Подготвят дигитална подкрепа за 45 ключови професии в България

0
57
Дигитализация, лаптоп, компютър
Снимка: Pixabay

Усилено се подготвя дигитална подкрепа за 45 ключови професии у нас. Това стана известно от заключителната конференция за отчитане на резултатите от проекта „Дигитална подкрепа“, съобщиха от КТ „Подкрепа“.

Изследвана е необходимостта от дигитализиране на 45 основни длъжности и професии в 9 сектора на българската икономика – т.е. по 5 основни професии от всяка сфера. Деветте икономически сектори са горско стопанство, добивна промишленост, производство на изделия от каучук и пластмаси, производство на изделия от други неметални минерални суровини, събиране и обезвреждане на отпадъци и рециклиране на суровини, далекосъобщения, медико-социални грижи с настаняване, социална работа без настаняване, както и „други дейности в областта на културата“.

Сред изследваните професии са лесоинженер, лесничей, енергиен диспечер, настройчик на сприцмашини за каучукови изделия, машинен оператор при производството на цимент или на бетонови изделия, ръководител на здравословни и безопасни условия на труд при събирането и рециклипането на отпадъци, техник по далекосъобщителна техника, медицински рехабилитатор, логопед, психолог,рехабилитатор, музеен педагог, главен библиотекар и др.

По време на събитието са взели участие заместник-министрите на труда и социалната политика Наталия Ефремова и Емил Мингов, Цветан Спасов – ръководител на Управляващия орган на ОПРЧР, Добрин Иванов – изпълнителен директор на АИКБ, Беата Папазова – съветник “Европейска интеграция и проекти” към БТПП, Емил Рогов – ръководител “Проекти” на ССИ и Красимира Брозиг – главен секретар на НАПОО, Полина Маринова – изпълнителен директор на АЗ.

„През последните няколко години в Министерството на труда и социалната политика създаваме екосистема на дигиталния преход“, е заявила заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова на конференцията, информираха от министерството.

В момента се разработват програмите и методиките за обучения, които са изследователски обосновани на базата на резултатите от проектите, реализирани от социалните партньори по операция „Развитие на дигиталните умения“. Ефремова е била категорична, че за успешния дигитален преход е необходимо да бъдат положени усилия за гарантиране на достъпността на обученията за дигитални умения.

Според данни на Евростат, оповестени от КНСБ на сайта на синдикалната организация, страната ни е на четвърто място отзад напред в ЕС /преди Италия, Полша и Румъния/ по дял на населението, притежаващо основни дигитални умения – 23,4%, в сравнение с 27,5% средно за ЕС. Едва 7,8% от лицата притежават умения над основните. По дял на лицата без общи дигитални компетентности изпреварваме само Румъния (10.13%) – в България техният дял е 6.2%, а средно за ЕС са 3%. България води и негативната класация по дял от населението, чиито дигитални умения и компетентности не могат да бъдат оценени, тъй като не е използвало интернет през последните 3 месеца – 24.7% при средно за ЕС 11 на сто.

Според НСИ около 13% от българите никога не са използвали интернет, като в Северозападен район те са 16%, а в Югозападен – 7,6%, допълват от КНСБ. Изследване на БСК, извършено съвместно с КНСБ и социалното министерство, наскоро показа, че ако няма ефективна система и достъпни инструменти за развитие на умения, ако не се насърчава ученето и усъвършенстването през целия живот, всеки трети работещ у нас ще бъде в риск от изпадане от пазара на труда, поради дефицити в дигиталната компетентност.

Направеният анализ на дигиталните умения в 16 икономически сектора у нас показа, че само 19% от работната сила има дигитална компетентност за заеманата от тях длъжност. На този фон над 90% от работните места изискват специфични видове дигитални умения.

Според проучване на ОИСР обучението остава ниско в много държави заради високите цени и различия в качеството му.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments