– Г-н Иванов, през последните дни отново се заговори за реформи в образованието. Според Вас има ли нужда от сериозна промяна?
– Реформите в образованието са наложителни. Виждаме, че българските ученици и студенти все по-трудно успяват да бъдат конкурентоспособни спрямо връстниците си в много други европейски държави. Това е проблем, който не може повече да бъде отлаган.
Според мен отдавна трябваше да бъде премахнат моделът „парите следват ученика“. През годините се видя, че когато финансирането на училищата и университетите зависи основно от броя на учащите се, системата започва да прави компромис след компромис, само и само да запази бройката.
Така ученикът или студентът постепенно се превръща не толкова в човек, на когото трябва да бъде дадено качествено образование, а в средство за осигуряване на финансиране. Това е грешен модел. Не можем да твърдим, че искаме по-добро образование, ако основният ни приоритет е бройката, а не качеството.
– Имате ли личен пример, който Ви е убедил в това?
– Да. Когато бях студент, бях част от Студентския съвет и член на Академичния съвет. В началото на една от учебните години взехме решение студентите с повече от три невзети изпита да трябва да прекъснат обучението си.
След първия семестър се оказа, че близо 30% от студентите трябва да прекъснат. Това щеше да има много сериозни финансови последствия за университета, защото финансирането беше пряко свързано с броя на студентите. В крайна сметка решението беше отменено.
Този пример много ясно показва как системата сама поставя учебните заведения в зависимост от броя на учащите се и създава предпоставки критериите постепенно да бъдат занижавани.
– Какво според Вас трябва да се промени, за да започнат резултатите в образованието да се подобряват?
– На първо място трябва да бъде променен моделът на финансиране. За мен това е основната стъпка, която държавата трябва да предприеме, ако наистина иска да постави качеството в центъра на образователната система.
Финансирането на училищата и университетите трябва в много по-голяма степен да бъде обвързано с резултатите, качеството на преподаването и реално придобитите знания и умения, а не само с броя на записаните ученици или студенти.
На второ място трябва да върнем авторитета, правата и увереността на учителите и директорите. Не е нормално да ставаме свидетели на ситуации, в които ученици се държат арогантно, системно нарушават учебния процес, а преподавателите се страхуват да реагират, защото впоследствие могат да бъдат атакувани от родители.
Учителят трябва да знае, че когато изпълнява професионално задълженията си и защитава реда в класната стая, институциите стоят зад него. Директорите също трябва да разполагат с реални инструменти за справяне с тежки и системни нарушения, включително когато се налага преместване или отстраняване на ученик, разбира се при ясни правила и гаранции, че всяко решение е обосновано.
– Подкрепяте ли забраната на мобилните телефони в училище?
– Да, смятам, че използването им по време на учебните занятия трябва да бъде ограничено много сериозно.
Телефоните отнемат от вниманието на учениците и пречат на концентрацията. Когато един ученик влезе в училище, основната му задача трябва да бъде да участва в учебния процес. Не е нормално по време на час вниманието му постоянно да бъде насочвано към социални мрежи, съобщения, видеа или игри.
Разбира се, трябва да има разумни изключения – например при необходимост от връзка с родител или когато дадено устройство се използва с образователна цел. Но като принцип телефонът не трябва да бъде постоянно в ръката на ученика по време на час.
– Според Вас новата власт ще успее ли да извърши подобни реформи?
– Има заявка, че ще започнат промени в образованието, но за мен това ще се оценява по конкретните решения и най-вече по резултатите.
Трябва ясно да разберем, че образованието е един от най-важните приоритети за всяка държава.
Колкото по-образовано е едно общество, толкова по-големи са възможностите му за икономическо развитие, технологичен напредък и по-висок стандарт на живот.
Виждаме как развитите държави инвестират сериозни средства в образование, наука и технологии, защото именно там е бъдещето. България също трябва да върви в тази посока.
Ние сме доказали във времето, че българите могат да бъдат изключително способни и успешни. Но не можем да разчитаме само на индивидуални успехи и талант. Нужна е система, която последователно изгражда знания, дисциплина, отговорност и желание за развитие.
Присъединете се към нашия Телеграм
Община Бургас предоставя безвъзмездно терен за първата „Роналд Макдоналд къща“ у нас
