Владислав Панев отправи остра критика към управлението на публичните финанси и предупреди, че България навлиза в опасна спирала на дефицити, дълг и отложени реформи. В позиция, публикувана във Facebook, той заявява, че проблемът не е само в намерението за поемане на нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро, а в отсъствието на ясен план за справяне с прекомерните бюджетни дефицити и неефективността в ключови държавни сектори.
По думите му всяка заявка за реформа бързо се обезсилва под натиск от засегнати интереси. „Ако някакъв план е обявен сутринта, до вечерта вече е отменен под натиск от лобита“, пише Панев.
Повод за коментара му е обсъждането на възможността правителството да поеме нов дълг до 3,8 млрд. евро през 2026 г. Според публично обявените мотиви средствата са необходими за финансиране на бюджетния дефицит, префинансиране на плащания по Плана за възстановяване и устойчивост и ограничаване на ликвидни рискове до приемането на редовен бюджет.
Панев обаче поставя акцента не върху самото финансиране, а върху причините, които според него водят до необходимостта от нови заеми. Той предупреждава, че без структурни промени държавата ще продължи да покрива текущи разходи с дълг, вместо да подобрява ефективността на публичните системи.
В позицията си той обръща внимание и на данните за платежния баланс. По предварителна информация на БНБ дефицитът по текущата сметка през април 2026 г. достига около 1,2 млрд. евро, което според Панев е с над 50% повече спрямо същия период на предходната година.
„Превръщаме се в държава на дефицитите“, коментира той. Според анализа му средствата, които влизат в страната, все по-често са под формата на заеми, а след това бързо напускат икономиката чрез внос на стоки и разходи за туризъм в чужбина.
Панев коментира и данните за фактическото индивидуално потребление, според които България вече изпреварва три държави от Европейския съюз по този показател. Той определя това като привидно добра новина, която обаче има и друга страна — според него страната харчи повече, отколкото икономическата ѝ база позволява.
„Уж добрата новина, че вече сме четвърти отзад напред по потребление, означава и друго — че харчим отвъд чергата си“, посочва Панев. По думите му, когато икономиката остава сред най-слабите в ЕС, но потреблението расте по-бързо от реалната производителност, това може да бъде сигнал за живот на кредит, а не за устойчиво забогатяване.
Последните данни на НСИ показват, че през първото тримесечие на 2026 г. БВП на България нараства с 2,9% на годишна база, като крайното потребление се увеличава с 6,9%, а вносът на стоки и услуги — с 6,4%. Тези показатели подкрепят тезата, че вътрешното търсене остава силно, но поставят и въпроса дали растежът е достатъчно балансиран, ако вносът изпреварва износа и се задълбочава външният дефицит.
В края на позицията си Панев заявява, че е готов да подкрепя тежки реформи, въпреки че това е нетипично поведение за опозиция. По думите му опозиционна подкрепа би имало, когато се предлагат реални мерки за ограничаване на дефицитите и повишаване на ефективността на държавата.
Той обаче критикува кабинета, че се отказва от заявени промени още при първия по-сериозен натиск. „Повече смелост трябва. Натиск срещу реформи много ясно, че ще има“, пише Панев.
Според него отказът от реформи може да доведе до повторение на общественото напрежение и протестите от края на миналата година. Така темата за новия дълг се превръща не само във финансов, но и в политически въпрос — дали държавата ще използва заемите като временен буфер, или ще продължи да отлага болезнените решения в бюджета и публичния сектор.
На този фон дебатът за новия дълг до 3,8 млрд. евро се очертава като тест за управлението — не само дали може да осигури ликвидност до приемането на бюджета, а дали има воля да представи убедителна програма за ограничаване на дефицитите, контрол върху разходите и реформи в секторите, които от години натоварват публичните финанси.
Присъединете се към нашия Телеграм
Нов протест в НБУ „Михаил Лакатник“ в Бургас! Родители срещу директора!
