
Писателят и сценарист Иво Сиромахов предизвика сериозна дискусия в социалните мрежи с остра позиция срещу исканията за държавно финансиране на изкуството и културата.
В публикация, която бързо започна да се споделя и коментира, Сиромахов поставя под въпрос логиката държавата да издържа творци, чиито произведения не успяват да намерят публика и обществен интерес.
„Живеем в пазарно общество и художествените продукти се конкурират свободно за вниманието на публиката“, пише той.
Според него всеки автор има право да създава каквото пожелае, но не и автоматично да очаква държавна подкрепа за неуспешните си проекти.
Сиромахов атакува директно част от артистичните среди, които според него обясняват липсата на успех единствено с отсъствието на финансиране.
„Направил си нещо, което вълнува хората – продаваш го. Направил си нещо, което не ги вълнува – не го продаваш“, казва той.
В текста си сценаристът прави и исторически паралели. Дава пример с композитора Йозеф Хайдн, който е бил издържан от княз Естерхази, но срещу това е живял под строг контрол и зависимост. Според Сиромахов всяка финансова зависимост от властта неизбежно води до ограничаване на свободата.
Като противоположен пример той посочва Шекспир, който е издържал театъра си чрез представления за широката публика, а не чрез държавна подкрепа.
Най-силният акцент в публикацията обаче е критиката му към модела на културата от социалистическия период.
По думите му много от днешните искания за държавно финансиране са наследство от времето, когато изкуството е било тясно обвързано с властта и е изпълнявало пропагандни функции.
Сиромахов припомня, че в тоталитарния период държавата е подкрепяла творци, които са обслужвали режима, докато неудобните автори са били репресирани, изолирани или унищожавани.
В публикацията си той споменава имената на Константин Павлов и Георги Марков като примери за творци, платили висока цена за независимостта си.
Според него зависимостта между изкуството и властта не изчезва напълно дори в демократичните общества.
Като пример Сиромахов посочва песента „Нашата полиция ни пази“ на Веселин Маринов, превърнала се преди години в символ на прекаленото сближаване между власт и култура.
Основното предупреждение в текста му е, че когато държавата финансира изкуството, често очаква нещо в замяна.
„Когато държавата ви дава пари, тя ще иска нещо в замяна – верноподаничество, слугинаж, прослава на съответната партия“, пише Сиромахов.
Именно този финален акцент превърна публикацията му в една от най-коментираните теми в социалните мрежи през последните часове.
Думите му отново отвориха стария спор:
трябва ли държавата активно да финансира културата, или истинското изкуство трябва да оцелява единствено чрез интереса на публиката.
Присъединете се към нашия Телеграм
ДБ скочиха: Не може да се режат механично разходите за култура!



