По следите на българските занаяти и Калин Даскалов – Стопан: В света на един майстор книговезец

1
187
Стопан. Снимка: Личен архив
Стопан. Снимка: Личен архив

По следите на българските занаяти за мен не е просто рубрика, а нещо, по което работя с много любов. Учебник, в който се представят хора от съвременния свят, които обществото трябва да познава. Урок по родолюбие. Връзка между миналото, настоящето и бъдещето.

И всеки път съм изключително нетърпелива да представя нашите гости. Днес при нас е майсторът книговезец Калин Даскалов, който е известен на широката аудитория с прякора си Стопан

Много искам да Ви разкажа повече за него и работата му, но когато се докоснеш до толкова вдъхновяващи хора, изпитваш притеснение, че нямаш способността да подбереш подходящите думи. Затова давам думата на него…

Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив

Разкажете ни как и кога решихте, че ще се превърнете в книговезец и ще изследвате тайните на този занаят?

Не е минало много време, но все по-трудно помня първопричините. Просто много се промениха нагласите ми оттогава, но първата книга, която направих съм записал, че е от 2013 година.

В началото правих тефтери за себе си, защото ми харесваше здравината на собственоръчната изработка, въпреки че тези първи примери не бяха особено красиви. После започна да ми харесва идеята да превърна това занимание в търговия и да имам дейност, което хем ми прави удоволствие, хем ме издържа.

Впоследствие и двете причини се засенчиха от един порив да правя изкуство с уменията си. Просто с развитието им, идеите ставаха все по-особени, все по-разкрилени и някак неподходящи за един чисто функционален занаятчийски продукт.

Особено след като и родителите ми се присъединиха към работата с художественото плетиво и тъкани на майка ми Гергана Даскалова, така и с уменията за работа със сребро и дърво на баща ми.

Всичко е много по-бавно сега, изработено с много повече внимание. Нито пиша толкова много, нито произвеждам големи количества от работата си. Повече искам така да обединим идеите си, че да се получи нещо наистина въздействащо.

Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив

Изминал сте дълъг път, за да бъдете признат официално за майстор книговезец от Националната Занаятчийска Камара. С какви предизвикателства се борихте, докато преминете през този път?

Предимно административни, просто нямаше друг майстор в района, който да ме изпита, нито имах доказателство по документи, че имам стажа или квалификацията. Имах готовите си изработки и възможност да демонстрирам всичко, което знам.

Вечно ще съм благодарен на хората от Камарата обаче, защото въпреки административните затруднения, всички много се постараха в крайна сметка този изпит да се организира и аз да взема тапия. Благодарен съм, че видяха някакъв потенциал в мен и ми помогнаха в пътя с призив да развия тази дейност. Това и се опитвам да правя, макар и бавно.

Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив

Ще ни запознаете ли с най-интересните техники, които използвате в своята работа?

Може би най-интересната е позлатата на кожата. За целта се взима тънка, растително-дъбена кожа, подходяща за подвързване на книги. Изтънява се на ключови места и се залепя за кориците и гръбнакът на книгата с помощта на нишестено лепило.

След като изсъхне, се третира отново по повърхността с разредено нишестено лепило, за да се запълнят порите. Тогава вече може да се намаже повърхността с лепилната основа, която ще се ползва. Най-често смес от белтък от яйце или шеллак.

След това се намазва кожата с много фин слой мазнина, за да може златният лист да се положи без опасност, че лек повей може да го махне. Тогава със затоплен месингов инструмент се прави импресия върху самото злато и температурата активира лепилния слой, положен малко по-рано. Когато излишното злато се премахне, остава само там, където е докоснат отпечатъкът и се получава украсата.

Това е сравнително традиционен начин за украса и въпреки че ме вдъхновяваше страшно много в началото, сега лека-полека се отдръпвам от нея за сметка на по-експериментални подходи.

Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив

Как подбирате материалите, с които работите?

Още в началото си казах, че материалите ще са нещото, от което няма да пестя. В момента най-много ценя нещата, които мога да си направя сам. Такива са например ръчната ми хартия, лепилото, разни полагащи смеси и формули и т. н.

За съжаление обаче, България се оказва много неподходящо за набавяне на материали, които са ми от жизнена нужда, като например кожата и конците. Кожата за подвързване е много специфична и се нуждая от определени качества, за да мога да подвържа добре изработките си.

Не е само тук проблемът обаче, реално в Европа и света са останали доста малко фабрики, които работят по старите, доста по-бавни технологии, но пък кожата е несравнима с нищо друго на пазара. Срамота е, че тук не може да се намери здрав бял ленен конец, който използвам за шиене. Поръчвам си и него от чужбина. Истински цветни копринени конци също няма, но поне има хубави памучни.

Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив

Нямам търпение да Ви попитам за проекта “Суеверният Чорбаджия” – какво представлява, за кого е предназначен и какво трябва да знаем за него?

“Суеверният Чорбаджия” е последната ни художествена изработка, която направихме с общите усилия на майка ми и баща ми. Тя е един пореден опит да си представя как българската художествена подвързия би изглеждала, ако някога е имала възможност да се развие в миналото.

Имам много какво да кажа за нея, но съм и доста изтощен от нея. Като цяло бе много вълнуващо всичко, заради огромното време и усилие, което отне изработката и подготовката на представянето. Черешката на тортата беше обаче, колко скоро си намери нов дом в една много голяма частна колекция във Франция.

Бих подканил всички читатели да посетят сайта ми, където съм изписал едно много подробно  описание на изработката. Накратко е една уникална тройна структура, която комбинира три занаята, български фолклор и огромна доза фантазия. Носи се като гердан и е изпълнена с магически молитви, предназначени да пазят и помагат за почти всичко, от което човек има нужда.

Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив

Върху какво работите на този етап?

В момента работя по книга, с която искам да участвам в едно международно книговезко състезание, което се организира веднъж на четири години. Летвата е доста висока, а темата е много свободна – именно растителна.

Планирам отново да е много нетипична, многокомпонентна структура, тъй като не искам да се конкурирам с майсторите, които създават фини изработки. Особеност тук е, че нямам право да имам работа от други хора освен себе си по книгата и родителите ми няма как да се включат тук. Не се притеснявам обаче, защото е разнообразие, въпреки че е предизвикателство.

Засега съм още на етап печатане на хартията и има още време докато стигна до самото подвързване. Имам два месеца да приключа всичко и ще се наложа да работя извънредно много, за да може това време да ми стигне.

Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив

Много хора Ви познават като Стопан. Откъде идва този прякор?

Имаше един момент, в който исках да разгранича малко себе си от работата си и реших че творчески псевдоним ще ми донесе повече свобода. Много ми хареса фолклорната фигура на Стопана и качествата, които народът му е придал.

Тя има много форми, но мен най-много ме впечатли представата за него като прародител, който се е изтъкнал приживе до такава степен, че въпреки смъртта, той просто не може и не бива да бъде забравян. Една огромна чест, към която всеки човек си струва да се стреми.

Дадох си малко име, което не заслужавам, но пък именно постъпката ме кара да искам да си го заслужа в някакъв момент. Предполагам, че близките ми ще преценят, когато дойде време.

Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив

Колко са майсторите книговезци в България и какви са те – хора от изчезващ вид или тези, които възраждат традициите?

Официално знам за себе си и още един майстор от Ловеч. Неофициално има много специалисти в различните реставрационни лаборатории на архиви и библиотеки в страната. Трудно ми е обаче да говоря за другите, просто защото или не ги познавам, или не им познавам работата.

България има нужда от всичките разновидности на професията, от хора, които подвързват старите книги на индивидуални клиенти, през специалисти реставратори, които опазват българското книжовно наследство, до хора, които използват книгата като художествено изразно средство. За добро или лошо, аз съм към тази последна част от спектъра и не се мешам много в другите, тъй като работата е фундаментално различна.

Относно това дали са изчезващи или възраждащи традициите, съм склонен да кажа, че нито едното, нито другото. За мен никога не е имало достатъчно книговезци тук, за да се оформи силна школа или стил, някакво течение със специален принос или каквото и да е. В този ред на мисли, няма и традиция.

Предизвикателството е как може сега да се положат основите за нова традиция, но с искрено автентични корени. Едни възможни корени, които са свързани със стилистиката не само на книгите, но и на много други художествени форми, които са имали щастието да оцелеят и наистина са оформили традиции като керамиката, резбата, везбата и т.н.

Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде позната на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.

Абониране
Известие от
guest
1 Comment
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments
Олдъс
Олдъс
1 година по-рано

Страхотно! Паметта на старите книговезци е съхранена!!!