, отпуснат от фонда на Украйна през 2023 г., е първият по рода си, отпуснат от МВФ на страна във война.
„МВФ наруши собствените си правила, за да отпусне огромен пакет заеми на Украйна – което означава, че не може да използва това извинение, за да спре вече договорения заем за Пакистан“, заяви пред „BBC“ Михир Шарма от мозъчния тръст Observer Research Foundation (ORF) в Делхи.
Ако Индия наистина иска да разгледа оплакванията си, подходящият форум за представянето им би бил FATF (Специалната група за финансови действия) на ООН, потвърди Хакани.
ФАТФ разглежда въпроси, свързани с борбата с финансирането на тероризма, и решава дали държавите трябва да бъдат включени в сиви или черни списъци, които им пречат да получат достъп до средства от органи като МВФ или Световната банка. Хакани изтъкна:
„Изтъкването на МВФ не може да даде резултат и не е дало резултат. Ако една държава е в този списък [на FATF], тя ще се сблъска с трудности при получаването на заем от МВФ – както се случи с Пакистан по-рано.“
При сегашното положение обаче Пакистан е официално изваден от сивия списък на Групата за финансови действия (FATF) през 2022 г.
Отделно от това експертите също предупреждават, че призивите на Индия за преразглеждане на процесите на финансиране и правомощията за вето на МВФ може да се окажат нож с две остриета.
Подобни реформи „неизбежно ще дадат на Пекин [а не на Делхи] повече власт“, заяви Шарма.
Хаккани е съгласен с него. Индия трябва да бъде предпазлива при използването на „двустранни спорове на многостранни форуми“, каза той, като добави, че в миналото Индия е получавала вето от Китай на такива места.
Той посочва случаи, в които Пекин е блокирал заеми от АБР (Азиатската банка за развитие), поискани от Индия за североизточния щат Аруначал Прадеш, позовавайки се на гранични спорове между двете държави в региона.
Присъединете се към нашия Телеграм
Въздушното пространство на Естония е било нарушено от руски Су-35
 на Пакистан - ход, който предизвика острото неодобрение на Индия){kind=link}