Въпреки подобрението през последните десет години България продължава да изостава значително от средните показатели за Европейския съюз по отношение на финансовата сигурност на възрастните хора. Това показва анализ на икономистите от Института за пазарна икономика /ИПИ/, цитиран от Агенция „Фокус“.
От 1 септември до 30 ноември 2026 г. хората, осигурени във втория пенсионен стълб, имат възможност да изберат между три вида подфондове – динамичен, балансиран и консервативен. Новият мултифондов модел ще започне да действа от 1 януари 2027 г., като целта му е да предостави повече инвестиционни възможности, различни нива на риск и потенциал за по-висока доходност.
Докато обаче пенсионната система се подготвя за тези промени, финансовото положение на настоящите пенсионери остава сериозно предизвикателство. За тях основният въпрос не е каква доходност постигат пенсионните фондове, а дали получаваните средства са достатъчни за ежедневните разходи и непредвидените нужди.
Всеки четвърти възрастен българин е изложен на риск от бедност
Според данните на Евростат през 2025 г. 24,6% от българите на възраст над 65 години са били изложени на риск от бедност след получаването на социални трансфери. За сравнение, средният показател за Европейския съюз е 16,3%, което означава, че приблизително всеки шести възрастен човек в ЕС попада в тази категория.
Разликата между България и средното европейско равнище достига 8,3 процентни пункта. Това показва, че въпреки по-бързото увеличение на пенсиите през последните години, финансовата несигурност сред възрастните хора у нас остава значително по-висока.
Въпреки това се отчита положителна тенденция. През 2015 г. рискът от бедност сред българите над 65 години е бил 31,7%, което представлява намаление със 7,1 процентни пункта за десет години.
За същия период обаче средното равнище в ЕС се е повишило от 13,7% на 16,3%. Така разликата между България и останалите държави членки се е свила от 18 на 8,3 процентни пункта. Според анализа това сближаване се дължи не само на подобрението у нас, но и на влошаването на средноевропейските показатели.
Икономистите уточняват, че рискът от бедност е относителен показател. Евростат определя като изложени на риск хората, чиито еквивалентни разполагаеми доходи са под 60% от националния медианен доход след социалните трансфери. Поради различните прагове в отделните държави този индикатор не показва пряко какви стоки и услуги могат да си позволят пенсионерите.
Близо 19% от пенсионерите изпитват тежки материални и социални лишения
Още по-сериозни различия се наблюдават при материалните и социалните лишения.
През 2025 г. 18,7% от българите над 65 години са изпитвали тежки материални и социални лишения. Средното равнище за Европейския съюз е едва 4,9%.
В България възрастните хора са по-силно засегнати от този проблем в сравнение с останалите възрастови групи. При хората между 18 и 64 години делът е 13%, а при децата под 18 години – 16,2%.
Според Евростат България се отличава с най-голямата разлика между пенсионерите и останалите възрастови групи по този показател сред държавите, в които възрастните хора са най-силно засегнати от лишения.
За да бъде определен като човек, изпитващ тежки материални и социални лишения, дадено лице трябва да не може да си позволи поне 7 от общо 13 основни стоки, услуги или социални дейности.
Сред тях са възможността за поддържане на достатъчно топло жилище, покриване на непредвидени разходи, закупуване на нови дрехи и обувки на мястото на износените, както и участие в редовни занимания и развлекателни дейности.
Социалните помощи намаляват бедността, но не решават проблема
Анализът разглежда и значението на социалните трансфери извън пенсиите за ограничаване на бедността сред възрастните хора. През 2025 г. рискът от бедност сред българите над 65 години е достигал 30%, когато пенсиите са включени в доходите им, но останалите социални трансфери не са отчетени. След включването на тази допълнителна подкрепа показателят намалява до 24,6%, или с 5,4 процентни пункта.
За сравнение, в Европейския съюз социалните трансфери понижават риска от бедност от 19,4% на 16,3%, което представлява разлика от 3,1 процентни пункта. Данните показват, че социалното подпомагане има съществена роля за намаляване на бедността. В същото време икономистите предупреждават, че тези стойности не могат да се използват като точна оценка за ефективността на отделни социални програми или като доказателство, че всички пенсионери се възползват еднакво от тях.
Дори след отчитането на социалните трансфери рискът от бедност сред възрастните хора в България остава с 8,3 процентни пункта над средното европейско равнище.
Пенсионните доходи у нас изостават от европейските показатели Допълнителна информация за финансовото състояние на пенсионерите предоставя агрегатният коефициент на заместване. През 2025 г. стойността му в България е 46%, докато средната за Европейския съюз достига 60%.
Този показател съпоставя медианния брутен пенсионен доход на хората между 65 и 74 години с медианните трудови доходи на лицата на възраст между 50 и 59 години.
Макар да не измерва индивидуалното намаление на доходите след пенсиониране, коефициентът показва, че в България пенсионните доходи представляват по-малък дял спрямо доходите в предпенсионна възраст, отколкото средно в ЕС.
Европейската комисия предупреждава за натиск върху пенсионната система
В доклада си за България от юни 2026 г. Европейската комисия обръща внимание и на финансовата устойчивост на пенсионната система. Според институцията дефицитът в разходопокривния пенсионен стълб се покрива чрез средства от държавния бюджет.
Комисията предупреждава, че този структурен дефицит ограничава възможностите за финансиране на други публични разходи. Допълнителен натиск се очаква заради застаряването на населението, което ще увеличава необходимите средства за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи.
Така България е изправена пред две основни предизвикателства – да осигури достатъчни доходи за възрастните хора и едновременно с това да запази финансовата стабилност на пенсионната система.
Според анализа въвеждането на мултифондовия модел може да подобри управлението на пенсионните спестявания във втория стълб, но няма да предложи незабавно решение на бедността сред настоящите пенсионери.
Данните показват, че социалните програми успяват да ограничат част от финансовите затруднения, но не и да ги премахнат. В същото време тежките материални и социални лишения продължават да засягат значително по-голям дял от възрастните хора в България в сравнение с останалите държави от Европейския съюз.
Присъединете се към нашия Телеграм
“ С 25 евро един пазар на можеш да направиш“: КНСБ настоява за поне 10% ръст на заплатите!
