Максим Ганчев от Бургас, прегазил на 15 юни и убил 18-годишна украинка на тротоара в курорта „Св. Влас“, не е в ареста. Апелативният съд в Бургас на 25.06.2026 г. му наложи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърждавайки решението на Окръжния съд, но въпреки това понастоящем Ганчев се разхожда свободно по улиците.
Този сигнал постъпи днес в редакцията на Искра.бг от наш отлично информиран източник. Журналист от нашата медия тръгна по следите на Максим Ганчев и се оказа, че той наистина вече не е в ареста.
Информацията ни бе потвърдена и от адвоката на младия мъж – Галина Колева. Тя обясни пред наш репортер, че от 17 август, тоест вече 10 дни, младежът е на свобода. Причината – изтекъл е 2-месечният законов срок, в който той може да бъде държан в ареста, обясни адвокатът.
Считано от 17 август 2026 година Максим Ганчев е с изменена мярка и тя вече е „парична гаранция“ в размер на 10 000 евро. Самото разследване в момента било в досъдебна фаза, като се очаквали резултатите от назначените експертизи, съобщи още адвокат Колева.
Нещо повече. Източник на Искра.бг твърди, че Ганчев дори е забелязан тези дни по дискотеките в морския град. Подателят на сигнала до нашата медия изрази своето силно възмущение от случващото се и призова за законови промени, които да не позволяват промени на мерките за неотклонение при решение на няколко съдебни инстанции поради изтичане на срокове.
Междувременно в социалната мрежа Facebook се появи пост, в който се описват три фрапиращи от морална гледна точка случая. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Мамините синчета“
Така ги нарича обществото.
Не защото всеки син на прокурор е виновен за нещо. А защото има случаи, след които човек неизбежно се пита едно и също:
Еднакъв ли е законът за всички?
Три имена. Три различни истории. Три съдебни развръзки, които предизвикаха огромен обществен гняв.
Бисер Андреев
5 август 2011 г.
39-годишната Паола Тодорова и 34-годишният Николай Спасов са на тротоара на столичния булевард „България“.
Те не шофират.
Не са нарушили правилата.
Не са направили нищо, с което да предизвикат трагедията.
Бисер Андреев, тогава на 23 години и син на прокурора Венцислав Андреев, губи контрол над автомобила си и помита двамата.
Паола и Николай загиват на място.
Започва дело, което се проточва с години, връщано е и преминава през различни съдебни състави.
Първоначално Бисер Андреев получава 3 години условно.
Девет години след смъртта на двамата Върховният касационен съд слага окончателния край на процеса.
Присъдата?
1 година и 6 месеца лишаване от свобода – условно, с 3 години изпитателен срок.
Двама души са мъртви.
Осъденият не влиза в затвора.
Васил Михайлов
Години по-късно България научи друго име – това на Васил Михайлов от Перник, син на тогавашния прокурор Бисер Михайлов.
Името му стана известно през 2022 г. след поредица от сигнали и обвинения за побои, заплахи и насилие.
Последваха различни производства.
Имаше условна присъда.
Имаше пробация.
Имаше нови обвинения.
Имаше и дело за закани за убийство към бившата му приятелка.
През април 2025 г. на първа инстанция той получи и 4 години затвор по дело за побои и закана.
По друго дело присъда от 1 година и 8 месеца за закани за убийство в крайна сметка стана ефективна.
Само че дотогава Васил Михайлов вече беше изчезнал.
Повече от 10 месеца властите го издирваха.
През май 2026 г. той най-накрая беше задържан в София и приведен в затвора, където трябва да изтърпи влязлата в сила присъда от 1 година и 8 месеца.
А междувременно срещу него продължиха и други производства – за побои, принуда, закани и други тежки обвинения.
Нещо повече – след залавянето му бивш вътрешен министър публично заяви, че хора, свързани с институции, са му помагали да се укрива.
Дали е имало чадър и кой точно го е държал – това трябва да бъде доказано от институциите.
Но един въпрос остава:
Как човек с толкова производства успява повече от 10 месеца да бъде в неизвестност?
Николай Маджаров
15 септември 2025 г.
При операция на ГДБОП е задържан Николай Маджаров – син на Валентина Маджарова, бивш ръководител на Специализираната прокуратура и прокурор в Апелативната прокуратура в Бургас.
Разследващите стигат до имот в село Драка.
Там е открита оборудвана оранжерия с растения канабис и голямо количество марихуана.
Маджаров е обвинен за отглеждане и държане на наркотични вещества.
Случаят предизвиква огромен интерес именно заради това кой е неговият родител.
За да няма съмнения в безпристрастността, разследването е прехвърлено извън Бургас, а съдии си правят отводи.
През август 2026 г. идва развръзката.
След споразумение Николай Маджаров получава:
2 години лишаване от свобода – условно, с 4 години изпитателен срок.
Обвинението е за държане с цел разпространение на марихуана, оценена на над 215 000 евро.
Отново – условна присъда.
Три случая.
При единия двама души никога повече не се прибират у дома.
При другия години наред се трупат обвинения и производства, докато осъденият успява да изчезне за месеци.
При третия става дума за наркотици за стотици хиляди евро и отново присъдата не води до затвор.
Да бъдеш нечий син не е престъпление.
И никой не трябва да бъде осъждан заради фамилията си.
Но точно затова правосъдието трябва да бъде толкова прозрачно и категорично, че никой да не може дори да се усъмни, че една фамилия тежи повече от друга.
Защото пред закона не би трябвало да има „наши“ и „ваши“.
Не би трябвало да има важни родители и обикновени родители.
Не би трябвало да има човешки живот с по-висока или по-ниска стойност.
Смъртта няма цена. Болката няма изпитателен срок. А справедливостта няма смисъл, когато хората започнат да вярват, че зависи от това чие дете си.“
Очакваме и вашите сигнали на [email protected]
Присъединете се към нашия Телеграм
