Парламентарната комисия по бюджет и финанси гласува на второ четене проекта на Закон за държавния бюджет на България за 2026 г. Това стана по време на извънредно заседание, продължило повече от 12 часа – от обяд до след 01:30 часа през нощта, предаде „БТА“.
Между първото и второто четене на законопроекта бяха внесени общо 69 предложения за промени. Голяма част от тях бяха на опозиционните партии и предвиждаха повишаване на социалните плащания, основно в подкрепа на семействата. Мнозинството обаче отхвърли всички предложения за увеличаване на помощите и обезщетенията през 2026 г. Представители на управляващите посочиха, че социални мерки ще бъдат включени в бюджета за 2027 г.
Комисията не подкрепи предложенията на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ за увеличаване на данъчните облекчения за деца на работещи родители. Асен Василев защити мярката с аргумента, че тя подпомага семействата, които плащат данъци, а необходимите средства могат да бъдат осигурени чрез по-висока събираемост на приходите. Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев обясни, че подобно увеличение се обсъжда за бюджета за 2027 г., а не за настоящата година.
Не беше прието и предложението Комисията по досиетата да бъде запазена като самостоятелна структура, вместо дейността и архивът ѝ да бъдат прехвърлени към Държавна агенция „Архиви“. Гълъб Донев уточни, че не става дума за физическо прекратяване на дейността, а за нейното преминаване към агенцията.
Промените в Кодекса на труда ще действат от 2027 г.
Предложенията на ГЕРБ-СДС и ПП за отпадане на промените в Кодекса на труда, с които се въвежда почасово изчисляване на трудовия стаж, също не бяха одобрени.
Венко Сабрутев от ПП заяви, че чрез преходните и заключителните разпоредби на бюджета се прокарва значителна трудова реформа, която няма фискален ефект. Според него промените ще намалят наполовина годишния отпуск на хората, работещи на четиричасов работен ден, сред които има хора с увреждания, студенти и майки.
Социалният министър Наталия Ефремова защити мярката, като обясни, че тя цели ограничаване на сивата икономика и въвеждане на равнопоставеност, така че правата на работещите да се определят според действително отработеното време.
Слави Василев от ПБ посочи, че промяната ще ограничи практиката хора да бъдат назначавани официално на четири часа, въпреки че работят на пълен работен ден и получават част от възнаграждението си нерегламентирано.
По предложение на Асен Василев комисията реши новите правила да влязат в сила от началото на 2027 г. До тогава трудовият стаж и свързаните с него права ще продължат да се определят по досегашния ред.
Намалява се субсидията за вероизповеданията
Комисията отхвърли предложенията на ПП и ДПС за запазване на досегашния размер на субсидията за вероизповеданията. В проектобюджета е предвидено тя да бъде намалена от 20 лева на 7,7 евро.
Гълъб Донев обясни, че намалението е необходимо за осигуряване на допълнителен финансов ресурс. Той добави, че през 2026 г. с решения на Министерския съвет са предоставени над 6 млн. евро за вероизповеданията.
Отхвърлени бяха предложенията за тавани на заплатите в администрацията
Не беше прието предложението на ПП брутното възнаграждение на държавните служители в министерства и агенции да не надхвърля средната месечна заплата на министър.
Комисията не подкрепи и предложението на ДБ допълнителните възнаграждения, надвишаващи 20% от годишните основни заплати на служителите, да се изплащат само след решение на Съвета за административната реформа.
Гълъб Донев заяви, че съветът не може да взема индивидуални решения за възнагражденията. Според него е необходимо да бъде направен цялостен анализ на заплащането в държавната администрация, тъй като съществуват значителни дисбаланси, включително случаи, при които началници на отдели получават повече от министри.
Проектобюджетът предвижда възнаграждението на председателя на Комисията за финансов надзор да бъде ограничено до 95% от основната месечна заплата на президента. Предвижда се да отпаднат и допълнителните възнаграждения за постигнати резултати на председателя и останалите членове на КФН.
Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че комисията разпределя милиони всяка година, без да има реален принос към държавния бюджет. Не беше прието предложението на партията таванът на възнаграждението да бъде 90% от заплатата на председателя на Народното събрание.
Автоматичните механизми за заплатите в силовите структури няма да бъдат запазени
Бюджетната комисия отхвърли предложението на ДПС да бъдат запазени автоматичните механизми за определяне на възнагражденията на военнослужещите, служителите на НСО и МВР.
Айтен Сабри заяви, че работещите в тези сектори дълго са чакали актуализация на заплатите си и заслужават доверие, тъй като ежедневно се грижат за сигурността и нормалния живот на гражданите.
