Едно от стартиращите предприятия е посочило като адрес малка къща в работнически квартал в столицата на Венецуела, чийто собственик никога не е чувал за компанията. Друга фиктивна компания, базирана в Хонконг, е създадена през 2020 г., а трета – принадлежи на испански търговец на суровини, обвинен от властите на САЩ в предполагаемо подпомагане на руски олигарси в пране на незаконно придобити печалби. Всички те са сред десетките неясни и съмнителни посредници и посреднически фирми, които са в центъра на новите репресии във Венецуела срещу корупцията в държавната петролна индустрия. В същото време обикновените венецуелци се питат как над 20 млрд. долара приходи, генерирани от доставки на петрол, привидно са изчезнали.
Разплитането на мистерията започна по-рано този месец, когато властите арестуваха 21 души, сред които ръководители на компании, висши служители и депутат, в рамките на разследване за липсващи плащания за доставки на петрол. Отразявайки изявеното желание на правителството да популяризира своя антикорупционен поход, тази седмица държавните медии предоставиха множество снимки на обвиняемите, облечени в оранжеви гащеризони, които влизат в първото си съдебно заседание. Както е известно, Венецуела отдавна е сериозно засегната от мащабна корупция.
В последната класация на „Transparency International“ страната от ОПЕК е на четвърто място по корумпираност в света. Въпреки това, хората, заемащи високи управленски, позиции рядко са подвеждани под отговорност. Когато все пак се стигне до арести на високопоставени лица, венецуелските граждани са склонни да ги разглеждат като резултат от задкулисна борба между съперничещи си влиятелни фигури в управляващата социалистическа партия, а не като безпристрастно раздаване на правосъдие в страна, в която повечето институции не са независими. Утвърдената култура на корупция и непрозрачният характер на незаконната търговия със суров петрол издигат злоупотребите на много високо ниво.
Въпреки че последиците от скандала, свързан с печалбите от петрол, продължават, един от основните представители на властта – Тарек Ел Аисами, често наричан „петролния цар на страната“, вече е обект на яростни критики. Той подаде оставка след арестите, при които беше задържан и близкия му сътрудник Хоселит Рамирес, който изпълняваше функциите на регулатор на криптовалутите във Венецуела. САЩ вече са идентифицирали и двамата като бегълци от правосъдието.
Макар че венецуелските власти не са посочили официално Ел Аисами като цел на разследването, повечето от съмнителните транзакции в държавния петролен гигант „Petroleos de Venezuela SA“ са станали именно под негово ръководство и докато Асдрубал Чавес, братовчед на покойния президент Уго Чавес, е бил начело на компанията, широко известна като „PDVSA“. Вътрешни документи на „PDVSA“, отразени от “Associated Press”, показват, че към август 2022 г. държавната петролна компания е дължала 10,1 млрд. долара на 90 други предимно неизвестни търговски компании, които се превърнаха в основни купувачи на венецуелски суров петрол, след като САЩ наложиха икономически санкции в рамките на кампанията за сваляне на президента Николас Мадуро.
Допълнителни 13,3 млрд. долара, съответстващи на 241 доставки с танкери, се дължат директно на националното правителство в резултат на счетоводна „маневра“ на „PDVSA“, извършена през октомври, чрез която се прехвърли отговорността за събиране на неплатените фактури директно на администрацията на Мадуро вместо парични възнаграждения. Тази сума е по-голяма от всички валутни резерви, съхранявани в централната банка на Венецуела. По-късно стана ясно, че всички товари с петрол са продадени на консигнация с голяма отстъпка поради санкциите, които са разубедили по-утвърдените търговци да правят бизнес с Венецуела.
Прибягването до посредници от страна на „PDVSA“ рязко нарасна през 2020 г., когато администрацията на Тръмп затегна санкциите със заплахата да изключи от икономиката на САЩ всяко физическо лице или компания, независимо от националността или местоположението им, които правят бизнес с правителството на Мадуро. Наказателното действие, съчетано с предизвикания от пандемията глобален спад в търсенето на петрол, стана причина производството на компанията през това лято да се срине до едва 350 000 барела на ден – само 10% от това, което произвеждаше, когато Чавес встъпи в длъжност през 1999 г.
За да заобиколи западните банки, Венецуела започна да приема плащания в руски рубли, стоки, закупени при бартер, или криптовалута. Невинаги обаче плащанията са били извършвани. Вътрешните документи показват, че несъбраните плащания, дължими на „PDVSA“ от посредници, варират от едва 526 долара до 1,2 млрд. долара към август. Сред тези, които са в списъка с просрочени задължения, е „Walker International DW-LLC“, която дължи на „PDVSA около 77 млн. долара“, според вътрешните документи. Компанията е регистрирана в Обединените арабски емирства, но е посочила като адрес във Венецуела скромна къща почти в подножието на планинската верига, която отделя Каракас от Карибско море.
Венецуелските власти все още не са съобщили официално колко пари евентуално липсват, нито са посочили конкретни компании, които разследват. Въпреки това, Мадуро използва някои от последните си вечерни изяви по държавната телевизия, за да предупреди министрите и други служители да бъдат бдителни срещу корупцията и да ги призове да си вършат работата съвестно. Привърженици на управляващата партия дори се събраха на антикорупционен протест в Каракас.
Предишните репресии като ареста на бившия изпълнителен-директор на „PDVSA“ през 2017 г. не допринесоха за изкореняването на порочните практики от венецуелската петролна индустрия, която осигурява почти всички приходи в твърда валута на страната. Много анализатори подозират, че Мадуро полага доста усилия да се справи с критичните проблеми, свързани с паричните потоци, и да стабилизира икономиката главно заради президентските избори през следващата година.
