Оставката на Борислав Сарафов е „само началото“ и не може да се оценяват отделни решения „на парче“. Това заяви в Стара Загора президентът Илияна Йотова в коментар на подадената оставка на директора на Националната следствена служба. Тя подчерта, че очаква второто четене на законопроектите за изменение на Закона за съдебната власт и настоя за цялостна реформа, която да гарантира работеща система и реална справедливост за гражданите.
По повод трагичния случай със загиналото момиче в Благоевград и призива на бащата институциите да си свършат работата, държавният глава заяви, че проблемът не се изчерпва само с правосъдието. Според нея са пропуснати ключови етапи – превенцията, работата с децата, както и безкомпромисната борба с разпространението на наркотични вещества, включително и онлайн. Йотова настоя за създаване на държавна структура с широки правомощия, която да постигне реални резултати.
Запитана за реакцията на правителството при наводненията в Северна България, президентът оцени действията му като бързи и резултатни. Тя благодари на всички институции и подчерта голямата роля на доброволците в справянето с бедствието.
Относно подкрепата за местната власт Йотова заяви, че тя е постоянна и президентската институция служи като мост между общините и останалите власти. Тя открои като ключов въпрос приемането на Многогодишната финансова рамка на ЕС, тъй като общините са основни бенефициенти. По думите ѝ предложената рамка не е в полза на страни като България и е необходима обща позиция за промяната ѝ.
Президентът изрази резерви и към новата философия за финансиране на проекти срещу конкретни реформи по преценка на Европейската комисия, определяйки този подход като субективен и неработещ.
По темата за бъдещето на комплекса „Марица-изток“ Йотова заяви, че заложеното в Плана за възстановяване и устойчивост затваряне на централите като условие за финансиране е било „изключително грешно решение“. Тя изрази надежда новото правителство да предоговори част от условията, тъй като България не е готова за подобна реформа. Президентът припомни, че други държави са договорили по-дълги преходни периоди и подчерта нуждата от гъвкав подход предвид затруднените енергийни доставки в Европа.
Присъединете се към нашия Телеграм
Българите продължават да работят най-дълго в ЕС въпреки рекордния спад на отработените часове
