„Както прогнозираха експертите, ако тенденцията при нивото на Дунав се запази, още до края на седмицата АЕЦ „Козлодуй“ може да бъде изправена пред изключително сериозен експлоатационен проблем. Причината не е само температурата на реката, а ниското водно ниво. От Дунав се черпи вода за охлаждането на кондензаторите (топлообменниците) на турбинния цикъл. При продължаващо понижение на нивото настъпва момент, в който водовземните съоръжения и помпените агрегати вече не могат да работят в безопасен режим. Това не е въпрос на избор или на добра воля. Това е въпрос на технологични ограничения и на ядрена безопасност.“
Това коментира експертът Илиян Василев във Facebook профила си, пишейки още:
„При достигане на критични параметри операторът няма право да поема риск. Следва ограничаване на мощността, а при необходимост – спиране на блока. В ядрената енергетика подобни решения не са политически, а технологични.
Проблемът става още по-труден и заради температурата на водата, която се връща в реката. Разликата между взета и върната вода е 8-12 градуса в повече. Когато нивото на водата падне и температурата на входа се повиши, нейният т.н. асимилационен капацитет спада. Това едновременно понижава ефективността на охлаждането и увеличава риска от достигане на екологичните ограничения за температурата на водата в района на заустването. При такива условия операторът може да бъде принуден да ограничи мощността или, ако параметрите го изискват, да спре блока.
Ето и далеч по-важния въпрос – доколко българската електроенергийна система може да компенсира отпадането на базова мощност при товар от порядъка на 5000 MW.
Не бива автоматично да се разчита на внос. Ако проблемът с ниските води и горещините засяга голяма част от региона, съседните държави също ще работят при ограничени резерви и свободни количества за износ може да няма или те да бъдат на много висока цена.
Батерийните системи също не са решение. Те са ценен инструмент за балансиране на мрежата, но могат да отдават енергия само за ограничен период от време – обикновено няколко часа. Те не могат да заместят непрекъснатото производство на една ядрена мощност.
Фотоволтаичните централи също не могат да изпълнят тази роля. Те произвеждат само когато има достатъчно слънчево греене и не осигуряват стабилна базова мощност през денонощието.
Често се предлага като алтернатива включването на въглищните централи. На практика това не е толкова просто. Част от мощностите вече не разполагат с необходимия персонал или се намират в ограничена експлоатационна готовност. Възстановяването им не става с натискането на един бутон и изисква време, хора и техническа готовност.
Остават водноелектрическите централи и ПАВЕЦ. Но и техните възможности са ограничени както от наличния воден ресурс, така и от инсталираната мощност и продължителността на работа. Достатъчно е да се сравнят техните реални възможности с мощността на един блок на АЕЦ „Козлодуй“, за да стане ясно, че сами по себе си те не могат да компенсират продължително подобен недостиг.
Именно затова подобен сценарий не е просто проблем на една електроцентрала. Той е тест за устойчивостта на цялата българска електроенергийна система. Милиарди и то по извън пазарната логика – в субсидии, грантове, се изляха в солари и батерии, закриха се мощности и сега в диспечерската на ЕСО се моля на Господа да даде дъжд. А дъжд няма. Няма и да има. Скоро.“
Присъединете се към нашия Телеграм
