По следите на българските занаяти: Корнелия Хараланова и куклите, които говорят

2
1396
Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив
Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив

„Каква красота!“ – си казах, когато видях една от кукленските снимки, които виждате и Вие. Имах усещане, че всеки момент ще ми проговори. И все още го имам. Дори си мисля, че ако поспра и се заслушам ще чуя гласа на куклата…

Преди това обаче нямам търпение да разберем какво ще ни сподели жената, която създава тези невероятни творби – Корнелия Хараланова, която е наш гост в рубриката  „По следите на българските занаяти“.

„Тя е прекрасна!“ – изключително сръчна, готова да ни посрещне в света си и носеща онзи прекрасен заряд, който кара хората да се чувстват уютно в компанията й.

Приятно пътешествие в света на приказките…

Кукла на Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив
Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив

Разкажете ни кога и как започнахте да изработвате кукли?

Не е тайна, че аз от дете съм супер креативна личност. Умът ми винаги е бил пълен с идеи, сърцето ми вечно нетърпеливо да пробва нещо ново и различно, а ръцете ми винаги готови за подвизи.

Много често дори игрите ми бяха свързани с плетене и шиене. И докато за другите деца това беше супер скучно занимание, аз умирах да разпъвам чергите пред къщи, да изваждам куклите и парцалите и да се захващам с поредния проект.

Когато пораснах, нещата стояха горе-долу по същия начин. При всеки удобен случай сядах на компютъра и търсех нови интересни предизвикателства, а за мое щастие интернет ми предоставяше океани от информация и идеи коя от коя по-предизвикателни.

Точно така съвсем случайно попаднах на куклите на няколко руски майсторки. Влюбих се в това изкуство от пръв поглед, набавях си страшно много информация кое и как мога да направя и както винаги просто си търсех повод да се развихря.

И така само след четири месеца ще станат 10 години откакто направих първата си кукла. Казвала съм го неведнъж, но тя бе изработена по повод рождения ден на моя съпруг. Персонажа беше един дългоух зайко, облечен с ризка и сако, барета на главата, обувки, панталони… С две думи истински красавец. На врата му имаше закачена табелка на която бе написано: „Аз съм добър, красив, умен и много скромен!“ 

Супер шантав подарък за мъж, но всъщност точно такава беше идеята. Надписа си беше емблематична закачка към половинката, а към него нямаше как да не добавя и „скромния красавец“.

Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив
Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив

Когато започнахте вярвахте ли, че това занимание ще се превърне в част от живота Ви и какво Ви мотивира да продължите?

Да Ви призная до този момент опита ми е показал, че при мен нещата никога ама никога не свършват със започването. Шансът да реша да направя нещо и то да се окаже първото и последното обикновено е равен на нула.

Признавам си обаче, че в този случай идеята ми наистина беше просто да зарадвам любим човек с нещо нестандартно направено от мен, което никой не би очаквал, че ще направя. Но, аз съм си аз, не мога да избягам от себе си и в крайна сметка първата кукла просто събуди спящия вулкан.

След нея последва и втора, след това трета, направени ей така за предизвикателството, за тръпката да опитам нещо ново. Съвсем скоро се оказа, че вече няма къде да прибирам толкова много кукли, защото всички си стояха у дома. Така се стигна и до момента, в който реших да ги покажа в блога си, а малко по-късно и до момента да започна да ги продавам.

И ето вече 10 години куклите са част от живота ми. Много хора вероятно си мислят, че мотивацията да продължа да ги изработвам е фактът, че за моя радост много се харесват и съответно веднага щом направя кукла тя бива осиновена. Истината е, че всъщност тези неща за мен са един прекрасен „бонус“ към факта, че аз обичам да правя това, което правя.

Вероятно точно това е и причината те да се радват на толкова внимание и любов, просто в тях хората вижда любовта, с която аз самата ги обсипвам докато работя над всеки един дребен детайл.

Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив
Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив

Коя е най-интересната техника за направа на кукли от тези, които използвате, в какво се състои и колко време е необходимо, за да бъде завършена една творба?

Всъщност всички техники, които някога съм използвала са супер интересни. Не мисля, че мога да ги степенувам по това колко са интересни, а по-скоро по сложност. Аз съм човек, който обича постоянно да предизвиква себе си, затова усвоя ли дадена техника на работа веднага се захващам с нещо ново, което да е на още по-високо ниво от предишното.

В този ред на мисли, колкото по-сложна е техниката на работа при една кукла то толкова и периода за нейната изработка се увеличава. Не е тайна, че аз работя основно с плат и в основата си куклите ми са изработени именно от този материал, но съвсем скоро изпробвах нова техника на работа и смея да твърдя, че към момента тя е най-сложната, с която съм се сблъсквала. Това е подвижна или така наречената шарнирна кукла, но за направата й използвам основно глина.

