По следите на българските занаяти: Останките на втората по големина фабрика за текстил в България

2
590
Втората по големина текстилна фабрика в България
Втората по големина текстилна фабрика в България

Много се чудих дали да напиша този текст, просто защото знам, че ще бъде твърде далеч от най-добрите досега. Истината е там, че далеч не съм уверена, че има какво да кажа. Обаче от друга страна като си помисля за стотиците пъти, в които и като дете, и като голяма съм преминавала из тези земи, и не съм знаела колко история има в тях, то реших да споделя преживяването си…

Втората по големина текстилна фабрика в България. Снимка: Искра.бг
Втората по големина текстилна фабрика в България. Снимка: Искра.бг

Днес в рубриката  „По следите на българските занаяти“ ще се разходим на място, което е потънало в разруха. Растителността, която е обгърнала пространството, пречи дори да се снимат останките – особено през лятото. Само една бариера прави лека подсказка, че на броени километри от Пловдив, на пътя между селата Първенец и Храбрино, някога се е намирала втората по големина текстилна фабрика в България.

Тя е била построена в периода около 1840-1850-та година, когато Първенец се е наричал Дермендере. Нейни основатели са братята Гюмюшгердан, чиято история е пълна с примери за предприемачески дух, интриги, огромна власт, а от тях и рода им са се взимали не едно и две важни решения за града и областта.

Втората по големина текстилна фабрика в България. Снимка: Искра.бг
Втората по големина текстилна фабрика в България. Снимка: Искра.бг

Дейността на фабриката е довела до разоряването на абаджиите, които са изкарвали своята прехрана в Родопската област. По тази причина е направен опит да се убие Михаил Гюмюшгердан, но е загинал по-малкият брат – Димитър. Какви са били те и дали големият бизнес в миналото и големият бизнес днес си приличат или се различават – въпрос на светоглед и съпоставка. Въпрос на спомени и забрава…

С изненада открих обаче, че Захари Стоянов също е писал за фамилията и за фабриката в  „Записки по българските възстания“. Пълният текст може да бъде прочетен в „ГЛАВА VI. АГИТАЦИЯТА В IV ОКРЪГ“:

„Изгубихме се из мрачината, между гъсти дървета, нагоре въз реката, която шумеше и се пенеше по причина на многото воденици. Напреде ни се изпречи бяло голямо здание с грамадни порти, за което преводачът ми разказа, че тая е фабриката за сукно и пр. на прочутия Гюмюшгердан, грък от Пловдив и неограничен деребей в страната. За успеха на своята фабрика той наложил тежка ангария по цялата Рупча и на турци, и на българи, които били длъжни да му работят денонощно с възнаграждение, дадено като милост. Разбира се, че богатият човек – като всеки богат човек бил ортак с паши и бейовци, които делели помежду си узурпирания труд на сиромашта. За да бъде по-любим на силните, той присвоил всичките характерически прищевки на развалената турска аристокрация. Имал си чибукчия, млад лангера, с червена фанела и с пъстри моралийски чорапи, имал си кьочеци и пр., които, след като отживявали своя век, преминавали в числото на пловдивската гръцка аристокрация.

Ако попитате селяните българи, то нарядко ще намерите помежду им човек, който да каже лошава дума за Гюмюшгердана. „Бог да прости майка му и баща му – казват тия. – Ако не беше той да каже на пашата, че съм бил луд и постоянен негов роб във фабриката, то досега гробът ми не щеше да се познава.“

Това се обяснява твърде просто. Практичният грък, който е имал авторитет да разваля всяко кадийско решение, на когото думата не е ставала две, гдето и да отиде, незначителна работа е била за него да каже на бинбашията: „Освободете тоя пезевенгин, че имам голяма нужда от кюмюр.“ Справедливостта го изисква обаче да признаеме и това, че въобще Гюмюшгердашж е направил и много добрини на българите. Така например във време на въстанието той е запазил много български села по Рупча от хищните башибозуци. Ако неговите богатства да ги притежаваше някой българин, то едва ли и той щеше да бъде по-добър.

Втората по големина текстилна фабрика в България. Снимка: Искра.бг
Втората по големина текстилна фабрика в България. Снимка: Искра.бг

Днес по пътя за това място просто се минава. Малцина са онези, които знаят или се замислят за историята на остатъците от някаква сграда. Аз също не я знаех. И не се бях замисляла.

Научих я случайно от един от служителите на фирма за превоз. Човекът просто реши да сподели, а аз го слушах с огромно любопитство. По колко ли места минаваме и не забелязваме историята? Ставаме ли любопитни, когато научим някой факт или просто подминаваме. Точно сега бях любопитна. 

Втората по големина текстилна фабрика в България. Снимка: Искра.бг
Втората по големина текстилна фабрика в България. Снимка: Искра.бг

Любопитна съм също да разбера какво ще се случи с това пространство след години. Любопитна съм да се върна през есента и да разгледам още, когато паднат листата на дърветата. Любопитна съм точно през есента да мина през бариерата, която почти сигурна съм, че е поставена в близките няколко години.

Защото през нашите пътища някога са вървели други. Уважавани и отричани, изградили и заграбили, но хора, които са оставили следа в земите ни.

Абониране
Известие от
guest
2 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments
Д. И.
Д. И.
2 месеци по-рано

Местните жители да запознати с историята за фабриката. От години се чудя защо никоя от дуржавните служби за опазване на културното наследство не се сезирала. Ако, бяхме нормална европейска държава, днес фабриката щеше да бъде музей.

Никола Савов
Никола Савов
2 месеци по-рано

НА ПЪЛНО СЪМ СЪГЛАСЕН С ВАС. НО МИСЛЯ,ЧЕ ТРЯБВА ПОВЕЧЕ ОТ ДИСКУСИЯ.ТАЗИ СГРАДА АЗ Я ПОМНЯ ОТ ДЕТЕ БЕШЕ НАПЪЛНО ЗДРАВА/паметник на културата/ И КАКВО ОТ ТОВА/КУЛТУРО!!!???/ ЗА ДЪРЖАВНИЦИТЕ ПОДМЯТАМ!!!!!?????.