Не беше прието увеличението на прага за регистрация по ДДС
Комисията отхвърли предложението на ПП прагът за задължителна регистрация по ДДС да бъде увеличен от 51 130 евро на 85 000 евро от началото на 2027 г. Асен Василев заяви, че промяната ще намали натиска върху малкия бизнес и ще подпомогне изсветляването на икономиката.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че ведомството не подкрепя предложението, защото по-високият праг ще намали приходите и може да стимулира изкуственото разделяне на дейности между различни фирми с цел избягване на ДДС.
Венко Сабрутев посочи, че предлаганият праг отговаря на оборот от около 232 евро дневно и следователно засяга предимно микропредприятията. Мартин Димитров от ДБ определи по-високия праг като стимул за предприемачеството. Според него първоначално е възможно приходите да намалеят, но дългосрочният ефект за бюджета би бил положителен. Димо Дренчев от „Възраждане“ също подкрепи предложението с аргумента, че то ще насърчи дребния и микробизнеса.
Отхвърлени бяха по-високите такси и забраната за реклама на хазарта
Комисията не одобри предложенията на ДБ за почти двойно увеличение на таксите върху хазарта и за забрана на рекламата на хазартни дейности, включително рекламата и откриването на нови пунктове за залози.
Мартин Димитров заяви, че ДБ подкрепя ниските данъци, но не и когато става дума за хазарт. Венко Сабрутев посочи, че рекламата на хазарт е обхванала цялата страна и свърза развитието на сектора с увеличаването на броя на гражданите със запори до няколкостотин хиляди.
Боян Митракиев от КРИБ цитира данни, според които 71% от хазарта в Европа е незаконен, което показва колко трудно може да бъде ограничена рекламата.
Людмила Петкова заяви, че управляващите подкрепят мерки срещу проблемите в сектора, но въпросът трябва да бъде разгледан цялостно. По думите ѝ се извършва пълен преглед на Закона за хазарта, а промените, приемани набързо между първо и второ четене, често впоследствие се поправят с години.
Асен Василев заяви, че съществуващите пропуски в правилата за рекламата трябва да бъдат затворени. Венко Сабрутев допълни, че не са необходими допълнителни анализи, а незабавни законови промени.
Намалява се броят на членовете в бордовете на публичните предприятия
Комисията одобри предложение на Стефан Белчев от ПБ и депутати от групата му броят на членовете на съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия да бъде намален от петима на трима.
Министерският съвет или съответният общински съвет ще могат да определят петчленен състав, когато това е обосновано от размера, дейността или стратегическото значение на предприятието.
Мнозинството първоначално е предлагало и таван на възнагражденията на членовете на бордовете до размера на министерска заплата, но предложението е било оттеглено след разговори с Министерството на икономиката. Причината е, че някои публични предприятия извършват специфична дейност, за която единен таван не би бил подходящ.
Очаква се да бъде изготвен анализ и наредба за начина, по който се определят възнагражденията на ръководствата на публичните предприятия.
Асен Василев заяви, че все пак трябва да има общ таван, а предприятията със стратегическо значение да бъдат изрично посочени като изключения.
Спор за механизма за минималната заплата
Проектът предвижда минималната работна заплата да бъде определена на 620 евро до изработването на нов механизъм.
Цончо Ганев от „Възраждане“ предупреди, че премахването на досегашната формула, без да бъде представена нова, може да доведе до сериозни проблеми.
Любослав Костов от КНСБ определи промяната като „служебна победа за бизнеса“. Той припомни, че минималната заплата в момента се определя като 50% от средната заплата за четирите предходни тримесечия.
Според Костов ръстът на минималната заплата е свързан с намаляване на безработицата и няма икономически, морални или социални аргументи действащият механизъм да бъде премахван, преди да има нов.
Асен Василев определи текста като един от най-важните в проектобюджета. Според него настоящата формула осигурява предвидимост както за бизнеса, така и за работниците. Той посочи, че след въвеждането ѝ броят на хората, плащащи данъци и осигуровки, е нараснал с 50 000, а осигуряващите се на минимална заплата са намалели със 70 000.
По думите му механизмът е допринесъл за изсветляване на икономиката и намаляване на неравенството, въпреки че България продължава да има най-ниската минимална заплата в Европейския съюз.
Наталия Ефремова посочи, че европейската директива съдържа критерии за оценка на адекватността на минималната заплата, но у нас един от тях е превърнат директно във формула. Според нея директивата насърчава колективното договаряне, а целта на промените е да се подобри националното законодателство.
Тя подчерта, че не става дума за замразяване на минималната заплата, а за създаване на по-ефективен механизъм.
