По следите на българските занаяти: Анел Велинова, дърворезбата и мечтата да осъществиш идеите си

0
557
Анел Велинова. Снимка: Личен архив
Анел Велинова. Снимка: Личен архив

Ако е истина, че на този свят има хора, които знаят какво искат да правят с живота си и такива, които не знаят, то нашата гостенка е от първите. Тя е млада, интелигентна, красива, скромна. И е занаятчия.

Казва се Анел Велинова и е от село Смилян. На 21 години е и вече създава своята красива реалност, занимавайки се с дърворезба. Започнала е още от дете, а днес е сигурна в едно – не иска да спира да се развива в тази област.

Когато научих за нея ми стана много любопитно да разбера какво я е накарало да поеме по пътя на занаятчийството. Все пак не всеки ден научаваме за хора, които в началото на младежките си години, са започнали да се занимават с подобна дейност.

По тази причина реших да попитам самата нея и я поканих за наш гост в рубриката „По следите на българските занаяти“. Зад историята на нейния път стои един родител, който към момента поделя работното си пространство със своята дъщеря и желанието на едно дете да не пилее времето си пред телевизора, а да твори. 

Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив

Анел не можела да си представи да стои с часове на дивана и да гледа телевизия. Едновременно с това нейният баща се занимава с дърводелство и дърворезба. Тя сподели пред Искра.бг:

„Като дете започнах да се занимавам с оригами. Получаваха се красиви и интересни фигури, но хартията не е материал, който може да се изчисти, когато събере прах. Не е нещо, което според мен ще остане напред във времето. Същевременно с това наблюдавах как баща ми работи с дървото. Всичко вкъщи е дървено и изработено от него. В един момент осъзнах, че този материал дава възможност на един творец да създаде всичко, което пожелае и реших, че ще се науча да боравя с него.“


Видео: Личен архив
.

Анел не помни кога точно е направила първите си опити. Била е на 13 или 14-годишна възраст. Докато татко ѝ работил, прекарвала часове при него, за да го наблюдава. Толкова интересно ѝ било. Искала да опита, но първоначално родителят не бил съгласен, защото подчертавал, че е опасно занимание:

„Започнах малко по малко. Учила съм се само от него. Първоначално ми беше доста трудно, но интересът и любопитството надделяваха и не се отказах. Днес все още нямам майсторска степен, наскоро се замислих, че ще е добре да придобия такава. Приятелят ми също се замисля за подобна крачка, той се учи на дърводелство от баща ми.“


Видео: Личен архив
.

Усмихвам се, докато я слушам. Чисто приятелски споделям с Анел мислите си, че в нейния дом явно е много интересно и тя потвърждава думите ми. Тя обясни също, че когато сподели с какво се занимава пред непознати, те я гледат с почуда, но после се възхищават на това, което прави:

„Не е често срещано жена да се занимава с дърворезба, но всички около мен ме подкрепят.“

Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив

Днес е превзела част от ателието на своя баща, потапя се в пространството и твори идеите си. Едновременно с това е студентка. Учи математика, информатика и информационни технологии. Няма как да не я попитам дали щом завърши, няма да прекрати занаятчийския си път. Тя обаче е категорична:

„Не мога да си представя да престана да се занимавам с Това. Имам толкова идеи, които искам да осъществя! Мечтая да видя изделията, които искам да създам в завършен вид, а в главата ми постоянно възникват нови планове.“

Замислям се и за ролята на примерите в живота ни. Дали ако бащата на Анел работеше нещо друго, днес щяхме да говорим за дъщеря му? Щеше ли да има друг човек, който да я запознае със занаятчийството? Дали в страната ни няма и други талантливи деца, за които няма да разберем, защото в обществото не се говори достатъчно за нашите майстори – пазителите на занаятите. Колко е важно да познаваме възможностите, които съществуват на тази земя и да имаме шанса да грабнем нашата…

Тази рубрика вече е на месеци, а когато занаятчия започне да говори за работата си, все още го гледам все едно съм попаднала в друг свят. Повечето от нашите гости споделят, че не карат само мен да се чувствам по този начин. По тази причина се надявам да се събудим и да започнем да познаваме по-добре културното си наследство. За да можем заедно да го опазим…

Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде позната на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.

Абониране
Известие от
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments