Текущото служебното правителство, чийто основни задължения са да организира следващите парламентарни избори, се фокусира в това си задължение и започна да обсъжда идеята да се ограничи правото на вот на българските граждани, които не плащат данъците си в България. Вероятно това предложение няма да бъде въведено, защото в чл. 42. (1) в Конституцията на Република България пише, че:
„Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.“
С конституционната съвместимост на направеното предложения ще спра дотук. Служебното правителство предприема дебати за въвеждането на решение, което е в противовес на последните действия на 44-тото Народно събрание, което също прие промени в Изборния кодекс, с които се целеше стимулиране на избирателната активност на българските граждани зад граница (увеличаването на изборните секции в чужбина).
Общата идея за елиминирането на политическа партия ГЕРБ от партиите на промяната от 44-тото Народно събрание и на служебното правителство започват да се десинхронизират – консенсусът, изграден на антиоснова е краткотраен, защото всеки от участниците в него има свой различен план за обозримото политическо бъдеще, който не съвпада с плана на другите участници в антисъюза.
След парламентарните избори идват и президентските. Президентът Румен Радев обяви официално, че ще участва в надпреварата и че ще се опита да се пребори за втори мандат. Най-голямата част от гласовете на българските граждани в чужбина на предходните парламентарни избори се разпределиха между политически партии: „Има такъв народ“, ДПС и „Демократична България“.
По принцип БСП разчита на електоралната подкрепа на по-възрастното население, което не е в активна трудова възраст и не пребивава в чужбина. Разчитайки основна на подкрепата на политическа партия БСП, никоя друга политическа партия не е обявила официално подкрепата си за настоящия президент за следващите президентски избори.
Става неясно къде ще отидат гласовете от електоралната вълна от чужбина, ако има такава с оглед на увеличените възможности за упражняването на вот с увеличаването на изборните секции. Затова служебното правителство се зае със задачата да е я смекчи, започвайки дебати за това българските граждани, които не плащат данъци в България да нямат правото на вот на 11 юли.
Партиите на „промяната“ („Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън“) в краткотрайната работа на 44-тото Народно събрание се заеха да променят Изборния кодекс за следващите избори, а служебното правителство се е заело не със следващите парламентарни избори, а със по следващите – президентските. Това е пример за десинхронизация на действията в политическия лагер „анти“ – целта на партиите на „промяна“ са следващите парламентарни избори, а служебното правителство или на президента са по-следващите.
Какво следва и какви ще са последствията?
Както отбелязах вече съмнявам се, че такава промяна ще стане факт не само заради конституционната ни уредба, но и защото за такъв драстичен ход, ще е необходим по-широк консенсус, а той няма да бъде възможен. Прекалено много ще са засегнатите политическите субекти от въвеждането на тази мярка (хората, които не плащат данъци в България, да не могат да гласуват на 11 юли на парламентарните избори). Сред засегнатите ще са ДПС. Партията разчита на българските граждани с турски етнически произход, които пребиват в Турция. „Демократична България“ и „Има такъв народ“ също разчитат на вота зад граница – това сочат данните от миналите парламентарни избори.
Политическите субекти, които имат претенции, да са носители на промяната отдават прекалено голямо значение на демокрацията в разбирането, че тя е единствено вид процедура и залагат на въвеждането на правила в процедурата, които ще окажат благоприятно въздействие върху изборните резултати. В този контекст е уместно да се обърнем към Ралф Дарендорф, който в едно свое блестящо изследване доказва, че за изграждането на проекти за пазарна икономика и демократична конституция, т.е за демокрация на ниво процедура са необходими седмици, но за изграждането на една работеща демокрация, в която различните социални интереси са институционализирани, са необходими минимум десетки години демократичен опит. Или казано в едно изречение:
„Демокрацията е продукт от човешки действия, а не от автоматичното привнасяне на една или друга процедура или промени в действащите процедури.“
Жалко е, че политическата картина на домашната политическа сцена ни показва противоположни действия:
„Да живеят промените в процедурата, които ще са най-благоприятни за моя изборен резултат.“
Така се ражда политиката, която не е обърната към хората, а гледа краткосрочно към следващите или не чак толкова краткосрочно към по-следващите избори.
Източник: Станислав Тодоров
