Първо организирано преминаване на маршрута „В подножието на угасналия вулкан край Варвара“ направиха участници във Фестивала на зелениката тази неделя. Трасето съществува от близо 20 години, когато от Природен парк /ПП/ „Странджа“ са направили маркировка, но то така и не е добило популярност.
В похода се включиха около 30 души, които извървяха цялото трасе, преминаващо през параклиса „Св. Богородица“, Папийското дере, царството на странджанската зеленика, както и много дъбови, букови и липови гори.
„Гостите на Варвара рядко търсят връзка с планината, а предпочитат малките приятни плажчета около селото. Освен това този маршрут предлага нещо, което повечето хора рядко са си представяли, че ще им се случи в Странджа. За тях това е планина за разходки и приятни излизания до близката горичка, а не за катерене. Този маршрут е поне от пет часа, а със спиранията за почивка и снимки може да стигне до пет-шест“, заяви експертът по биоразнообразие към ПП „Странджа“ Иван Камбуров, който бе водач и лектор на групата.
Самият връх Папия представлява угаснал преди около 70-80 млн. години вулкан, причина за многото скали не само в планината, но и на морския бряг. Достъпът до него е ограничен, тъй като там има военно поделение, но от подножието му се открива чудна гледна към село Бродилово и цяла Странджа.
„До панорамната площадка няма много ясно видима пътека, но самото тя представлява оголено и пълно с вулканични скали място. Поради тази причина не представлява интерес за горското стопанство, а и твърде далеч за козарите и овчарите. Странджа по принцип е известна с дълбоките си гори, а подобни гледки се броят на пръстите на едната ръка“, разказа още Иван Камбуров.
Името на връх Папия най-вероятно идва от османското име за поп или свещеник. В миналото от тази височина попът на селото е наблюдавал дали отнякъде се задава дъжд, след което е слизал при съселяните си, които са правили специален ритуален. Причината е че дъждовната влага през лятото е силно ограничена в региона, който е разчитал предимно на земеделие.
В момента мястото е достъпно за туристи, но на места маршрутът преминава през почти неразличими пътеки, поради което е силно препоръчително той да бъде извървян с опитен планински водач или поне човек, който познава местността.
