За повече от 20 години, откакто Бирам Фал напуска родния си дом в Сенегал, никога не му се е налагало да спи на улицата. Дори и тази седмица, след като остава без спестявания, тъй като не може да си намери работа в северните испанските плантации за праскови, Фал продължава да отказва да го направи. Като част от евтината работната ръка на Испания 52-годишният мъж приема през май спешно предложение за работа в Лейда – стратегически портал към околния плодороден фермерски регион, пише „APNews“.
…
Имигрантите, търсещи спасение от икономическия застой, причинен от пандемията от новия коронавирус, обаче се оказва, че надхвърлят нужния брой сезонни работници. Тези, които не могат да си позволят да останат в претъпканите споделени апартаменти, се скитат безцелно из улиците на града, нощувайки под беседки, на площади и във временни правителствени приюти.
Отказвайки да поеме риска от заразяване, Фал преброява няколкото евра, които са му останали от продажбата на охлюви, събрани от местните паркове, и си събира нещата. Щипейки предмишницата си, той пита: “Наистина ли някой мисли, че вирусът не може да премине през черна кожа? Че само белокожи хора могат да се заразят?” “Оставиха ни да спим на улицата, третират ни като улични кучета”, добавя той, докато влачи количката си по магистралата, докато торба с прилежно сгънат юрган виси от едната му ръка.
Макар и пандемията да забави голяма част от континентална Европа и на фона на десетките нови огнища из цяла Испания, разпространението на вируса сред селскостопанските работници остава особено притеснителен за здравните власти проблем, тъй като е перфектната предпоставка за по-нататъшното разпространение на заразата. В градчето Фрага, където фабрики за обработка на хранителни продукти са нашарили околните овощни полета, 360 заразени са регистрирани през последните две седмици, което принуждава местните власти да въведат отново локалните мерки за ограничаване на заразата, които страната остави зад гърба си след повече от три месеца под карантина.
Съседният окръг Лейда, където живеят над 200 000 души, бе поредният регион, поставен под карантина в неделя от местните каталунски власти, след като броят на заразените се удвои от 167 до 325 души в рамките на една седмица. Тъй като болниците и интензивните отделения в региона започват да се пълнят с притеснителни темпове, правителството изгради надуваем изолационен център в двора на една от местните болници.
“Наясно сме, че здравната криза, която се развихря в Лейда, има и крайно социален аспект”, коментира в събота регионалната началничка на здравеопазването в Каталуния Алба Вергес по отношение на селскостопанските работници, малко след като местната управа постави региона под карантина. Всеки ръст в заболяемостта поставя страната ръба, след като COVID-19 погуби най-малко 28 300 души, за което сочат данни на официалните власти.
По време на пика на заразата през април, опасявайки се, че липсата на работна ръка би оставила плодовете да гният по клоните на дърветата, селскостопански съюзи и бизнес асоциации в Каталуния обявиха нови работни места, които в крайна привлякоха много повече кандидати от очакваното и нужното. От друга страна градушка унищожи голяма част от реколтата в няколко региона на страната, което заместник-кметът на Лейда Сандра Кастро нарече “перфектната буря” за “социална криза на фона на разрастващата се здравна такава”. Две големи зали за търговски изложения бяха изпълнени с временни легла, отдалечени на равно разстояние едно от друго, за настаняването на над 200 работника. Температурите на жителите им се измерват при пристигането им, както имащите симптоми на COVID-19 биват тествани, а положителните биват поставяни под карантина.
Кастро обаче коментира, че това е всичко, което може да направи местната управа, особено предвид че голяма част от имигрантите нямат разрешително за работа. Данни на кметството сочат, че над половината от появилите се въпреки забраната за пътуване сезонни работници нямат право на труд.
“Тъй като има забрана да живеят на улицата, има голям риск гражданските им права да бъдат потъпкани”, обяви градският съветник. “Ситуацията сама по себе си е огромен проблем, а на врата чукат и други”.
Около 470 000 имигранти работят в Испания търсят законен поминък, сочат данни на “PorCausa”, базирана в Мадрид фондация, целяща адресиране на проблема с имигрантите. В скорошен анализ “PorCaus” настоя, че регулирането на т.н. “бездокументни” хора е не само справедливо, но и икономически обосновано, предвид че страната се нуждае от повече млади данъкоплатци. Проблемът е особено поляризиращ и се превръща в ловно поле за гласоподаватели за крайно-десните политически движения в страната. Междувременно управляващата лявоцентристка коалиция се въздържа от прибягването до мерки по примера на Португалия и Италия, като удължи само малка част от временните разрешителни за работа за летния сезон.
Скитащите се имигранти са честа гледка в Лейда и се превърнаха в повод за притеснения от страна на местните жители, особено на фона на нестихващия коронавирус. Многото селскостопански бизнеси в района не съумяват да осигурят достатъчно и адекватни квартири за работниците си, както следва съгласно споразуменията с работническите синдикати, споделя Гема Казал, активист към местната активистка платформа “Fruit with Social Justice”. Тя смята още, че властите от всички нива на управление импровизират със ситуацията всяко лято.
Основният проблем обаче, добавя тя, е в основата на аграрния модел. Прекомерната власт в ръцете на големите компании за дистрибуция на храна им позволява да определят цените, което означава, че “фермерите са принудени да прехвърлят разходите по настаняването на работниците към властите, доброволчески групи или към самите работници”, коментира Казал.
Игнасио Грамунт управлява частна ферма във Фрага, която годишно добива средно около 500 тона плодове и наема основно български работници, които събират плоските нектарини, предназначени главно за немския пазар. Като началник на местната плодова борса, той е свидетел как цените биват притискани, а инвеститори, които търсят големи и много по-ефикасни земеделци, водят по-малките фермери към фалит. Нетното заплащане на час е около 6,50 евро и е неспособно да привлече местни работници.
“Имигрантите са ключови за овощната индустрия”, коментира Грамунт. Той обаче отрича наемането на “бездокументни” имигранти да е широко разпространена практика в земеделската индустрия, която е основният поминък в региона. Фермери, които прибягват до подобни мерки са заплашени с глоби от до 6 000 евро за всеки незаконен служител.
“Fruit with Social Justice” обмисля предлагането на сертификат, който да позволява на европейските потребители да идентифицират произхода на продукцията, който в момента е забулен в море от документация и позволява на много компании да експлоатират сезонните работници.
“Европейските потребители изглежда отварят очите си за експлоатацията на чуждестранните работници в хранителната индустрия”, смята Казал. “Истината е, че продължаваме да имаме робство в 21-ви век и то в границите на Европейския съюз – проблем, който отказваме да решим”.
