По време на пленарното заседание днес, Народното събрание прие предложени промени в Закона за училищното и предучилищното образование. Със 107 гласа „за“ депутатите гласуваха предучилищната подготовка да стане задължителна за четиригодишните деца. 12 от народните представители бяха „против“, а 14 – „въздържали се“.
Горепосочените промени ще влязат в сила най-късно до 2023 година. Според тях, ако в дадено населено място са осигурени условия за осъществяване на обучението, което значи достатъчно места в детските градини за четиригодишните, то може да стартира и по-рано. Според образователното министерство, задължителната детска градина ще помогне за преодоляване на обучителните затруднения чрез ранно интегриране на потребностите, ще предотврати натрупването на дефицити, а впоследствие и отпадането им от образователната система.
От БСП са скептични, че това ще се случи. Депутатът Ирена Атанасова заяви:
„Ние не сме против пълното обхващане на децата. И ние основателно считаме, че няма как да въвеждаме задължителност и да казваме, че до 2023 година ще създадем условия“.
По време на заседанието Евдокия Асенова от „БСП за България“ настоя за отпадане на задължителната предучилищна подготовка за четиригодишните. Асенова заяви, че все още образователната ни система не е готова да отговори на това предизвикателство и визира недостига на места в детските градини, особено в големите градове, недостига на подготвени учители и липсата на анализ на влязлата в сила задължителната предучилищна подготовка на децата, навършили пет години.
Депутатът от „Обединени патриоти“ Милен Михов заяви, че задължителната детска градина за 4-годишните деца ще бъде важен социален инструмент, „който трябва да осигури спокойствие на българските семейства така, че те да могат да правят това, което се нарича семейно планиране“.
Министърът на образованието Красимир Вълчев коментира, че задължителният характер ще има положителен ефект.
„Тя е ключова. Да пресечем възпроизводството на неграмотността от поклонения на поколения, всички държави вървят в тази посока. За България тя е още по-важна предвид големият процент деца от семейства, в които липсва отношение към образованието, чийто майчин език не е български и за които ранното включване в детска градина е критично важно за тяхното по-нататъшно обхващане“.
