Подготвяната според информация, коментирана от анализатора Евгений Кънев, тристранна среща между американския президент Доналд Тръмп, руския държавен глава Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин може да се превърне в опит за ново разпределение на световното влияние. Това посочва Кънев в публикация в социалната мрежа Facebook, в която прави паралел с историческата Ялтенска конференция от февруари 1945 година.
По думите му подготовката за срещата е в активна фаза, като се очаква тя да се състои на 18 и 19 ноември в китайския град Шънджън. Информацията за датите и мястото е представена като твърдение на анализатора, без в публикацията да се посочва официално потвърждение от трите държави.
Кънев отбелязва, че някои анализатори вече сравняват предстоящия форум със срещата между Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил в Ялта, когато лидерите на трите съюзнически държави обсъждат следвоенното устройство на Европа.Според него обаче между двете исторически ситуации съществуват съществени различия, особено по отношение на мотивите на американските президенти.
Кънев сравни мотивите на Рузвелт и Тръмп
Анализаторът смята, че основната прилика между двете срещи е в стремежа на съветския лидер тогава и на руския президент днес да получат признание за доминиращото влияние на Москва върху Източна Европа.По неговата оценка както Рузвелт през 1945 г., така и Тръмп днес проявяват готовност да се съобразяват с определени руски искания, но причините за това са коренно различни.
Кънев припомня, че американският президент Франклин Рузвелт е бил склонен на компромиси със Сталин, за да осигури участието на Съветския съюз във войната срещу Япония. Целта е била да се ограничат американските загуби при евентуални продължителни бойни действия в Тихоокеанския регион.
За разлика от него, според анализатора, Доналд Тръмп следва политика, която може да доведе до отслабване на международната роля на САЩ и до признаване на руски претенции спрямо Украйна и Източна Европа.
Кънев отправя и остри обвинения към американския президент, като го определя за най-ценния политически актив на Путин. Според него руският държавен глава се стреми да използва максимално политическата ситуация във Вашингтон, за да постигне международно признание на руските претенции.
Защо Източна Европа попада под съветско влияние след Втората световна война?
В публикацията си Евгений Кънев обръща специално внимание на историческите събития, предхождащи Ялтенската конференция. Той оспорва популярното схващане, че съдбата на Източна Европа е била решена единствено чрез договорките между Сталин и Чърчил през октомври 1944 година, известни като процентното споразумение.
Според изложената от него историческа интерпретация ключово значение има среща от 10 август 1943 г. в Лондон между британския премиер Уинстън Чърчил и американския генерал Джордж Маршал. Кънев посочва, че Чърчил е настоявал съюзническото настъпление срещу нацистка Германия да премине през Гърция и Балканите. По този начин британският премиер се е надявал да ограничи възможността Червената армия да установи контрол над Източна Европа.
Американската страна обаче е предпочитала десант през Франция, който според нейните военни оценки е предоставял по-добри възможности за разгрома на Германия.
Именно това стратегическо решение, според Кънев, е предопределило до голяма степен следвоенното разпределение на влиянието в Европа.
Анализаторът разглежда срещата между Сталин и Чърчил през октомври 1944 г. като последващ опит на британския премиер да защити определени интереси, включително тези на Полша, чрез дипломатически отстъпки.
Той припомня ролята на полското правителство в изгнание в Лондон и британските ангажименти към Полша след германското нападение през 1939 година.
Китай заема мястото на Великобритания в новия световен ред
Друга съществена разлика между 1945 година и настоящата геополитическа ситуация според Кънев е промяната в ролята на третата велика сила. Докато на Ялтенската конференция Великобритания участва като една от водещите световни държави, днес тази позиция в евентуалните преговори между Вашингтон и Москва се заема от Китай.
Анализаторът смята, че Пекин се стреми да преодолее историческото наследство на т.нар. век на унижението и да получи признание за своите геополитически интереси.
Според него китайското ръководство търси утвърждаване на влиянието си в Централна и Югоизточна Азия, включително по отношение на Тайван. Кънев свързва предполагаемото провеждане на срещата в Китай и с нарастващата зависимост на Русия от Пекин.
Той дори определя Путин като зависим от китайския лидер и изразява мнение, че Москва вече не разполага с достатъчна самостоятелност при вземането на решения за прекратяването на войната в Украйна и условията, които би поискала от Запада.
Това е политическа оценка на анализатора, която не представлява потвърдена позиция на руските или китайските власти.
Предупреждение за бъдещето на демокрацията
В заключение Евгений Кънев прави разграничение между целите на американската външна политика по време на Втората световна война и политическия курс, който според него следва настоящата администрация във Вашингтон.
По думите му Рузвелт е направил значителни компромиси, за да ускори края на войната, да ограничи човешките жертви и да утвърди Съединените щати като водеща световна сила. За разлика от него, според Кънев, Тръмп се стреми към международен ред, при който САЩ ще бъдат една от няколко велики сили, договарящи помежду си разпределението на глобалното влияние.
Анализаторът изразява опасения, че подобен подход би могъл да подкопае демократичните принципи и установения след Втората световна война международен ред. Според неговата интерпретация евентуалната среща между Тръмп, Путин и Си би могла да преследва цел, сходна с тази на Ялтенската конференция – договаряне на сфери на влияние между водещите световни сили.
Кънев обаче вижда фундаментална разлика в крайните последици. Докато според него компромисите на Рузвелт са били продиктувани от стремежа за приключване на войната и утвърждаване на американското лидерство, днешните геополитически договорки биха могли да доведат до отслабване на демокрацията и засилване на авторитарните режими.
Основното предупреждение на анализатора е, че евентуална нова подялба на света между Вашингтон, Москва и Пекин може да постави под въпрос не само бъдещето на Украйна и Източна Европа, но и ролята на САЩ като гарант на демократичния международен ред.
Присъединете се към нашия Телеграм