При нея ставните връзки са подвижни във всички посоки, в които и едно истинско човешко тяло би позволило. Първата кукла, която изработих в тази техника ми отне около 3 месеца работа, наистина е нужно много много търпение. Сложността идва от факта, че всяка част на тялото е съставена от няколко отделни елемента, които се моделират изцяло на ръка и за да бъдат идеално напаснати едни към други е нужно страшно много време за доработване на всеки един детайл.

Когато най-накрая се стигне до момента, в който всяка част пасне като прилежно нареден пъзел, следва педантично шкурене до идеална гладкост, боядисване и рисуване, сглобяване на всички части чрез система от ластици, която се намира във вътрешността на самата кукла. Добавя се косичката и чак тогава се започва със следващата много интересна, но и не по-малко предизвикателна част – изработването на тоалета.

Да си призная именно този етап от работата обикновено ми отнема половината от времето, което ми е било нужно да изработя цялата кукла. И накрая, когато на пръв поглед всичко е готово, тогава задължително се захващам и с изработването на поставката за куклата – този допълнителен важен елемент, който ще ѝ помогне да стои красиво и естествено на предназначеното ѝ място.

Много работа, но и много вълшебство, което те държи в напрежение през цялото време от старта до самия финал. Неописуемо е чувството след толкова време на работа да видиш крайния резултат и той да те накара да се усмихнеш.

Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив
Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив

Какво и на кого биха казали Вашите кукли, ако можеха да говорят?

Всъщност дори да не издават и звук, аз мисля че моите кукли говорят. Достатъчно е само да ги погледнеш в очите. Самата аз докато работя над личицата и изражението им не спирам да дорисувам докато погледа им не срещне моя. Не спирам, докато не ми кажат нещичко макар и без думи, а аз неволно не им се усмихна отвръщайки им. Да, те могат да ти разкажат история, а каква ще бъде тя зависи от нас самите и от начина, по който ги виждаме.

За какво мислите Вие, докато творите?

Всъщност мисля си за хиляди неща и една голяма част от тях не са свързани с куклата, над която работя. Щеше да е хубаво, ако можех изцяло да се потопя в работния процес, да се прехвърля в онзи вълшебен свят, към който принадлежат куклите ми, но истината е, че такива моменти не са толкова много колкото си мислите.

Аз нямам фиксирано работно време или работно място далеч от дома. Всичко се случва там, където са децата ми, където ме чакат куп други ежедневни задължения. Аз съм един обикновен човек с всички екстри към него. Често умът ми препуска между вечния въпрос какво ще приготвям за вечеря и това как да допълня персонажа, за да съм напълно доволна от резултата. 

През деня мислите ми препускат непрекъснато в различни посоки, затова много често интересните идеи ми идват най-вече вечер. Когато си легна и си мисля, че е време за сън, а изведнъж те започват да нахлуват в главата ми.

Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив
Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив

Кое в този приказен свят Ви вдъхновява най-много.

Красотата, усмивките, неразказаните истории. Вдъхновяват ме приказните персонажи и начинът, по който оживява образът. Удовлетворението, че многобройните часове труд накрая са дали добър плод.

Удивително е да видиш как парче плат или глина се превръщат в нещо наистина невероятно красиво! 

Поглеждам готовата кукла и нямам идея как съм успяла да направя всичко това! Вдъхновявам се и когато виждам обичта и вълнението, с които най-малкият ми син прегръща куклата и след всичко това си давам сметка, че нямам търпение целият този процес да започне отначало.

Ако животът Ви бе приказка, какво щеше да е нейното заглавие?

„Сънища безсънни“ – като да сънуваш, но без да си заспал. Животът е пълен с всякакви изненади, понякога прекрасни, друг път – не толкова. Смеем се, плачем, радваме се или тъжим.

Пазим грижливо спомени за най-прекрасните моменти, но когато се обърнем назад ни се струва, че всичко от това, което е минало сякаш не е било, сякаш е сън, който е преминал толкова бързо и неусетно, че не сме имали достатъчно време да му се насладим. И все пак сме преминали през всичко това и единственото, което можем да направим е просто да благодарим. 

Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив
Корнелия Хараланова. Снимка: Личен архив

Това бе днешното ни пътешествие в света на сръчността, смелостта да твориш и една жена, която със собствените си ръце създава вълшебен свят. Надяваме се, че се насладихте и до нови срещи…

Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде позната на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.

Абониране
Известие от
guest

2 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments
Петрангка Петрово
Петрангка Петрово
1 година по-рано

Възхищавам ти се с цялото си сърце!Невероятна изработка,талант,фантазия,на високо ниво.Приказни кукли,много красиви и все едно са живи!Бъди здрава и все така устремена и истинска.Куклите изразяват твоята същност като човек!Прекрасна,нежна и истинска!Весело посрещане на новата 2023година!

Йорданка Нанева
Йорданка Нанева
1 година по-рано

Приказно! От доста време с възхищение следя постовете Ви във фейсбук. Мечтая си и аз да мога да сътворявам нещо тоолкова красиво,но не мога, нямам таланта.
Не спирайте да творите, мечтаете и създавате! Имате страхотна дарба! Желая ви само добро!
Весело посрещане на 2023!