Мартин Димитров заяви, че автоматичното увеличение може да доведе до прекалено бърз ръст на минималната заплата и до затруднения за бизнеса в малките населени места.
Отхвърлени бяха редица социални и образователни предложения
Комисията не одобри предложението на ПП за програма за разширяване и подобряване на сградния фонд и материалната база в образованието за периода 2027–2030 г.
Гълъб Донев заяви, че подобни програми трябва да бъдат обсъждани при изготвянето на бюджета за 2027 г., вместо чрез бюджета за 2026 г. да се поемат предварителни финансови ангажименти. Той посочи, че програмата ще бъде включена и остойностена в проекта за следващия бюджет.
Не беше приета и предложената от ПП програма за строителство на детски градини и ясли в София през периода 2026–2030 г., включително чрез отчуждаване на частни имоти.
Финансовият министър заяви, че вече са одобрени 13 млн. евро за изграждане на детски градини и ясли в столицата, но Столичната община няма готови проекти и не е поискала средства.
Комисията отхвърли предложението еднократната помощ за ученици да обхване всички деца от първи до осми клас. Милен Трифонов от ПБ определи предложението като поредна лява мярка на ПП и заяви, че управляващите скоро ще представят своите социални политики в бюджета за 2027 г.
Не беше подкрепено и предложението на ГЕРБ-СДС месечните помощи за деца да се актуализират всяка година с по-високата стойност между инфлацията и ръста на средната брутна заплата.
Гълъб Донев обясни, че подобен текст би създал нов автоматичен механизъм в момент, когато правителството се опитва да премахва автоматизмите.
Комисията отхвърли и предложението на ПП за двойно увеличаване на майчинските. Наталия Ефремова посочи, че става дума за осигурително право при настъпил осигурителен риск и не може срещу едно право да се изисква двоен размер. Тя припомни, че законът предвижда отделна еднократна компенсация при раждане на близнаци.
Одобрени средства за научен институт и ремонта на Шипка
Бюджетната комисия одобри предложение на Константин Проданов от ПБ и депутати от всички парламентарни групи за предоставяне на 51 100 евро на Научния институт „Западни покрайнини“.
По време на разглеждането на бюджета на регионалното министерство Асен Василев и Венко Сабрутев поискаха списък на фактурирани, но все още неразплатени разходи от предходни периоди. Константин Проданов заяви, че такъв списък може да бъде предоставен при необходимост.
Не беше прието предложение за увеличение с над 2 млн. евро на бюджета на Държавната агенция „Технически операции“. Средствата бяха предвидени за следгаранционна поддръжка и доставка на оперативна техника, техническо оборудване и основен ремонт на сградния комплекс на агенцията в София.
След консултация председателят на комисията Константин Проданов посочи, че позицията на мнозинството може да бъде променена при гласуването на второ четене в пленарната зала.
Асен Василев и Мартин Димитров поискаха да отпадне възможността капиталови разходи на общините да бъдат преобразувани в средства за текуща издръжка. Гълъб Донев заяви, че подобна разпоредба няма да бъде включена в бюджета за 2027 г.
Комисията отхвърли предложенията на ДБ за по-нисък бюджетен дефицит, ограничаване на новия дълг и поставяне на максимален размер на държавния дълг в края на периода.
Мартин Димитров заяви, че предложението предвижда по-ниски разходи и представлява последна възможност правителството да промени бюджетната си траектория.
Не беше прието и предложението на ПП за увеличаване на редица разходи, включително бюджетите на БНТ и БНР. Според Асен Василев пакетът не би променил бюджетното салдо, защото разходите могат да бъдат компенсирани чрез неописани капиталови и текущи разходи за общо 3 млрд. евро.
Комисията отхвърли предложението на Венко Сабрутев за средства за проектиране и изграждане на православни храмове, както и за ремонт на българския манастир „Свети Великомъченик Георги Зограф“ в Света гора.
Подкрепено беше предложението на ПБ за отпускане на 2 млн. евро за ремонт на Паметника на свободата на връх Шипка.
Основни параметри на бюджета
Приетият на второ четене от комисията проектобюджет за 2026 г. предвижда приходи, помощи и дарения в размер на 49,6 млрд. евро и общи разходи от 56,8 млрд. евро.
Заложеният бюджетен дефицит е 5,7%, а прогнозираният икономически растеж е 2,6%. Очакваната средногодишна инфлация е 4,3% според хармонизирания индекс на потребителските цени.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 10,1 млрд. евро. В тази сума влиза заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия.
Очаква се в края на периода държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, което представлява 30,1% от брутния вътрешен продукт.
Присъединете се към нашия Телеграм
КС с важно решение: Отменят се функциите на особения управител на „Лукойл“!
