Настоящата седмица е тази, в която войната в Украйна наистина се превърна от кървава борба за освобождение на един народ срещу жестокото настъпление на Русия в потенциално дългогодишна борба на велики сили. Всеки ден беше изпълнен с усещане за тежки, исторически събития и решения, които не само ще решат кой ще спечели най-голямата сухопътна война между две държави в Европа след Втората световна война, но и ще определят хода на останалата част от 21-ви век, пише „CNN“.
Президентът на САЩ Джо Байдън заяви вчера, че двата месеца атаки във войната, предизвикана от непровокираната инвазия на руския президент Владимир Путин, са довели света до критична точка.
„В нашата история сме научили, че когато диктаторите не плащат цената за своята агресия, те предизвикват още по-голям хаос и предприемат с още по-голяма агресия. Те продължават да действат, а разходите и заплахите за Америка и света продължават да нарастват. Не можем да позволим това да се случи.“, коментира Байдън.
Британският министър на външните работи Лиз Тръс беше по-крайна в изказването си:
„Геополитиката се завръща.„
Само за няколко дни във Вашингтон, Европа, Киев и Москва събитията бяха осъзнати по нов начин. Войната сега се превръща в дълга и ожесточена борба, която вероятно ще коства още хиляди животи и десетки милиарди долари.
Стратегията на САЩ вече е недвусмислена и публична – да се отслаби Русия, за да се намали нейната глобална заплаха. Кремъл на свой ред вече не крие желанието си да изкорени украинската култура, като опустошава безмилостно източните и южните й градове. Путин отвори „нов фронт“, а именно енергийна война, като като прекрати доставките на природен газ за България и Полша. Този ход беше определен от ЕС като „изнудване„. Тъй като тези противоречиви цели бяха поставени на фокус, ядрената реторика отново се нажежи, като Русия отново предупреди за подразбиращата се мощ на огромния си арсенал, а Вашингтон направи опит да избегне ескалиране на напрежението, тъй като това може да доведе до пряк сблъсък на суперсили.
Междувременно кръвопролитията в Украйна продължават. Жестоки нападения и обсади на цивилни райони предшестваха новата атака на Русия в южната и източната част на страната – битки, които ще решат дали Украйна ще оцелее като държава. Въпреки това през тази седмица се появиха и първите признаци, че Русия, обвинена в жестокости, все пак може да бъде подведена под отговорност. Тревожната реалност, че не съществува надежден дипломатически път за прекратяване на войната обаче се разкри вчера, когато руски ракети удариха Киев, докато генералният секретар на ООН Антонио Гутериш все още беше в града на очевидно безполезна мисия, започнала по-рано през седмицата с напрегнати дискусии с Путин.
Дипломацията не се развива добре
Голямата дипломатическа надежда на седмицата беше пътуването на Гутериш от ООН до Москва и Киев. За съжаление обаче никоя от страните не вижда основание за дискусии в момента. Това отчасти се дължи на разбираемото недоверие на Украйна към Путин след неговото непровокирано нападение. Наред с това, в Украйна и в западните столици също така се усеща, че безразличието на Путин към кървавата цена на войната е ясен знак, че той е решен да продължи, докато не получи разумни основания да прекрати военните си действия и да обяви победа, която все още изглежда трудно осъществима.
Разочароващата реалност в края на една решаваща за Запада и Русия седмица е, че мирът в Украйна вероятно сега е по-далеч, отколкото е бил в първите дни след инвазията. И макар че Западът може да изпрати поток от оръжия, боеприпаси и помощи в Украйна, той не може да сложи край на войната, която несъмнено ще изпрати болезнени и опасни политически, военни и икономически шокови вълни по света за месеци напред. Само Путин може да направи това.
Както каза Гутериш в интервюто си за „CNN“, войната няма да приключи само със срещи на високо равнище, а когато Руската федерация реши да я прекрати и когато бъде постигнато сериозно политическо споразумение.
