„Северен поток“ 2 ще действа извън контрола на Брюксел

0
64
Ангела Меркел, Владимир Путин и Емануел Макрон на срещата на Г20 в Хамбург. Снимка: German Government/Kugler
Ангела Меркел, Владимир Путин и Емануел Макрон на срещата на Г20 в Хамбург. Снимка: German Government/Kugler

Посланиците в Комитета на представителите на страните членки (КОРЕПЕР) на Европейския съюз се договориха да затегнат регламентите за спорния газопровод от Русия до Германия – „Северен поток“ 2, но не подкрепиха допълнителните мерки, които биха могли да застрашат неговото завършване и да го поставят под силен контрол от страна на съюза, предаде „Ройтерс“.

Така работата по 1 225-километровия газопровод под Балтийско море най-вероятно ще приключи тази година. ЕС иска всички газопроводи в блока да бъдат експлоатирани съгласно неговите енергийни правила, което предизвика опасения в Германия, че новият тръбопровод ще стане прекалено скъп за употреба.

В края на краищата 27 от 28-те посланици на блока се съгласиха на френско-германски компромис. Франция заяви, че е доволна, че Германия се е съгласила да постави „Северен поток“ 2 под европейски контрол, а Германия в замяна вероятно ще остане водещ преговарящ по проекта.

На практика, руският проект „Северен поток 2“ към Германия няма да бъде задължен да се подчинява на европейските правилата за енергийна преносна инфраструктура, т.е. собственикът на тръбата „Газпром“ да е различен от собственика на пренасяния газ (който отново е „Газпром“) и до капацитета на съоръжението да бъдат допускани и други оператори. Съгласно сделката, правилата ще се прилагат от „територията и териториалното море на държавата-членка, в която се намира първата точка на свързване“. В случая със „Северен поток“ 2 изглежда малко вероятно тези правила да покриват тръбопровода под Балтийско море, преди да достигне мрежата от газови интерконектори в Германия.

И макар промяната на Газовата директива от 2009 г. да важи вече за всички газопроводи от и до държави, които не са част от ЕС, ще се допускат изключение от правилата за съществуващи проекти, какъвто е „Северен поток“ 2. Прилагането на газовата директива за тръбопроводи от трети държави ще е в компетенциите на страните, на чиято територия влизат съоръженията. Така реално няма да се блокира „Северен поток 2“, и само Германия ще бъде отговорна за това проектът да отговаря на изискванията за разделение на функциите на оператор и доставчик, както и да се допускат други транзитьори до инфраструктурата.

Преди решението на Франция да обърне позицията си, според в. „Капитал“, България вероятно е щяла да подкрепи Германия срещу ЕК. Тепърва ще се разбере каква е била причината Франция да подкрепи Германия, след като в четвъртък обяви, че ще гласува за по-строг контрол.

За България спорът нямаше пряко отношение, тъй като проектите за нови газопроводи са така или иначе регулирани. Но правителството не се възползва да извлече някаква полза, защото на теория спирането на „Северен поток 2“ щеше да засили интереса на „Газпром“ към транзит през България, коментира в. „Капитал“.

Понастоящем Русия е отговорна за около 40% от доставките на газ в ЕС, малко повече от Норвегия, която не е в ЕС, но участва в единния пазар на блока. Новият тръбопровод ще увеличи обема под Балтийско море до 55 милиарда кубически метра годишно.

В продължение на години 28-членният блок е загрижен за зависимостта си от руския газ. Полша предупреди, че Русия може да използва „Северен поток“ 2, за да навреди на енергийната сигурност на Европа, а американският президент Доналд Тръмп дори обвини Германия, че става „пленник“ на Русия.

„Северен поток“ 2 не само ще увеличи доставките на Русия, но също така означава, че заедно с проекта „Турски поток“, Русия ще може да заобиколи украинските тръбопроводи. Загубата на транзитни такси ще удари силно икономиката на Украйна.

Текстът на приетите договорености все още може да се промени, тъй като сега ще отиде в Европейския парламент, където много евродепутати имат опасения относно зависимостта от руския газ.

Абониране
Известие от
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments