Президентът Джо Байдън е разговарял близо два часа с китайския си колега Си Дзинпин

Президентът Джо Байдън проведе близо двучасов телефонен разговор с китайския си колега Си Дзинпин, по време на който беше обсъдена инвазията на Русия в Украйна. Разговорът между тях беше критичен тест за това дали американският държавен глава може да убеди Китай да остане встрани от конфликта в Украйна и да отхвърли руските молби за военна или икономическа помощ. Според първоначалната информация от китайското министерство на външните работи са казали на Байдън, че Съединените щати и Китай имат задължение да насърчават мира.

Белият дом все още не е излязъл с официално изявление за разговора, но се смята, че той е започнал малко след 09:00 часа сутринта и е продължило два часа. Това е необичайно дълго време. Какво обаче прогнозираха политическите анализатори? Откровената риторика на САЩ, насочена към разговора на президента Джо Байдън с китайския президент Си Дзинпин, предполага, че пресечната точка на мненията за бруталността на Русия в Украйна е малко вероятна и отразява настоящото горчиво напрежение между Вашингтон и Пекин, предава „CNN“.

Байдън и Си е трябвало да разговарят днес, като САЩ подготвят сцената за строго предупреждение, че китайските фирми ще платят сериозна цена, ако правителството в Пекин се вслуша в молбите на руския президент Владимир Путин за военна и икономическа помощ. Призивът ще даде да се разбере, че САЩ преодоляват един от най-дълбоките си външнополитически страхове – рискувайки открит сблъсък с Китай, като същевременно се изправят срещу Русия – в друго извънредно геополитическо разместване, предизвикано от войната в Украйна. Това също така поставя Байдън в странната позиция да търси мълчаливото сътрудничество на нацията, разглеждана като най-мощния надигащ се враг на Америка, за да потисне своя исторически съперник от Студената война от втората половина на 20-ти век.

Като се има предвид, че Китай е известен с безмилостното си преследване на собствените си интереси и няма интерес да поддържа водения от Запада световен ред, който Путин се стреми да прекъсне, изглежда фантастично и много вероятно Си да избере това, което САЩ вижда като правилната страна в иторията на конфликта в Украйна – поне докато нейният собствен икономически интерес не диктува промяна на курса. А отношенията между САЩ и Китай са толкова токсични, че много анализатори предричаха нова Студена война в Тихия океан между съперниците, преди първоначалната версия да се разгори отново в Европа с инвазията на Путин в Украйна в края на миналия месец.

Не може да се отхвърли театралността на призив, който ще бъде наблюдаван отблизо по целия свят. Само като провежда разговора и го оповестява усилено предварително, Байдън изпраща сигнал до Путин, че приятелството му „без граници“, изковано със Си в Пекин малко преди инвазията, може да не е толкова важно, колкото руският лидер се надяваше. Разговорът също така създава впечатлението, че Вашингтон вижда Китай като ключова глобална сила, различна от себе си – вместо Москва.

Това се случва в момент, когато изненадващо бърз и ефективен западен и международен фронт наложи опустошителен икономически, банков, културен, спортен и дипломатически бойкот на Русия. Следователно всяка значителна помощ от Китай за Русия би могла да бъде изключително ценна за Путин, вероятно да му позволи да компенсира част от изолацията и икономическите проблеми в страната си и да поддържа бруталната си война в Украйна по-дълго.

Двама американски служители казаха пред „CNN“ тази седмица, че Русия е поискала от Китай военна подкрепа, включително дронове, както и икономическа помощ след инвазията. САЩ също така информираха съюзниците си в Азия и Европа в дипломатическа телеграма, че Китай е изразил известна готовност за предлагане на такава помощ. И Русия, и Китай отрекоха да е имало подобни искания.

Всяко обещание на Си да не нарушава международните санкции срещу Русия ще се разглежда като голяма победа за Байдън, въпреки че е възможно китайците да търсят отстъпки от САЩ за подобен ход – вероятно заради митата от ерата на Тръмп.

Тежко предупреждение за Китай

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен предложи вчера подробен преглед на разговора, заявявайки, че „Китай ще носи отговорност за всички действия, които предприеме, за да подкрепи агресията на Русия“ и че САЩ „няма да се поколебаят да наложат санкции“ на Китай, ако направят така заявеното. Коментарите му бяха едва прикрит намек, че китайските фирми могат да бъдат изправени пред вторични санкции, ако правителството в Пекин предложи помощ на Москва. Това би довело до сериозно безпокойство за правителството на Си, като се има предвид настоящото забавяне на традиционно нарастващите темпове на растеж в Китай и икономическите последици от последния скок на случаите на COVID-19.

Президентът на САЩ може да има някакъв лост, след като китайският външен министър Уан И каза на испанския външен министър Хосе Мануел Албарес в понеделник, че Китай не е страна в конфликта и „още по-малко иска да бъде засегнат от санкциите“, според официалните новини на информционна агенция Xinhua.

Правителството на Си се опита да постигне деликатен баланс по време на кризата в Украйна. Страната има ясен интерес от опита на Путин да използва конфликта за отслабване на демокрацията, Запада и върховенството на международното право. И ако Съединените щати са затънали от години в Европа, това може да осуети целта на Вашингтон да насочи военни, разузнавателни и дипломатически ресурси към Азия, за да се справи с по-широките последици от възхода на Китай.

Но дългосрочните икономически интереси на Китай също са застрашени, ако войната в Украйна изпрати глобалната икономика в обратна посока. Така Пекин се опита да създаде дипломатическа средна позиция, като се въздържа от критика на Путин, но се стреми да избегне отиване до точка без връщане със САЩ – и техните значими търговски партньори в Европейския съюз.

Въпреки че Китай не осъди официално инвазията, Си подчерта, че ситуацията е „тревожна“, че Китай е „дълбоко опечален“ от войната и че ще „работи активно“ за подкрепа на мирното уреждане. Тези коментари дойдоха във видео разговор с френски и германски лидери миналата седмица, предаде Синхуа.

Пекин също така подкрепи коментарите, направени от неговия посланик в Украйна Фан Сянжун, които бяха цитирани в прессъобщение на регионалното правителство на Лвов. В коментари, които изглеждат несъвместими, с каквато и да е възможна военна помощ от страна на Китай за военните усилия на Путин, Фан заяви:

„Китай никога няма да атакува Украйна. Ние ще помогнем, особено икономически.“

Но в съответствие с желанието си да дискредитират САЩ, китайските медии също засилиха фалшивата руска пропаганда, че Вашингтон е финансирал лаборатории за биологични оръжия в Украйна. Конспирациите се разглеждат от Вашингтон като възможен предшественик на събитие с „фалшиво знаме„, което Москва може да използва като уловка за разполагане на такива оръжия.

Белият дом на Байдън твърди, че прекосяването на Китай във войната е неустойчиво. Изглежда, че въпросът е бил обект на трудни разговори относно Украйна по време на седемчасовата среща в Рим тази седмица между американския съветник по националната сигурност Джейк Съливан и китайския върховен представител по външната политика Ян Джиечи в Рим, която американската страна описва като „интензивна“.

Очаква се обаждането на Байдън в петък да бъде също толкова откровено.

„Това е възможност за президента Байдън да прецени къде е президентът Си“, каза прессекретарят на Белия дом Джен Псаки пред репортери в четвъртък, обещавайки, че нейният шеф ще бъде „откровен“ и „директен“ по време на разговора.

Какво може да промени мнението на Китай?

Силната риторика на САЩ до телефонното обаждане, която почти граничи с мъмрене на Китай, не изглежда вероятно да подобри шансовете за успешен разговор. Си, който приема все по-националистичен и войнствен тон във външната политика на страната си, е малко вероятно да иска да изглежда да се поддава на натиска на САЩ. Американската реторика може да отразява и напрегнатата природа на повечето контакти между администрацията на Байдън и Китай досега в мандата на президента на САЩ. И това може да е показателно за ниските очаквания в Белия дом за успех на разговора след приема на Съливан в Рим.

Пекин показва всички признаци, че се опитва да запази възможностите си отворени и избягва да се ангажира извън собствената си сфера на интереси. Скот Кенеди, председател на попечител в китайския бизнес и икономика в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, коментира събитията така:

„Мисля, че има несъответствие във възгледите за това какво представлява оптиката. „Или сте с Русия, или сте с Украйна и останалия свят“ е един възглед. Мисля, че гледната точка на Китай е, че има трети път, необвързан път.“

И все пак, колкото по-дълго се проточва войната, толкова по-труден може да стане изборът на Китай и страната може да се окаже принудена да заеме по-твърда позиция спрямо Москва – такава, която може да направи новото приятелство на Си с Путин да изглежда като стратегическа грешка.

В дългосрочен план Китай няма голяма полза от продължителната икономическа криза поради войната. Въпреки че има силни търговски отношения с Русия, стойността на износа ѝ за Съединените щати и Европейския съюз е на стойност може би пъти по-висока в стойност в долари. А перспективите за растеж на Китай са преплетени с американската и европейската икономика по начин, който дава на Запада лостове, ако трябва да санкционира Китай за подпомагане на военните усилия на Москва.

Годините на по-високи цени на суровия петрол също могат да навредят на жадния за петрол производствен сектор в Китай. А настоящата година също е важна за Си, който е готов да осигури трети мандат на Националния конгрес на Партията на Общността през есента, затвърждавайки статута си на един от най-историческите лидери на страната си заедно с Мао Дзедун.

Икономическите смущения от Украйна, които влошават ефектите от новата COVID вълна, която наложи ограничения в решаващия южен търговски град Шенжен, също може да наруши надеждите на Си за гладка политическа година.

Кенеди предложи няколко възможности, които биха могли да накарат Си да преразгледа настоящия си път по отношение на Русия. Първо, ако войната започне да върви още по-зле за Путин и това застраши собственото му управление.

„Те не искат да подкрепят губещия“, каза Кенеди за китайците. Тогава, ако досегашният единен западен фронт срещу Русия бъде поддържан – и може да бъде обърнат срещу Китай, ако се стреми да наруши барикадата от санкции срещу Москва – Си може да се отклони от сериозна конфронтация.

Драматични промени в курса са малко вероятни в призива на Байдън. Но ако президентът успее да отдалечи Китай дори малко от Путин – или да остави на Русия впечатлението, че го е направил – той може да е в състояние да претендира за известен напредък.